Онзи ден се появи новина, влязла и в централните емисии. Електронен фиш за превишена скорост на стойност 1050 лв. е отменен от пловдивски съд, вероятно Административния. Предполагам шумът е, защото не повече от пет процента от обжалваните фишове падат в съда, а сумата наистина е значителна. Не се изясни напълно дали става въпрос за недоразумение и техническа неизправност на устройството, заради което е наложена глоба на обикновен скромен човек, чиято кола не може да равие подобна скорост (239 км/ч), или това е джигит и тарикат, намерил пропуск в системата. Медиите отразиха информации и в двете посоки. Не знам точно какво е МПС-то, чух само че е мицубиши, но те имат достатъчно широк спектър модели – и по-тромави семейни, и бързоходни резачки.
По принцип това, че по талон кола не може да развива определена скорост нищо не означава. И питомците на затворените в момента детски градини са наясно с понятието „тунинг“. За нарушителя повече нищо не мога да кажа – възможно е и да е превишил скоростта, възможно е и обратното.От изнесеното и опитът, който имам обаче доста смело мога да заявя, че става въпрос за полицейска и юридическа некомпетентност.
Преди три години получих фиш за глоба от 600 лева. Колата ни беше заснета да „лети“ с 95 км/ч на Асеновградско шосе в района на ъгъла на оградата на ГУСВ в посока излизане от Пловдив. Сумата беше твърде голяма за семейния бюджет и понеже съпругата ми е юрист, каза че ще обжалваме. Всъщност работата в случая е доста елементарна. Всеки грамотен човек може да го направи, стига да знае: написва се жалба, входира се в РДВР-то и се чака те да пратят материалите по заведената преписка в съда. Тъй като не разполагаш с тези материали преди това, а и обикновено от времето на заснемане са минали няколко месеца, жалбата се пише насляпо. Измисляш си някакво формално основание и полицията е длъжна да реагира. После вече се запознаваш с доказателствата. Това е важно да се има предвид. Иначе ако нямаш, както в моя случай близък юрист, отиваш при адвокат, неговият хонорар също е около 600 лева, а не се знае и как ще се развие делото. За това повечето хора предпочитат да минимизират щетите и да си платят, като за плащане в първите две седмици след известието сумата е с 30 % по-ниска.
В случая ние имахме късмет, че още действаше старото правило заснемащите устройства да се обозначават с пътен знак – още го помня – Е 24. Аз бях сигурен, че ако е имало знак, трябва да съм го видял. Когато прегледах снимките, сред тях имаше такава на подвижен знак, разположен на тротоара до подлеза срещу входа на ГУСВ, но той бе сложен на нивото на настилката, подпрян върху стойката, върху която трябва да бъде издигнат. Усъмних се, че така знакът става прекалено нисък, за да бъде забелязан, още повече че мантинелата свършва на десетина метра пред него. Проверих и се оказа, че такива средства трябва да се закрепят на минимум 60 см от повърхността, на която са сложени.
Подготвих се сериозно, направо станах половин юрист, и написах подробна защита от няколко страници. Освен знака разгледах и въпроса, че на практика табелата за начало и край на града е сложена по-далеч от действителната граница на общината. Аз съм писал история на тази община и много добре знам измененията на територията ѝ. От 1988 г. Община Пловдив свършва там, където и споменатата по-горе ограда. С направата на кръговото на околовръстното сега табелата се измести още по-далеч, което е и още по-незаконно. Фактически Пловдив завзема така земи от Община Родопи. (Друг е въпросът какъв е смисълът от тази община.) Следващ аргумент беше очевидното намерение на полицията, която въпреки че трябва да отговаря за спокойствието на хората, се стреми да измъкне парите им. Камера се слага в края на града, на излизане от него, на трилентов път, а ограничението е като в населено място – 50 км/ч. На всичко отгоре нарушението се е случило сутринта в неделя.
Всичките ми писмени и словесни излияния бяха посрещнати с мълчание и леко подигравателни усмивки от иначе сериозните магистрати, но разположението на знака, както се казва – хвана дикиш и фишът беше анулиран на първа инстанция. Така че Господ да благослови мързела на полицаите! В случая те имаха и знак, и стойка, но когато знак висок 75 см се сложи на поне още 60, става конструкция от минимум 135 см, която има и значителна ширина и не може да се събере сглобена в тесния полицейски автомобил. Основната причина очевидно е, че не им се е занимавало да монтират и размонтират, още повече че те имат задължения, свързани с нагласата на устройството, заснемане и протоколиране.
Това обаче не е краят. Съпругата ми беше убедена, че до обжалване няма да се стигне – полицията и нейните юристи имат далеч по-сериозни задължения. Обаче след няколко седмици се получи призовка за ново дело, очевидно загуба на считани за сигурни 600 лева не се харесваше на органите на реда. В обжалването за мое удивление и потрес пишеше, че не било вярно твърдението, че знакът не се виждал от напрупания сняг. Забравих да споделя, но заснемането беше станало някъде в средата на юни. По това време на годината сняг в Пловдив не е имало вероятно от последния ледников период преди около 14–15 хиляди години. Каква грешка беше станала не знам, вероятно копи-пейст, но това няма никакво значение. Фишът беше отменен окончателно, но как да бъдеш спокоен, когато органите чиято работа е това проявяват безотговорност и некомпетентност. Днес ще са в твоя полза, но утре…
Фишът на колегата нарушител е анулиран отново в Пловдив, като пропуските на екипа, които са основание за решението на съда, свидетелстват за същото. Първо е издаден един фиш на една стойност, после друг на различна за същото нарушение в разрез с всички установени правни приниципи. Очевидно такова повърхностно отношение е практика.
Не искам да кажа, че цялата полиция и юристите ѝ са некадърни, но определено има такива, които не си вършат съвестно и внимателно работата. В никакъв случай не призовавам към шофиране с превишена скорост! Всеки активен водач вероятно е обърнал внимание, че откакто има камери в града, бързо движещите се коли значително намаляха. По Асеновградско шосе, от където минавам често, преди беше повсеместна практика още от светофарите на несъществуващата Мебелна къща да се кара от 80 км/ч нагоре. Сега масовата скорост е намаляла с поне 15-тина км.
Тук обаче трябва да се включи и общинската власт, която е редно да определи по-висока скорост на тези вътрешни градски магистрали, проектирани и построени точно за тази цел – както е например на Цариградско шосе в София и в началото на Бургас. Това е много по-належащо от разместването на табели.
Преди години имаше едно решение на Общинския съвет, че на такива места се предвижда допустимата скорост да стане 70 км; после по някаква причина пътна полиция не го одобри и сега на хубав еднопосочен трилентов път шофьорите са задължени да карат с 50 км. Доста сигурна предпоставка за нарушение, създадена от тези, които трябва да ги предотвратяват. Защо на софийското Цариградско може, а на нашето Асеновградско не?! В случая не важи мъдрата народна поговорка Нерде Ямбол, нерде Стамбол? Правилата, редът и сигурността не трябва да са за сметка на логиката и потребностите на гражданите.
За автора
