А ние продължаваме да скачаме в ледените води

Докато Германия е настръхнала от случките по време на новогодишните празненства в Кьолн и целият свят трескаво коментира събитията, у нас Дойче Веле за втора поредна година заявява антибългарските си позиция и цел, като най-открито порицава спазването и продължаването на днешната традиция. Великият водосвет на Богоявление.

„А те продължават да скачат в ледените води“, написа някой си Александър Андреев от гореспоменатата медия. Същият този господин обвини и всички, които днес в мъгливата сутрин се хвърлиха в борбата за кръста в реки, язовири, езера и морета у нас. Обвини ги в „свличане към примитивизъм“. За дето пазят традициите си, за дето ги държат живи. Защото са млади, здрави, хубави български момчета и защото имат памет. За каквото е било преди тях и защото знаят, че такова трябва да бъде и за в бъдеще. Това е традицията – миналото да живее в настоящето, написа Теодора Димова. И всеки опит за отрицание и несъгласие с тия думи е чиста проба нихилизъм.

Интересно ми е какво биха написали Андреев и немските му колеги от Дойче Веле, ако дръзнат в идентична ситуация да критикуват някои от основните ритуали и ценности, които изповядват онези сексуални хищници от новогодишната нощ пред катедралата в Кьолн. Стотиците пияни, но организирани мъже от арабски и северноафрикански произход.  Нападателите. Които бяха представени като бягащи от войната майки с деца, търсещи подслон хора. И точно тук се крие медийният тероризъм, драги, ама в обратната посока. Целенасоченото замазване на очите и замъгляването на трезвата преценка що се отнася до това кой точно преминава границите на континента, кой точно търси спасение и от какво? Тези млади, брадати, забулени и високомерни индивиди, в разцвета на силите си мъже не бягат от войната. Те не са тук като гости, нямат и  желанието да се интегрират в обществата ни. Те са тук, за да останат и искат ние да се съобразяваме с тях, с техните закони и „морални“ прищевки. Какво е мнението  на Александър Андреев и всички мулти-култи толерасти, когато става дума за полигамията, да речем? Шизофрения, за която все по-често се шуми на запад, чието легализиране назрява като проблем във все повече западноевропейски законодателства. Но да не изпадаме в подробности относно отношението и третирането на жената като такава в Корана. Какво мисли той за задължителното изискване женските лица да бъдат покрити с чадори и забулени с хиджаби? Няма ли да напише текст за тия така свличащи към примитивното, но все пак задължителни, обичаи в исляма? Няма ли да видя някъде заглавие от рода на „А те продължават да се молят по пет пъти на ден“? Няма да видя, знам.

И докато разни безродници по всички фронтове се опитват да изтрият паметта ни и във всеки удобен момент да ни упрекват, за дето още имаме такава, едни други хора с едно далеч по-агресивно и неприветливо светоусещане насилват с нищо провокирали ги женски компании по празниците, за да им честитят Новата година, видиш ли. Защото в тяхната религия това е позволено. И защото същите тези лигави драскачи нямат топките да назоват нещата с истинските им имена. Как изобщо е възможно медиите и полицията в Германия да запазят мълчание в продължение на цели пет дена за случилото се? Редно ли е да научаваме новината от жертвата?

Страх е първата асоциация, която правя, щом потърся отговор. Страх от последствията, от неяснотата до къде ще стигнат онези, за които никой не говори. Страх, който постепенно завладява Европа, докато нас ни обвиняват, че се съхраняваме.

СНИМКИ и ВИДЕО от хвърлянето на кръста в Марица на 6.01.2016 може да види видите ТУК

Вашият коментар