Кой е виновен за обезлюдяването на България?

От дълги години българската нация се самоубива. Сигурно, но за съжаление не особено бавно. Миналата година специалистът по демография доц. Георги Бърдаров в пространството на MediaСafe изнесе обосновани данни, че положението не е чак дотам притеснително, но аз някак си не се успокоих. Не се съмнявам ни най-малко в компетенцията на учения! Опазил ме Бог! Но как да бъдеш оптимист като наблюдаваш обезлюдяващите се села и малки градчета, където само допреди няколко десетилетия е кипял живот. За пръв път си дадох ясна сметка за мащабите и бързината на демографската катастрофа през 2008 г. Десетина години преди това като студент във Великотърновския университет често ходех в град Дряново на гости на колега. Излизахме в петък и събота и си прекарвахме страхотно. Имаше две дискотеки и множество кръчми, които както и централните улици бяха изпълнени с хора.

През въпросната 2008 г., в една петъчна лятна вечер, вятърът пак ме беше довял в Дряново, където чаках късен влак, пристигащ около 22 ч. Понеже имаше още доста време, реших да се поразходя по центъра и да си съживя весели студентски спомени. За мое удивление градът беше истинско мъртвило. Заведенията, които помнех шумни и многолюдни, сега бяха хлопнали кепенци и се виждаше, че не работят от години; в единственото отворено имаше едва няколко души. Повечето къщи – големи по на два-три етажа – бяха тъмни. Тук-там светеше най-много по един прозорец. Очевидно за десетилетието, в което не бях участвал в местния нощен живот, се беше случила радикална промяна. Няма как понастоящем положението да се е подобрило. Ако не се броят шумните цигански партита, които напоследък нашумяха по медиите, организирани от прибиращите се за летен отпуск трудови емигранти. Те обаче далеч на се типични само за Дряново, моите наблюдения са, че ги има навсякъде, където има ромски изселници.

Негативните демографски тенденции се очертават ясно още през 50-те години. Социалистическата „модернизация“ на икономиката лишава българина от изконната връзка със земята, прогонва го от селото, набутва го в панелни кутийки; доходите са недостатъчни. Жената, която дотогава в града обикновено е била домакиня, трябва наравно със съпруга да се включи в изхранване на семейството. От този период се налага моделът родители и две деца, но все по-често явление са еднодетните двойки. Високият български семеен патриархален морал бележи упадък. Комунистическата сексуална революция довежда до ранни извънбрачни връзки и стремително нарастване на абортите за сметка на ражданията, а това са фактори за причиняване на безплодие в последствие, когато вече бременността е желана.

Разводът – нещо почти непознато преди Втората световна война, става повсеместна практика. Друго негативно явление от излизането на жените масово на трудовия пазар е че децата са оставени на произвола на улицата. Във Фейсбук често се споделя един пост за безгрижното социалистическо детство. В него има и много истина, но всеки живял тогава, добре знае и че наред с волните игри се научавахме и на какви ли не простотии, които не са повод за гордост и които със сигурност са повлияли лошо на немалко млади хора за бъдещото им развитие. Навиците на лентяйство и разпуснат живот не благоприятстват създаването на семейство и деца.

Ранната употреба цигари и алкохол също има антирепродуктивен ефект и също датира от светлите времена на „народната власт“ като масова практика. Преди това хората са имали малко свободно време за пушене и пиене, а и общественото мнение е било далеч по-крайно настроено към тези вредни навици. Някъде от 60-те години учениците в горните класове вече повсеместно пушат и пият, а те съвсем естествено подражават на бащите и майките си. Въпреки че във времето на соца се води почти перманентна пропагандата и борба с алкохола и тютюнопушенето, често са затваряни заведения, налагат се глоби и други санкции, от друга страна тези „благини“ са безбожно евтини, защото са отдушник на народа, който няма и какво друго да върши в ограниченото всекидневие на тоталитарното общество.

Системата не дава възможност за особено издигане с инициативност, предприемчивост и знания – приоритетни са други начини, свързани с партията майка. За материален връх се счита придобиването на апартамент, кола и вила – другото, което остава, е сладкият живот. Християнските традиции с пости и въздържание са отречени и забравени. Този стандарт обаче може да се поддържа в огромния брой случаи само ако имаш едно, максимум две деца. Нарасналите потребности са такива, че децата трябва също да бъдат материално осигурени – друг прът в колелетата на раждаемостта.

Една част от споменатите явления са характерни за всички модерни общества, без значение на политическата и икономическа система. С изживяването на бейби бума от първите години след Втората световна война навсякъде в Европа е характерно стремително падане на раждаемостта. Тогава започват да се появяват и държави с отрицателен естествен прираст както на Запад, така и на Изток. А хората са основното богатство на една страна. Поради тази причина западните страни започват да отварят границите си за мигранти отвън, но те имат какво да им предложат в замяна, докато на Изток никой не иска да ходи.

Георги Бърдаров дава пример за страна, която е излязла от тежка демографска криза, в момента просперира икономически и е с висок естествен прираст. Това е Ирландия, която през 19 век е тотално обезлюдена от висока смъртност и емиграция. Но тук има един много съществен елемент – ирландското общество е католическо и се намира под влиянието на традиционните християнски семейни ценности. Неговото намаляване не се дължи толкова на ниска раждаемост, а на други кризисни фактори. Погледът върху демографските процеси в съвременна Европа добре показва, че най-лошо е положението там, където комунистическият режим е бил наложен на общество с православно християнско традиционно вероизповедание. Защо е точно така, може по-скоро да се гадае, но положението е факт. Така е в Русия, Украйна, Молдова, България, Румъния, Сърбия, Македония. В последната страна прирастът е положителен или поне така беше доскоро, но това е заради албанското население. Православието е известно като по-либерална форма на християнството и очевидно по-малко сплотяваща семейните устои. Ако няма комунизъм, положението не е проблемно – справка Гърция, където до кризата от 2012 година населението нарастваше доста стабилно.

Социалистическата система обаче се оказва демографска бомба със закъснител. Преди установяването на режимите страните от Централна и източна Европа са с традиционно висока раждаемост и прираст. Доста скоро започват да се усещат посочените негативни тенденции, населението нараства все по-бавно и в последните години на комунистическите правителства или непосредствено след тях започва да намалява и то заради спад в раждаемостта. Затворените граници пречат на миграцията, а смъртността е на относително ниско ниво.

До известна степен централноевропейските страни с католическо вероизповедание се оказаха по-трудни за пречупване от комунистическия режим. Нещата не опират само до религия, а и до цялостна цивилизационна принадлежност. България обаче не принадлежи към тях. Тя е в най-лошото съчетание – комунистическо минало плюс православие плюс славянски народ. Поглед към българските католически и мюсюлмански общности доказва, че при тях демографските показатели са по-добри. Нито комунистическите управляващи, нито техните наследници от демократичните времена успяха да направят нещо трайно против все по-задълбочаващата се демографска криза. Голям страх напира от 60-те години, когато се вижда, че спадът в раждаемостта е предимно при българското население, докато турското и циганското малцинство се увеличават.

В отговор се стига до опит за политика на асимилация – най-вече чрез варварския и безчовечен възродителен процес. Има и някои градивни мерки като заеми с преференции на младите семейства, но пагубната стопанска политика обезличава всичко. Лошото е че в годините на демокрация нищо не се промени, а с отварянето на границите нещата дори се влошиха. Създаде се още една България – тази на живеещите в чужбина. Жизненият стандарт остана нисък, все по-голяма рядкост са многодетните семейства, а постоянно се задълбочават проблемите с репродуктивността. Семейства се създават на все по-късна възраст, което се счита основно като проблем за жените, но не трябва да се пренебрегва този фактор и при мъжете. Мъж на над 35 годишна възраст, който пие и пуши вече десетилетия, а може би има и други нездравословни навици, също е твърде вероятно да има трудности при създаването на поколение, а тези натрупвания могат да имат и неблагоприятно отражение върху заченато от такъв родител дете. Дори човекът да е в добро здраве, в по-зряла възраст трудно се излиза от комфортната зона. Аз съм на 44 и като гледам мои връстници с бебета и невръстни хлапета как едва ходят след тях и се виждат в чудо от глезотии и рев, често ги съжалявам и отправям благодарности към Всевишния, че отгледах децата си в млада възраст. Съвсем логично, много хора не искат да си развалят трупаното през годините спокойствие с партньор и деца и не създават поколение. Такива са били изключение в патриархалното общество, но вече ги има във всеки трудов колектив, във всяко семейство. Това е въпрос на личен избор и нямам предвид нищо критично към тях, но негативните за демографията последици са безспорни.

Подобно е положението и с все по-широката роля на гей пропагандата. Хора със сексуално влечение към собствения пол е имало винаги, но в недалечното минало една немалка част от тях са създавали семейства и деца. Сега вече с еманципирането на ЛГБГ движението еднополови двойки се формират отрано, а при тях пряк начин за възпроизводство няма. Специално в България не знам доколко значим е този фактор, но при всички положения той съществува. Като се прибави консервативността на българското общество и законодателство, шансът за зачеване на дете чрез сурогатни майки или ин витро процедури у нас за такива хора е равен на нула. Тук не заемам позиция „за“ или „против“ определена сексуалност, ако някой тръгне да ме обвинява в нещо – акцентът са причините за демографската катастрофа. Причини, които трябва да познаваме добре, за да има шанс за справяне с тях. В България има цели научни звена, които изследват проблема, но въпреки това няма достатъчно гласност. Политиците само и единствено говорят. А трябва да се действа и то незабавно! Един от начините за решаване на проблема е повишаването на раждаемостта. Има и други, но те ще бъдат разгледани отделно.

В материала са изполвани снимки от Ретро Музей и Акция Фото Пловдив

За автора

Вашият коментар