Една година по-късно въпросът не е „Кой?“, а „Кога?“ ще бъде подадена оставката на правителството. В крайна сметка стана ясно, че правителството имало готовност да се оттегли, но всичко зависело от премиера. И въпреки това обществото раздразнено от поредните политически игрички, си спомня (не без помощта на медиите разбира се) за злополучната нощ от преди една година, когато в нескопосания си опит да изведат депутатите от Народното събрание с бял автобус, се стигна до кръвопролития.
Някои може да намират символика в това или в отбелязването на подобни годишнини, но за мен това е просто чиста проба търсене на вол под теле. Отдавна е станало ясно, че политическата гилдия в страната не блести с особен интелект, за да вложи в действията си подобен дълбокомислен замисъл… А обществеността от своя страна, разчита толкова избирателно и повърхностно политическите действия и послания, че едва ли би стигнало до реалната същност.
Но ако предположим хипотетично, че оставката на правителството наистина съвпадне с годишнината от окърваванеия протест и управляващите са заложили дълбокото си послание към обществото… то какво е то? Дали това ще признава правотата на стотиците граждани, протестиращи срещу решенията на правителството, или по-скоро ще е извинение за смешната постановка с белия автобус, причинила сблъсъците с полицията и кръвопролитията? Или това е хипнотизиращият 25-и кадър, който ще осигури достатъчно бюлетини в урната за партията-майка, превръщайки ни в покорна армия от подвластни на думите празноглавци?
Дори самото отбелязване на тази дата – „Една година от нощта на белия автобус“ звучи твърде изкуствено и театрално… пропагандно. По тази логика трябва да се отбелязват всички дати в които на протести се е стигнало да кръвопролитие… (Със сигурност, ако си направим труда да ги изброим ще се окаже, че са достатъчно много). Но това не ни пречи да очакваме с нетърпение дали Орешарски ще се „предаде“ пред патовата ситуация, в която го поставиха както неговите политически грешки, така и задкулисните ходове на неговите опоненти. А той аристократично оттеглил се запазва ехидно мълчание и държи в напрежение цял един народ. Може би изчаква най-гледаното телевизионно време или поне централните новинарски емисии, за да изиграе последното действие от абстрактния си и дъхащ на пошла халтура, спектакъл? Един театрален завършек, на едно театрално управление…
За автора
