Трябва ли да се върне наборната военна служба?

Наскоро ми направиха забележка, че пиша за неща, по които не съм компетентен (аз, разбира се, съм убеден, че не беше основателно), но тук съм в стихията си. Защото съм стар армейски редник от резерва, отделил шест скъпоценни месеца от живота си в служба на Родината. Нищо особено на фона на две години или година и половина, колкото беше казармата по-назад в миналото, но пак си е служба, особено когато те използват пълноценно не толкова като боец, но с възможно най-пълния капацитет на чистач и общ работник. Ще положа обаче усилие да не се отклонявам и да не говоря за себе си.

Онзи ден Ангел Джамбазки стана за смях в студиото на bTV като обясняваше колко е важно да се върне наборната служба, а се оказа, че сам той очевидно е правил всичко възможно да се отложи, за да не ходи войник, учейки висше образование повече от десет години. В защита на десния политик обаче смятам да споделя, че след 2000 година вече не беше особено трудно да се отлагаш, а и достъпът до ВУЗ за донаборници стана по-лесен. Освен това Джамбазки може да бъде заподозрян само до 2007 г., че се е отлагал от военна служба (започнал е следването си през 1998), а се е дипломирал още пет години по-късно. Може би човекът не е искал да се скатае, просто ученето му е било трудно. Явно за това и е станал политик и сега ни представя в Европарламента.

След Освобождението да служиш в армията е било въпрос на чест. Развитието на силна армия е първостепенна национална политика и офицерите са неделима част от елита на страната. Затова и българската армия се представя с чест в трите войни между 1912 и 1918 г., за съжаление, опропастени от цивилното ръководство на държавата. Ограниченията на армията с Ньойския договор са истинска трагедия и се прави всичко възможно да бъдат премахнати, което става факт през 1938 г. След близо 20 години.

Мислите ли, че България между двете Световни войни е била по-бедна от днес? Разбира се поддръжката на армия в наши дни е далеч по-скъпа, но някога един преподавател в университета казваше „Народ, който не храни собствена армия, храни чужда, а това винаги струва повече“.

Проблемът е, че България е прекалено малка страна по население и все повече се смалява. Такива държави трябва да имат наборна армия. Това е най-добрата гаранция за националната им сигурност. Професионални армии обикновено имат страните с многобройно население, които не могат или не искат да си позволяват да изхранват това огромно множество. Ако има изключения от това правило, те са при държави, които по собствен избор поддържат силна и многобройна войска – например Турция. Така че патриотите в това отношение са прави. Нужда има. Живеем в несигурен свят и мъжкото население, а и част от женското, няма нищо лошо да има известни умения и познания по военните дейности.

Ако обаче военната служба ще се връща по стария начин, съм категорично против! Явлението военщина, което очевидно се среща навсякъде – справка безсмъртни романи като „Параграф 22“ и „Добрия войник Швейк“, категорично не трябва да се толерира. Войникът трябва да служи на родината като боец, а не като обект на експлоатация от страна на прости фатмаци, които го карат да върши безсмислени, но изтощителни трудови дейности. Да не говорим за гаври и извращения. Най-опасни и вредни обаче са не толкова старите войници, колкото самите военни.

Ако наборната служба се възстанови, това не трябва да бъде за повече от три месеца, които лесно могат да бъдат разделени на по месец годишно, всяка година или през една. Трябва да се наблегне на физическата, тактическата и техническата подготовка, а не на другите глупости, с които военният живот изобилства. Изобщо не е необходимо службата да става на 18–20 годишна възраст. Голяма част от извращенията, простотиите и злополуките ставаха именно заради недостатъчната зрялост на момчетата. Пълна глупост е, че в казармата се става мъж. Мъж се става в тази възраст по законите на природата, а ако имаш възможност да живееш самостоятелно, те се подсилват от социалните. Ако я нямаш – съответно се потискат. Извинявам се, но ще дам собствен пример – аз служих на 24 години, след като една петилетка бях живял и учил далеч от семейството. Казармата не ме направи по-самостоятелен, но имаше и ползи – научих много за оръжията, техниката и службата, подобрих физическата си форма и здравето си и най-вече срещнах добри приятели, с които още поддържам връзка. За хора с научни интереси казармата е изключително интересно място – там можеш да срещнеш екземпляри, които иначе даже и да изживееш няколко живота няма къде да видиш.

В днешно време войните се водят по съвсем други правила и закони от познатите доскоро. Основното умение, което трябва да се придобие, е стрелбата с автоматично оръжие, а няколко седмици стрелби, съчетани с други смислени учебни дисциплини, упражнения и спорт, не претупани или даже непроведени, а само отчетени, биха направили от българския младеж истински Рамбо. Всички военни специалисти и репортери от миналото са категорични – българинът е отличен войник. Един от най-добрите в Европа. Неслучайно сме били наричани прусаците на Балканите.

Вашият коментар