В началото на 2020 година е проведена анкета,която гласи, че по-голямата част от хората вярват, че капитализмът в сегашната си форма нанася повече вреда, отколкото полза.
Филмът ,,Платформата” носи твърдение, с което всеки е наясно: има достатъчно (пари) за всички. На практика не е така и не парите, а неправдата е достатъчна на всеки. Защото всичко минава през ръцете на първите и остава там. Рано или късно човек настига този процес – а един път вътре, няма път навън. Превърнат като част от живота – строй, който поглъща. Свръхконсумирането разделя обществото около пропаст, пропукана в сърцевината му. Тези отгоре са далечни и недосегаеми, а останалите, които се опитват да се изкачат – падат към дъното му.
– Не говори с тези по- долу! – Защо? – Защото са по- долу!
Филмът не заявява просто една емоция, а създава вътрешно и лично усещане, което всеки познава. Като багаж въплъщението на въпроса расте с поколения наред и застъпва настоящето. А отговорът е разпръснат във всеки от нас.
Филмът ,,Платформата” е израз на един невидим и подпочвен процес от човешки действия, възприятия, реакции и взимоотношения. Засегнатите теми за разделение на обществото, омразата, неправдата, консуматорската нужда в природата, животинските и човешките инстинкти, религията, болестта и нетолерантността, такива които са в основата на жизнения организъм – между които взаимодейства реакция, която създава многопластова картина на психологията и израстването на човечеството.
С разгръщането на първата сцена зрителят е заставен да остане до последната. Събуждаме се в голяма бетонна конструкция, пригодена за най-примитивните човешки нужди – със свързваща пропаст по средата. През нея всеки ден минава маса, богата на деликатеси, избрани от хората вътре – достатъчни за всеки, стига всеки да консумира това, от което има нужда. Мъже и жени – без значение какво социално разделение приемат – по двама на етаж, сменят неизвестният им брой всеки месец, докато имат сили. Така се лансира схващането за човешката природа, сантименталната адаптация проявена в животинско оцеляване и непоносима действителност.
Съпреживяването ни с главния герой – Горан – е необикновено изразено – носи стар и непознат дъх, който задушава. Музикалното озвучение тръпне във вените, сякаш винаги са гонили неговия ритъм. Емоционално и интелектуално ангажирани поемаме мисията на Горан. Невъобразимата действителност и шепнещите видения ни пращат надолу- към дъното на платформата.
Планът на героя е да нахрани последните етажи, като слиза с платформата и по основната идея – да разпределя храната за всички. Непоносимата истина в неравенството подтиква действията му да изпрати послание към тези на етаж 0 – сладкиш, неизяден, оцелял, който да се върне в кухнята. Недокосната и съхранена панакота е доказателство пред тираничната структура, че не пречупва човешката воля и душа, поне не изцяло или поне не всяка. Поемането по това спускане е обезобразено с немислима жестокост, жертви, крайности и парадокси, които изискват порочно сражение, за да бъде получено съобщението. А спускането в най- вътрешните пластове на обществото преобразява всеки поглед и сломява всеки разум. Там няма страх, има само грозна съдба, която налага закона:
“ Изяш или бъди изяден.”
Филмът ни води на дъното. Там където платформата спира, а като погледнеш нагоре няма етажи- само светлина. Всеки изминат етаж, с човешки живот на него, е една точка от светлина. Там получаваме кулминация, която изисква дълга развръзка, защото се появява дете. Неясно защо то е на това място – твърди се, че не се допускат деца, може би защото участието им в капиталистическия механизъм е маловажен, но въпреки това то се загатва с майката, която животински го търси.
Образът на детето е като Донкихотов рицар в търсенето на всеки човек. Може би олицетворява посланието на панакотата. Детското присъствие – на дъното – е човешкият дух – неразрушим, в света на унищожаваща човешките качества система. Метафорично то е бъдещето и може би единствената надежда, като тази в кутията на Пандора.
Неофициалното му присъствие е концепцията за човешката устойчивост по време на тирания и индикатор за това, че промяната може да дойде единствено от младата и чиста воля.
“ Живеем заедно и делим един живот”
Глобалният поглед над днешната система е разрушаващо горък. Възрастните като Горан са част от нея твърде много време и са оформени от неправдата и’. Те носят добро, но дори да се борят за него са безпощадно погубени в процеса. Тези на върха не са готови да споделят това, което им е в излишък. По пътя надолу се развива война. На дъното са твърде заети да оцеляват, за да се замислят за същото добро.
Филмът ,,Платформата” концентрира действителността на капиталистическото общество. Зверството и ожесточението на индивида спрямо останалите. Как някой може да ни управлява и оцеляването ни да зависи от него. Изкривява въпросителната до радикално осъзнаване на въпроса. Но (очевидно), вплетена в себе си, идеята остава с отворен край, който ни връща в реалността, където също не присъства отговор.
За автора
