Задълбочаващата се криза в легитимността на политическата система е факт в голяма част от демократично развиващият се свят. Това накара мнозина изследователи и теоретици да оспорят незаменимостта на представителната демокрация в търсене на други, по-добри форми на организация на политическия живот. Свободните и плуралистични избори само разграничават демократичните от недемократични режими, но те по никакъв начин не могат да бъдат показател за степента на демократичност на едно общество. Най-често като алтернатива на представителният модел се посочва този на прякото участие на гражданите в управлението. Три са нейните основни характеристики: равнопоставеност – всички граждани имат равен шанс тяхното мнение да бъде взето предвид; участие – то е свързано с широкото гражданско участие в процеса на вземане на решения и обсъждане – дискусия, при която всички гледни точки са разгледани. В зависимост от наличието на отделните характеристики, се забелязват две основни разновидности на пряката демокрация – тези участието и на обсъждането. И двете обаче разпознават кризата на легитимност, която създава нуждата от политическо участие на гражданите.
Демокрация на участието – колкото повече, толкова по-добре?
Основната идея на демокрацията на участието е разширяване на сферите на взимане на политически решения, така че в този процес да се включат и индивиди различни от имащите власт. Нейна главна характеристика е количественото й измерение. Чрез нея се дава право на всеки гражданин да може да вземе участие в политическия процес. Тук основна цел е разширяване на степента на демократичност в обществото. При една идеално функционираща демокрация на участието всеки човек участва в управлението на тези сфери, които имат влияние върху неговият живот, от тях той е пряко заинтересован и следователно би трябвало най-добре да разбира. И както казва един от изследователите на пряката демокрация – Лоренцо Чини, демосът при тази форма на управление не е просто една основа на демократичните политики. Той по-скоро постоянно се променя и развива в самия демократичен процес, като изключените от него настояват да бъдат включени. В множество демократични страни са развити и се прилагат отделни механизми на този вид демокрация. Такива са референдумите, ветото върху закони в Швейцария, инициативите за приемане на нови закони в САЩ и Швейцария. Приложен сам по себе си, без комбинирането му с други форми на пряката демокрация, този модел страда от един основен недостатък. Той осреднява подадените гласове. Уповавайки се само в него, рискуваме тази демокрацията да се базира само на гласуването тип „да” и „не”, избирайки количеството пред качеството . Трябва да се започне с обсъжданията. Колкото повече се обсъжда и дискутира в едно общество, толкова по-широка ще е базата за информирано участие на гражданите и повече информирани граждани биха могли да взимат участие. И тук стигаме до необходимостта този модел да се комбинира с другата разновидност на пряката демокрация – тази на обсъждането.
Съвещателна демокрация
Основната характеристика на този политически модел е фокусът му върху процесите на обсъждане на различни мнения между свободни граждани. Съвещателната демокрация е един вид критика на представителната демокрация, която има по-скоро обобщителен характер и доминира демократичната теория след войната. Вместо чрез обощаване чрез избори, дискурсивната демокрация предлага различни форми за подобряване на качеството на демокрацията чрез аргументиране и обществено разсъждаване. Осъзнаването на даден проблем от гражданите означава и готовност те да го променят. Може да се говори за две измерения на този тип демокрация. Единият е свързан с обсъждането в самите институции, където „спорът” е единствената легитимна форма на демократичното общуване, а цел е постигането на консенсус базиран на споделянето и обсъждането на различни мнения. Тук процесът на консултиране с гражданите е иницииран от самата власт. Консултирането с обществеността може да служи като форма за решаване на спорове, защото създава една норма на демокрация, което по този начин осигурява основата за легитимно решение. Законова основа за подобен род обсъждания в България съществува. Факт е, че обществеността не е запозната добре с възможността за обществени консултации на законопроекти, както и че те не са толкова масови и често практикувани.
Другото измерение е публичното и може да се разбира като сфера на неформални публични дебати. Този модел е по-отворен. Той включва не само политическият елит, но и публичната сфера, гражданското общество и социалните движения. Те са от полза за генерирането на дебати между гражданите. Тук демократичният ред се счита за легитимен, след като е постигнат на базата на едно обосновано и аргументирано съгласие между всички заинтересовани. Демократичните решения при този модел са не само предшествани от аргументи – те са основани на аргументи. По – важно е, че предпочитанията на участниците се трансформират в процеса на обсъждане, за да се включат различни гледни точки. Чрез аргументиране и убеждаване участниците убеждават един другиму и достигат до решение. Един от основните теоретици на съвещателната демокрация и създател на модели за гражданско участие в процеса на вземане на решения – Джеймс Фишкин заявява следното по повод обществените обсъждания: “Обществото е доста умно ако му се даде шанс. Ако хората смятат, че техният глас наистина е от значение, те ще направят трудната част, ще проучат материалите, ще питат експертите умни въпроси и след това ще вземат трудни решения. Когато чуят, че експертите спорят и имат различни мнения, те са принудени да мислят сами. Около 70 % от участниците променят мнението си по време на този процес.”
Един различен подход към съвещателната демокрация
При едно масово участие в обсъждането на даден проблем, трудно ще се намерят достатъчно ресурси да се компенсират всички, които отделят от времето си, за да участват в обсъжданията. Така може да се очаква да доминират тези участници, които имат най-сериозен интерес към дискутираната тема. Това обаче би се отразило негативно върху представителният характер на обсъжданията. Една от опциите за създаването на балансирани и представителни обсъждания е присъствието на медиатори, които да дадат възможност на всеки да изрази своята позиция. Друга опция е провеждането на обсъждания с по-малко на брой участници, които са избрани на произволен принцип и представляват представителна извадка на различните групи в обществото.
Подобен подход е моделът „Активно гражданско участие – подходът Бауерзакс”. Той комбинира елементи от съвещателната демокрация и тази на участието. При него в обсъжданията участват дванадесет граждани, избрани на произволен принцип и представящи различни възрастови и социални групи. Този модел включва и опцията за масово участие на обществото, след като на анкетен принцип на останалите граждани се дава право да подкрепят или отхвърлят формулираните препоръки от дванадесетте дискутиращи. Фондация „Бауерзакс” с подкрепата на финансовият механизъм на ЕИП ще проведе общо шест подобни заседания тип „гражданско жури” на територията на град Пловдив. Дискутираните теми са с регионален характер, като всяко едно от заседанията има за цел формулирането на препоръки и осъществяването на диалог с местната власт. Следващата тема, което ще бъде разисквана е „Бюджет на град Пловдив за 2014 г.”, а самото събитие ще се проведе на 01 Декември. Участието е отворено за всички пловдивчани, като всички желаещи да се включат могат да направят заявка за това чрез изградената платформа на адрес www.votx.org, както и на info@votx.org или 0894616416 / 0885939713.
Весислав Илиев – Инициатор на „Активно гражданско участие – подходът Бауерзакс” и помощник – модератор на заседания :гражданско жури”.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Бауерзакс и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
Повече за Програмата може да прочетете тук.
За автора
