Ако отидете на официален прием в някоя красива старинна сграда, където домакините ви са се погрижили за всичко – безупречно изглеждащ персонал, приглушена музика и светлини, великолепно подредена и украсена с блестящи прибори маса, и видите в нейния център кутия от сладолед, пълна със сарми и пластмасова бутилка от лимонада, ухаеща на първак, вероятно няма да останете очаровани.
Примерът може да е малко краен, но в общи линии това е усещането, когато се озовеш на централния площад в Пловдив. Дали човек ще тръгне от вълшебната улица „Иван Вазов“, за да се разходи и да пие едно кафе за густо в Капана, или ще направи обратния тегел, то няма как да не мине покрай сивия мастодонт, разположен на пъпа на града между „Тримонциум“ и Военния клуб, познат и днес със старото си прозвище „Партиен дом“.
Дори и най-големите скептици едва ли биха отрекли, че въпросната сграда не се вписва в заобикалящата я среда по никакъв начин. Разбира се, ако не броим оскъдното състояние и вид на Централна поща, в целия супер център на Пловдив няма толкова не на място построена сграда. Същата би се вписала чудесно в района на грохналия завод „Ален Мак“, но в сърцето на града определено не предизвиква аплодисменти. Каквато и архитектурна стойност да има Партийният дом, както през годините са защитавали подобна теза част от хората в гилдията, то мястото, на което се намира, отдавна не отговаря на претенциите на Пловдив да рекламира сърцето на града като туристическа атракция, фокусирана върху археологията и културата. Защото същият може и да прилича по нещо на сградата „Сигрем билдинг“ в Ню Йорк, но на приложеното изображение ясно се вижда в какъв ансамбъл от сгради се намира въпросната. Иначе казано – в подходяща, сред други небостъргачи.
Визуалното несъответствие с архитектурната среда, неподходящата височина, на практика закриваща гледката към планината и прекъсваща плавния и естествен завършек на Главната улица, са само две от причините да отворя отново тази щекотлива тема . Третата, а тя е далеч по-важна от предходните, е дългогодишният проблем с липсата на сграда за пловдивската опера.
Изграждането на Дом на Операта, включително на мястото на Партийния такъв, е идея, която циркулира отдавна в общественото пространство. Преди дни от едноименната Фондация „Дом за Пловдивска опера“ излязоха с гневно становище за това как вече 5 години „успешно“ НЕ се ремонтира Концертната зала в него и Пловдив е лишен от едно от културните си бижута. В „забавянето“ на ремонта изненада няма, въпреки че в случая става дума за недоволство относно неговото протакане, а не за адекватната теза, която достатъчно авторитетните членове на Фондацията защитават от години, имаща за цел премахването на настоящата сграда и изграждането на нова.
Включително и с визуализация на проект, който преди години беше представен официално. Действително пловдивската опера има нужда от своя собствена сграда, защото конкретната зала, отредена само за концерти, няма да реши проблема със съпътстващите дейности и нужди на творците, както и да ги обособи в отделно и представително пространство, което да им носи допълнително самочувствие и гордост.
Градският дом на културата, в който операта се помещава в момента, е компромисен вариант, който на този етап върши работа, но със сигурност не е правилното дългосрочно решение. Няма смисъл да се връщаме назад във времето, за да си припомним многомилионната сага с ремонта на ГДК „Борис Христов“ и колко „успешен“ за целите си се оказа същият след своето повторно откриване. Дали бившето кино „Космос“ е вариант, който може да разплете този възел, е отделен въпрос, но една красива, практична и съобразена с архитектурата и височината на сградите в района нова постройка, която да заеме мястото на Партийния дом, би могла да се впише чудесно в обновения площад, като по този начин върне една от емблемите на Пловдив на нейното адекватно място.
Ясно е, че към настоящия момент в Партийния дом се намира голяма част от общинската администрация, но нейното преместване на по-комуникативно място би следвало да е смислено решение, разсъждавайки по въпроса в перспектива и без егоизъм.
Преди години бившият кмет на Пловдив Иван Тотев беше предложил безконфликтно решение на проблема, който да запази сградата, променяйки единствено нейната визия. Това вероятно би направило облика на същата по-приятен за окото, но не би решил нито един от трите изброени проблема.
Да, разбира се, че премахването на Партийния дом би струвало пари, за които мнозина ще ревнат, че ще отидат на вятъра, както и че има далеч по-важни проблеми за решаване, но този сблъсък би бил примитивен, тъй като тук също говорим за решаване на проблем, при това общоградски. А и за предложената тогава нова визия на сградата, сама по себе си изглеждаща добре, със сигурност биха отишли също доста средства.
Със сходни аргументи преди време беше прекратена и дискусията за стадион „Пловдив“, за чието премахване и повторно изграждане също щяха да са необходими милиони. Години по-късно стадионът не е мръднал, във всеки смисъл на думата, а евентуалната му реконструкция би позволила провеждането на спортни събития от локален характер, но не и от международен такъв. Просто изискванията вече са други.
Точно както и с Концертната зала на Операта – дори да се направи ремонт, музикантите отново ще бъдат част от някаква по-специфична сграда, тип МОЛ, което със сигурност няма да бъде авторитетно и практично, а и вероятно ще се тълкува като компромисен вариант.
Пловдив е ощетен изключително много от сграден фонд, който да приютява културните му дейци и това е проблем, който трябва да намери решение. В случай, че градът ни има претенциите да е столица на културата, без значение дали национална или европейска, то тези проблеми следва да бъдат приоритетни за решаване.
А дали Партийният дом ще бъде съборен? Едва ли. За подобно решение се иска смелост, тъй като със сигурност би срещнало доста голяма съпротива, но пък знае ли човек. Понякога се случват и чудеса, а би било истинска изненада, ако някой ден вместо събарянето на паметници на културата, видим построяването на нови такива.
В публикуваните по-долу снимки пловдивчани могат да разгледат сградите на операта в София, Русе, Варна и Стара Загора, за да ги сравнят с пловдивската такава.
Снимка: Операта в Русе
Снимка: Операта в Стара Загора
Снимка: Операта в София
Снимка: Операта във Варна
Снимка: А това е Операта в Пловдив…
За автора
За съжаление уважаеми колеги съм на различно мнение, защото мястото освен, че не е удачно за настоящата сграда, не е удачно и за опера с нейните подход, комуникации и необходими допълнителни обслужващи дейности. Автора на статията няма представа какво значи „дом“ за един културен институт като Пловдивска опера. От показаните в примерите снимки единствено старозагорската е разгърната смислено върху място, което не е било вероятно подходящо, но е разчистено с замах във време, когато частния интерес е без значение, както вероятно е постъпено с партийния дом навремето, а и с Централна поща. Освен това инвестицията в такава сграда, дори и на друго място в днешните времена, когато се превръщаме в домашен концлагер трябва да има аргументи за цял регион /наричан в плановете за административно деление Южен централен район, но неосъществен все още, като самостоятелен, по принципа на германските провинции/ и нейната /на Опера Пловдив/ издръжка няма да е никак малка. Сметката за ТЕЦ-а на Народния театър е около 40 хиляди на месец, без другите комуникации… Поради което и Централна поща е в това състояние, а вероятно /подхвърлям идея/ тя би била по подходящ пример за реконструкция, а е и от знаков за Пловдив архитект – Желязко Христов. Смятам, че статията е повод за дебат, който да търси истинско и реално решение за Опера Пловдив. Надявам се да не е повод за политически предизборни „протуберанси“… И когато се пише дом за Операта, коментар за бизнес идеите на група хора не трябва да е водещ, а действителната необходимост град Пловдив да получи сграда, която да бъде дом на Опера Пловдив.
вРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ , ПРИОРИТЕТИТЕ ТЕНДЕНЦИИТЕ И ЦЕННОСТНИТЕ КРИТЕРИИ СЪЩ0. СЕГА Е ВРЕМЕ НА трансформация , а не на разрушаване. Годишната награда за Архитектура е на екип, предложил „трансформация’ ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ , А НЕ РАЗРУШЕНИЕ НА ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НОВ „СЪВРЕМЕНЕН“ОБЕКТ НА ТЯХНОТО МЯСТО .
аРХИТЕКТУРАТА Е ИСТИНСКА,.КОГАТО Е и ФУНКЦИОНАЛНА. В НАЧАЛОТО НА ДИСКУСИЯТА ЗА ДОМ НА ПЛОВДИВСКАТА ОПЕРА СЕ ИЗЯСНИ, ЧЕ ПРЕДЛАГАНИЯТ ТЕРЕН /сравнен със Старозагорската опера / е НЕДОСТАТЪЧЕН
Струва си да се проучи И ДЕБАТИРА СГРАДАТА НА ПОЩАТА!!/ако държим операта да бъде на централния площад/ .
Антоанета Топалова
И аз не мисля, че на всяка цена трябва да се разрушава, но със сигурност много грозна е тази сграда в настоящия ѝ вид. Пощата също не заслужава да съществува в това състояние! Голям и действително отговарящ на даденостите на града Археологически музей е по-подходящо да се разположи там, отколкото опера, си мисля аз, но понеже към историк и музеен специалист, определено съм пристрастен. Към г-н Бойчев – Желязко Христов беше лекар и синдикалист, името на архитекта е Желязко Стойков, вероятно неволна грешка, но по-същественото е, че ако вземем да правим тънки сметки колко ще излиза парното или каквото да било друго отопление, не сме за никаква опера и изобщо си заслужаваме сегашния хал – културна инфраструктура на ниво около 1960 г.