Електрическите таксита в Ню Йорк преди повече от столетие (снимки и видео)

Днес всички следим с интерес развитието на електро автомобилите по света. След първите не особено успешни опити на няколко американски и европейски компании да създадат привлекателен автомобил на електрическа тяга, летвата бе вдигната високо от компанията TESLA с нейния спортен електромобил. Оттогава до днес тази компания все още е лидер в технологично и маркетингово отношение. Но „във врата ѝ дишат“ немалко от останалите известни фирми на световния пазар, като не споменавам специфичния и стремглаво развиващ се китайски пазар с неговите над 120 компании за производство на електромобили от всякакъв клас и вид. Ако се обърнем назад във времето, ще видим, че само преди едно-две десетилетия този днешен прогрес е изглеждал нереален, макар и възможен. А възможен той е изглеждал в мислите на тези, които са запознати с историята на производството на електромобили, която ни отвежда в края на … 19-и век, в Ню Йорк. Това, че първите електромобили в Ню Йорк са били таксита е интересно, а донякъде и логично. Но това, че първите таксита в града са били електрически – това вече не го знаехте, нали?

Това е фрагмент от фотография на Shorpy, снимана на Бродуей в района на Таймс-скуер. Редом с конния транспорт и кабелните трамваи на фотото има и два автомобила. Отляво е туристически автобус. Отдясно – таксиметров автомобил. И двата са електрически. И това е 1905 год.

 
Electrobat от компанията Electric Vehicle Co.

Първото в Щатите електрическо такси бил електромобилът Electrobat, производство на компанията на Хенри Морис и Педро Селома от Филаделфия. Те организирали малко серийно производство и излязли на пазара на пътническите превози. В 1896 година те организират първата таксиметрова компания Electric Vehicle Co. в Ню Йорк.

Да, първите таксита в Ню Йорк са били електически!

Виждайки огромния потенциал в новия вид транспорт, трамвайният магнат Уилиям Уитни купува тази тяхна компания и влага огромни средства в развитието ѝ.

Електрически таксита през 1897 год. 

В 1897 година в Ню-Йорк работели вече 12 електромобила, а в 1899 по градските улици се движели вече 60 такива машини. Electrobat изминавал около 40 километра с едно зареждане при скорост 20 мили в час (30км/ч). Зареждането на акумулатора отнемало 8 часа. 

Electrobat пред зданието на Old Metropolitan Opera в Ню Йорк, 1898 год.

Удивително, но в 1900 година повечето от автомобилите в Ню Йорк били електромобили. В същата година в САЩ били продадени 4 192 автомобила, от които 1 575 били електромобили, а 1 681 работели с парен двигател. Главното приемущество пред конния транспорт за властите в Ню Йорк била не скоростта или удобството, а отсъствието на конски изпражнения, които в тези времена били голям проблем за града. Улиците били просто затрупани с тях.

 

Ню Йоркския гараж на компанията Electric Vehicle Co. на Бродуей. 

Уилиям Уитни намерил начин как да увеличи пробега на електромобилите си. Направили акумулаторите сменяеми и всичко, което е трябвало да направи шофьорът, било да минава няколко пъти през гаража, за да ги заменя. Така колите можело да работят денонощно. Това изглеждало успешно решение, и сякаш нищо вече не му пречело да завоюва пазара на таксиметрови услуги в Ню Йорк, а защо не и по цялата страна. 

Стенд за замяна на батериите в гаража на фирмата.

Помещението за зареждане на батериите. 

В самото начало на 20 век компанията Electric Vehicle Co. притежавала парк от 2000 електромобила, електрокамиони и електробусове, а фабриката в Кънектикът била най-голямата в света за производство на електромобили.

 

Но главният проблем на електромобилите се оказали не батериите, а прекомерно грандиозните планове на самия Уитни, проблеми в технологичното планиране и недостатъчно инвестиции в инфраструктурата.

Когато количеството на работещи коли достигнало 200, а в производството се правели още 1 600, се получила акумулаторна криза. Количеството на батериите и местата за тяхното зареждане и съхранение се оказали недостатъчно. Започнали да ги зареждат в нарушение на технологичните изисквания. В резултат на това, батериите се разреждали твърде бързо и вместо да се развива, компанията постоянно се занимавала с това, да поддържа в работно състояние парка от машини.

Обслужването и замяната на батериите излизали твърде скъпо. Всички пари до този момент били похарчени, и не останали никакви средства за закупуване на нови батерии и устройване на нови места за тяхното зареждане. В 1907 год. компанията не могла да се справи със собствената си издръжка, банкрутирала и била продадена. Новите собственици я преименували и заменили всички таксита с автомобили с двигатели с вътрешно горене. 

А как ли щеше да се развие автомобилния транспорт до днес, ако Уилиям Уитни си беше направил по-добре сметката? Защото развитието на парка от електромобили в този най-голям град на Америка неминуемо е щяло да даде отражение на световната автомобилна история в това направление.

Ето още няколко фотографии от Ню Йорк:

Електрически туристически автобус на компанията „Seeing New York“, 1904 год.

Електрически туристически автобус на компанията „Green Car Sight Seeing Service“, 1905 год.

Електрически товарни камиони на GMC, 1914 год.

Електрическят автомобил се е появил по-рано от този с двигателя с вътрешно горене. Първият електрически автомобил, под формата на количка с електромотор, е създаден още през 1841 година.

Електрическите автомобили, произведени през 1880 г. и през следващите десетилетия са придобили голяма популярност. Недостатък на първите модели е бил високата им цена, както и максималната им скорост, която не надвишавала 20 мили в час. Но автомобилните ентусиасти оценили техните значителни предимства пред бензиновите: лекотата на работа, моменталното стартиране на двигателя, безшумност и липса на мирис, за разлика от бензиновите аналози.

1882 – електромобил на немската компания Siemens & Halske в Берлин

1895 – Томас Едисон пред своя първи електромобил Edison Baker

1899 – електромобилът Колумбия

1899 – Камил Женатзи със своя електромобил La Jamais Contente, който първи постига 100 км в час

1899 – Роджър Уолъс в своя електромобил

1900 – един от първите електромобили на зареждане

1906 – електромобилите на Edison Company в Манхатън, Ню Йорк

1907 – почистващ електромобил в Берлин

1909 – зареждане на електромобили

1910 – комплект за зареждане в Кливланд, Охайо

1910 – реклама на електромобил

1912 – дама използва устройство за зареждане на своя Columbia Mark 68 Victoria

1920 – Detroit Electric на пътя край Сиатъл

Сенаторът от Род-Айлънд Джордж Уитмор на електромобил, 1906 год.

 

Томас Едисън до свой електромобил.

Тогава компанията владеели Томас Едисън, Джон Рокфелер и жената на Хенри Форд — Клара Форд

 

EV-Opera-Car, модел 68/17 B

 

Модел от 1915 год.

 

1916 – Woods Dual Power Model 44 Coupe с двигател с вътрешно горене и електромотор (хибриден модел).

 

1899 – първият руски електрически автомобил на Иполит Романов (изобретателят до своя  автомобил за двама пътници). Изминавал е с едно зареждане 65 км и е достигал скорост 40 км/час

 

Иполит Романов с неговия електромобил

 

Електрически камион за събиране на смет през 1935 в СССР 

И още малко снимки на интересни електрически технологии от 19-и и 20-и век:

Електрически скутер (тротинетка) от 1916 год.

 

Електрически трамвай в Париж

На следващите снимки: самодвижещ се дървен тротоар за разходка из Световното изложение в Париж през 1900 година.

Той е представлявал дървена платформа, която е имала три зони. Погледнете снимката:
Най-отляво, където са господинът с дамата, е била най-бързата платформа. Тя се е движела с около 7-8 км/ч.
По средата е била една по-тясна платформа, която е била и по-бавна, за по-неуверените и за да даде възможност на хората да привикнат с движението. На тези две платформи са били монтирани колци с топки на върха, за да се придържат за тях пасажерите. А отдясно на тях, там където е момиченцето, е била третата платформа, която е била неподвижна. По нея са ходели тези, които са искали да се качват или да слизат от движещите се платформи.

Обърнете снимание на горната снимка. Вдясно, по най-бързата платформа, се вижда една дъгообразна цепнатина.

Това е била зоната, в която тротоарът се е „чупел“, когато е трябвало да завива плавно. Виждаме, че трасето не е било право, а е криволичело между павилионите на Изложението.

Самодвижещият се дървен тротоар е бил с дължина 3.5 км, с девет станции, макар че от тротоара всеки е можел да слезе където си поиска и по всяко време.

Кинохроника от 1900 г., показваща подвижния тротоар за пешеходци, който е обикалял около павилионите.

____

снимките и видео материалите към статията са част от колекцията фотографии от света в

ИСТОРИЧЕСКИ ФОТО ПАРК

“РЕТРО БЪЛГАРИЯ”.

За автора

Вашият коментар