Всяко изкуство е пропаганда

Джордж Оруел е творец, който живее и пише в интересни времена, вплита в книгите си опита от Световни войни, идеологически крахове, интелектуална лудост и много други. Самият той признава за себе си, че „В мирно време може да съм писал натруфени или просто описателни книги. Както и да е, в един момент съм станал нещо като творец“.

Изкуството е субективно по своята същност, а в голяма степен и отразява виждането за човешкия живот и взаимоотношения, според самия автор. Социално-значими теми намират израз в творчеството на много автори, а това пробужда и различните реакции. Оттук и критиките на културата и изкуството често си противоречат и то в световен мащаб.

Ето защо всяко едно изкуство е чиста проба пропаганда. Изказаните тези и идеологии, дълбокият смисъл в пресъздадените картини и разказаните истории защитават тези, значими за автора, отразяващи неговия мироглед и възприятия за света.

Неслучайно започнах тази тема със споменаването на Джордж Оруел, човекът създал „1984“. Книга, която разказва за антиутопията на една политическа идея за равноправие и справедливост – Комунизмът, когато всяко наше действие ще бъде следено от „Големия брат“.

Написана в пика на комунистическата идея през 1948 година, Оруеловата действителност разкрива свят и изказва теза, непонятна за тогавашния човек, жаден за социална справедливост. Но въпреки това книгата му е пропаганда срещу бленуваното утопично съществуване и ограничаването на човешката свобода.

В този ред на мисли всяко едно изкуство изказва теза, цели да предаде послание, да убеди в правотата на истините си.

Дръзкото и нетолерантно отричане на определено изкуство или проява поставя на преден план сблъсъка на личностните възприятия за света и съгласието или несъгласието с идеологическите тези. А това по-скоро говори за политическа нетолерантност, оставяйки на  заден план значимостта на изкуството, като такова. То от своя страна е проекция на заобикалящата действителност, също толкова разнообразна и цветна, колкото са хората по света, но представяйки я по красив и вдъхновяващ начин.

Когато в едни град като Пловдив, в който се вплитат няколко исторически епохи, различно културно наследство и етнически групи, се случва събитие, което предлага съвкупност от изкуства, породени от коренно противоположни свери на живота, трябва ли реакцията ни на това да бъде негативна? Трябва ли да критикуваме всяка обогатяваща проява, като търсим тайни кроежи за подмолно забогатяване? Не е ли вярно, че когато в рамките на един и същ форум се предлага на публиката изкуство, което пробужда обществеността и я кара да разсъждава върху поставените проблеми, изложените тези и заложените послания, това води до еволюцията на обществото? И че единствените, които се облагодетелстват от това, са тези, които са се възползвали от него?

Вашият коментар