Долу ръцете от „Водолаза“!

“Водолаза”, “Водолаза”, искам тамо да навляза,
Бира, цаца, к’во ли не, радват моето сърце.
Чаши-Мариански падини, с пиво пълни до зори.
Пенсионери и студенти са редовните клиенти.“

Направо ми идва да си взема ловджийската пушка, да я заредя с бренекета (аз съм доста едър дивеч) и да се гръмна от яд. Подтикнат от хубавото време напуснах Древния и вечен Пловдив през уикенда и съвсем забравих, че беше обявено обсъждане в квартала около ул. „Младежка“, където живея, на последните общински решения за промяна и развитие на градската среда. От поместеното в медиите виждам, че то наистина се е състояло и за пореден път налице излиза човешката, бих казал – еснафска ограниченост. Надигат се гласове срещу култовата кръчма „Водолаза“, която отдавна е влязла в градската естетика, култура и фолклор, която има специфичен дух и социални функции и която, въпреки че не се слави с въздържание, е едно тихо място за разговори, гледане на футболни мачове и със сигурност допринася за колорита на квартала.

Разбира се, няма нищо лошо хората да бъдат загрижени за заобикалящата среда, но според мен начинът и времето са твърде съмнителни. Преди няколко дни по входовете имаше разлепени листове за организиране на събранието. Те обаче не бяха подписани от никого. На едро се обясняваше, че общината за пореден път е излъгала гражданите, като е посочила, че улица „Младежка“ ще бъде обявена за концесия, а това е в разрез със стандарта на живот на хората от квартала. Съжалявам, че изхвърлих тази анонимка и не мога да я покажа и цитирам точно, но тя освен че нямаше посочен автор, твърде подозрително призоваваше за събиране на хора посред предизборна кампания.

На това отгоре загрижените за стандарта и качеството на живот в квартала граждани бяха залепили с трудно премахващо се тиксо листа на стъклото на входа, въпреки че отстрани е закрепено табло за тази цел, което съвсем ме вбеси. Такава ли е загрижеността – да се противопоставяме на намеренията на общината, но да цапаме на хората входовете? Инициативата очевидно нямаше никаква координация с местната власт, защото съсед от входа се обади, за да уведоми кмета на район „Централен“ за нея, което също не ми се струва нормално. Редът е тъкмо обратният.

И сега невинна жертва на обсъжданията, както чувам, е именно „Водолаза“ – символ на отминаващото величие на кварталните кръчми, където все още, ако го отворят, можеше с дребни пари да пийнеш и замезиш, да послушаш хубава музика (Не чалга!) и да се насладиш на приятелска раздумка, на рисунките по стените на иначе нелицеприятната барака, да огледаш кварталните чешити… Въобще махленска идилия, която е на изчезване. Защото алтернативата са лъскави заведения с гурме менюта, изискани напитки и интериор, но на висока цена, а с ниска добавена духовна стойност. Защото във „Водолаза“ получаваш нещо много повече от лустросано обслужване и външен вид – човешко непринудено, но възпитано отношение.

Хигиената била ниска – за това си има контролни органи. Миришел кварталът на риба – това, първо, изобщо не е така, второ – много по-лоши са миризмата от печките на твърдо гориво, гледката на пране по терасите и на разностилието от различните им остъкления, неща които със сигурност са забранени отдавна, но почти всеки си го нарушава. Разбира се, че градската среда има нужда от развитие и облагородяване, аз също съм за това, но да се инициира от некомпетентни и анонимни хора във време на изборна кампания, когато дневният ред е съвсем различен, не е редно. Защо същите пламенни радетели за местен стандарт на живот и естетика не скочиха срещу концесията на Наско Райфъла, за развалянето на която общината положи сериозни усилия в борба не с някой друг, а със съдебната власт?

Че улица „Младежка“ и прилежащият район трябва да се превърнат в привлекателно място, няма спор. Че гражданско общество трябва да има и съвестта му да е будна – също. Но според мен начинът на иницииране трябва да бъде различен. Който иска да го направи, трябва да спазва правилата на етика и възпитание, да не пуска анонимни доноси, а да застане с лице, авторитет и личен пример, и не по време на избори, когато начинанието дори да е водено от благородни подбуди, няма как да не олекне. Поне в моите очи, а аз виждам само през тях.

Снимки: kry4mi.com

Вашият коментар