Богати на бедност или бедни на богатство?

Малко заобиколно ще стигна до въпроса от кликбейт заглавието, така че нека читателят се запаси с шоколад, хляб, сланина, ракия, топли дрехи, ако междувременно дойде зимата, и най-вече търпение. Нека събера поводите и да довлека пиедесталите, на които да поставя превъзходната си мисъл.

Та! През изминалата седмица реагирахме основно с първоначална насмешка, включая и аз реагирах така, не съм нещо по-различно от всички, на две неща и половина, които впоследствие ме хвърлиха в размишление. 

Тези работи са донякъде сходни, но ще ги преразкажа за тези, които са пропуснали. Първото бе снимка на дама, клиент на супермаркет, преминаваща на касата, възползвайки се от промоция с условието да напълни кофичка с чушки и да плати фиксирана цена. Разбира се, тя е вложила наследения ни от Хан Омуртаг архитектурен размах и е натрупала в един съд чушки, които ограниченият ум би събрал в три кофички. И е надхитрила системата, излязла е на плюс и е ощавила международната търговска верига със сума, може би по-голяма и от кутия цигари.

После пък в поредния епизод на евъргрийн сериала на господина с джипката, обикалящ страната, за да мачка кметове по врата и да припадат екзалтирани лели в обятията му, една жена от Долни Чифлик се прояви. Тя упрекна бившия премиер, че е взел милиарди, а пък нейния малък околен свят е мизерен. Туй за милиардите се говори надлъж и нашир, но си има институции и органи, които да го проверят и докажат, не е тема. Но една от забележките, които пък дамата получи в отговор е, задето се оплаква от бедност, а пък имала пари да пуши цигари.

А пък третият повод за присмех и аналогии с всеизвестен литературен герой от Алеко Константинов бе от Перник. Там няколко десетки или може би стотин човека се наредиха пред супермаркет, който в тъмна доба бил пуснал промоция на хранителни стоки. До седемдесет на стоте от оригиналната стойност. И седим ние, жителите на Интернет и се дивим и присмиваме на хората, дето посред 19-тата вълна от коронавирус са се нагъчкали, за да се наредят да взимат стоки, които сигурно са близо до крайния срок на годност или са били урочасани зла жена.

Като винаги търсещ смешната страна на живота, и аз, както и мнозина други, я открихме. И не — не е от някакъв садистичен ищах да се присмиваме на бедните, както може би някой ще го интерпретира. В съвременния свят, в който абсурдите, странностите, скандалите и лошите постъпки са лесни за документиране и се споделят със скоростта на светлината, хуморът е рефлекс. В днешно време лошите новини по света не са повече, отколкото преди четвърт век, да речем. Но много повече от тях ни достигат.

Надали тези, които сме взели за забавно надхитряването на живота от страна на строителката на кулата от чушки, смятаме жената за някакъв алчен злодей, заради който светът се превръща в морална клоака. Надали и някой изключва възможността тази жена наистина да има такъв живот, че поради една или друга причина всяка стотинка и всяка чушка отгоре да са наистина от значение.

Да, има и такива с осъдителна насмешка. Но масата не реагира така от жестокост, а като начин за справяне с несправедливостите, страданието и болката в света.

Ние сме приели, че сме бедни като нация. Няма ден, в който да не се произнесе някъде “най-бедната страна в ЕС”. Сиромахомилството е национална добродетел дори сред по-заможните, защото чрез него някак си се проявява съчувствие към онези, които нямат.

Но ето тук най-вече се замислих – наистина бедни ли сме. Ето, жената с претенциите за качеството на живота в Долни Чифлик, дръзнала да държи сметка на Борисов, а не както той насочва към генералите Янев и Радев, може да си позволи кутия цигари. Може би дори няколко на ден. Значи тя има лоши навици и слаба финансова култура.

Луксозните автомобили на глава от населението у нас са повече, отколкото в Германия. Хората масово цъкат с последен модел айфон безкрайните реклами и снимки на храна и пътуващи из чужбина официално безработни жени в Инстаграм.

Магистралите ни често струват толкова, колкото и на Запад. Удълбават Варненското езеро с половин милиард лева, за да му е удобно на Доган. 2 милиарда и кусур, че сигурно и повече изчезнаха от КТБ. И въпреки това като дойде Черен петък, нацията се избива да облепи стените си не с евтини тапети, а със 100-инчови телевизори.

Но въпреки, че сме податливи на лични и обществени харчове, няма как да отречем нищетата. Склонността ни е да компенсираме евтиното с кичозното. И мухлясалия си дом – със скъпа марка кола. За пред хората.

Разбира се има и крайно бедни, бездомни, гладуващи. Спекулация ще бъде да кажем дали са повече от едно място или по-малко от другаде. Спекулация ще е и да кажем кои от тях са жертва и кои от тях са си причинили нищетата сами – индивидуално е. 

Повечето хора у нас са на една-две-три заплати от подобна точка на бедност. Да не можеш да си платиш наема, да стопиш спестяванията си и от собственик на няколко кутии цигари дневно да кръжиш по улиците, търсейки недоизгасени фасове. 

Но нека се опитаме да елиминираме хилядите начини, по които човек сам с глупави решения, лекомислие и липса на късмет може да се докара до крайна бедност:

Едно от най-недоходоносните неща, които може да се случат на някого по нашите земи, е да доживее до достолепна възраст. Ако трудовият човек се случи на първоначалното щастие да се оттегли в пенсия, колкото и да е бил разумен и да е предвидил някакви спестявания, които да посрещнат финансовите дефицити в разликата между живота на пенсия и на заплата, то те неминуемо ще се стопят. Единствената грешка, довела до мизерия хората, живели сносно допреди това, е че просто не са умрели. И това е тъжно. Но ако построят кула от чушки, е и смешно. Тъжното и смешното обичат, ако не да се бракосъчетават, то поне да са си интимни от време на време.

Та и тук някъде идва отговорът на въпроса от заглавието. Много ли сме бедни или малко сме богати? Защо се присмиваме, като най-вероятно причините са тъжни? Бедността национално богатство ли е? Присмиваме ли се като идиоти над нещастието – чуждото и нашето собствено?

Не. И да. И може би. И зависи. Не сме чак толкова бедни, дори да сме бедни. Защото зависи от дова дали сме позволили да изчезне от съзнанието ни надеждата някога да заживеем по-добре. Защото истинската бедност е да знаеш, че няма шанс да сложиш поне още едно чушле в кофата, която наричаме живот.

Коментари (1)

  1. Здравейте, добре написано, и грамотно.:)
    Само ако може превод на това тук – „bюти блогър, шесто поколение дете индиго, фрийланс астролог и пост мортем лайфкоуч“… и да питам, няма ли български думи за използване на тези епитети…би било много по-добре и при четене, и при слушане, и за разбиране….
    Благодаря и се извинявам предварително!

    Отговор

Вашият коментар