Божидар Антонов: четири денонощия по Ком-Емине

В утрото на 12 август по култовото трасе Ком-Емине стартира Божидар Антонов – в опит да подобри рекорда по скоростно преминаване на 600 километровия маршрут (впрочем рекордът отново е негов).

4 дни, 8 часа и 27 минути му бяха необходими през август 2018 г., когато подобри най-доброто време на Кирил Николов – Дизела. Тазгодишната надежда на Божо е да стигне до морския бряг за под 4 денонощия.

„Има един връх, Ком. Има един нос, по-голям от моя, Емине. Делят ги няколко баира и малко прах”, пише Божо на страницата си дни преди поредната си „закачка” с тези 600 километра по гръбнака на планината. Пробягвал ги е и при зимни условия през февруари 2019 година – за шампионските девет дни и няколко часа. Верните му фенове обаче знаят, че за да се случи скоростно преминаване, спортист от неговия ранг почти се лишава от сън, прави кратки почивки за хранене и хидратиране, налага се да прецизира всеки грам, който носи, и подлага тялото си на чрезмерно натоварване.

Ултра спортовете обикновено са предизвикателство към себе си, изпитване не само на волята, но и на духа. А освен това изискват дългогодишни непрестанни тренировки и добра логистика по време на самото изпитание. Рекордът от 2018 година беше осъществен от Божидар Антонов с подкрепата на екип от едва няколко близки приятели, които го пресрещаха по пунктовете с храна и дрехи, и също като него се лишаваха от сън, но пък с цялото си сърце и ентусиазъм съпреживяваха случването на това изпитание. Краткия, честен и човешки документален филм на Мартин Стефанов за приключението („С Божо на море от Ком до Емине”) е достъпен в мрежата.

Божидар Антонов е от хората, които винаги са свързвали участията си в ултра състезания с думи като „свобода”, „приятели”, „болка” или „еуфория”. Участвал е в планински маратони по цял свят, включително и едно зимно 150 километрово предизвикателство в Лапландия. Любимо обаче му е трасето на X-Alpine (111 км), където е финиширал няколкократно сред първите 20 в света (и сред малцината, преодолели сто и единадесетте километра през Алпите без щеки).

Божо не се бои да припомня, че не всяка ултра може да бъде завършена, и че зад всеки успех стоят опити, когато е по-добре да се откажеш, отколкото да рискуваш с травми.

Хранителният му режим е почти изцяло растителен. Той не приема стимуланти или хранителни добавки. Нарича себе си „натурален атлет”, който изповядва философията на чистия спорт, и използва предимно плодове, зеленчуци, бобови храни и елда, а също така йод за почистване на рани и бебешка пудра. Старае се сам да отглежда част от храната си, а освен това е баща на три деца и работи като каскадьор на свободна практика.

Най-определяща със сигурност обаче е страстта му към природата. Старанието му да живее без да се намесва драматично в екологичното равновесие, способността да не замърсява планината с нищо, което не е биоразградимо, както и последователната непревзетост в общуването с различни хора.

Тазгодишният му опит да пробяга маршрута Ком-Емине отново е обвързан с кауза – възстановяването на хижа Кашана, която пострада преди няколко години от пожар. Нужната сума за довършителните ремонти е около 5000 лева, или – както казва Божо – „Пет хиляди лева не са нито малко, нито много пари. Хиляда човека оставяме по пет лева и сме готови.” (потърсете информация за Кеш за Кашана).

Докато пиша и редактирам материала, Божидар Антонов тича и пътят му може да бъде следен в реално време ТУК. За останалото – чакаме новия филм на Мартин Стефанов, който отново е в екипа на Божо. И още информация в MediaCafe.

Давай, Божо!

––

Първите записани данни за скоростно преминаване на Ком-Емине са от 80-те години на ХХ век. През 1986 година планинарите Петко Лазаров, Иван Бойчев, Иван Иванов и Божидар Димитров преминават маршрута за 6 дни.

По-късно същата година, през септември, алпинистът  Любомир Палакарчев от туристическо дружество „Черни връх“ прави своето трето преминаване по маршрута. Благодарение на отличната си предварителна подготовка и правилна стратегия той преминава маршрута за забележителните 5 дни и 18 часа.

Година по-късно, през септември 1987, Любомир Палакарчев и Иван Иванов правят нов опит за рекорд. Л. Палакарчев преминава трасето със за 5 дни и 14 часа, като подобрява собствения си рекорд. Трябва да отчетем и факта, че екипировката и комуникациите през 80-те години са били на съвсем различно ниво. Любомир е бягал гол до кръста с обикновени шорти и фенерче в ръка, понеже тогава дори челници не е имало. Разполагал е с шофьор, който го е пресрещал на проходите.

Новият рекорд е поставен година по-късно, през 2015-та. Бегачът Божидар Антонов пробягва разстоянието за 5 дни и 10 часа от 06 до 11 август. По-късно същата година – на 20 август 2015  Кирил Николов – Дизеладостига до нос Емине за  4 дни и 13 часа. 4 дни, 8 часа и 27 минути е последният валиден рекорд по трасето Ком-Емине – от август 2018 г. и той принадлежи на Божидар Антонов.

Коментари (1)

Вашият коментар