Войната на евреите – Част II (Синорът на раздора)

*Via Dolorosa (в превод от латински: „Скръбен път“ / „Път на болката“) e улица в Стария град на Йерусалим, по която се смята, че е минал с кръстния си товар Иисус Христос към Голгота. Пътят се нарича с това име заради страданията, които Исус е понесъл при ходенето по него.

В първа част от материала на „Войната на евреите“ бяха описани основните теми, заради които българските евреи не могат да постигнат съгласие. В продължението на темата ще довършим нашия поглед и анализ върху противоречията в еврейското общество.

Историкът Бар-Зоар извежда комунизма като най-ярка причина, различаваща евреите, останали в България, от онези, които заминават за Израел с ционистки идеали.

По думите на президента на пловдивския клон на „Шалом“ Салватор Калев, ситуацията след 9 септември 1944 година до голяма степен улеснила избора на някои, а други предпочели историята за „завръщането“ в Обетованата земя, където да бъдат свободни.

„След войната комунизмът се превръща в утопия за младите хора. Много от останалите в страната вярвали, че остават, за да градят общество, базирано на ценности и идеали, но години по-късно разбират, че са подведени“, обяснява доц. Оскар.

„Аз съм пример за един от тези, които останаха в България, защото смятам, че „у дома и стените помагат“, признава Виктор Меламед. 

Спорът за Иво Христов

„Иво Христов направи дискриминативно и ксенофобско изказване от трибуната на парламента. Думите му, че „Великата Октомврийска Социалистичевска революция не е нищо друго освен гнусен еврейски погром, осъществен с еврейски пари, довел до ликвидирането на Руската империя, който факт не заслужава одобрение“ е антисемитско изказване“, категорична е София Коен. Тя допълни, че Христов се опитва да се покаже като приятел на евреите, но това е опит за прикриване на реалните му позиции.

За Яков Джераси депутатът от БСП е проеврейски настроен и е „голяма подкрепа на Израел“.

„Не смятам, че „Шалом“ представлява цялото еврейство в България. Те неправомерно са си присвоили правото да се изказват от името на еврейската общност“, посочва проф. Иво Христов.

„Време за война, и време за мир“

Друго поле за „война“ в българското еврейство се отваря чрез разногласия между обществени институции още през 1990 година, покрай основаването на Еврейския комитет „Цион“.

„Брат ми Илко основа „Цион“, заради нуждата от алтернатива за хората с по-демократични възгледи“, сподели професорът по математика в БАН Аврам Ескенази. По думите му организацията прекратява дейност след като много от помощниците й след промените заминават за Израел, а друга еврейска българска организация започва да й създава пречки. 

За разделение в еврейското общество свидетелства и Д-р Емил Кало, бивш президент на „Шалом“:
„В момента забелязвам негативно отношение както към мен, така и към Яков Джераси – сякаш не съществуваме“. Яков Джераси го допълва: „Лошият тон започна още през 1997 година, когато журналистът от „Дума“ Самуел Франсес написа статия срещу мен заради становището ми, че Цар Борис III е основната фигура, спасила българските евреи“.

По думите на наши източници в края на 2019 година бившият председател на Федерацията на ционистите в България Виктор Меламед е подал сигнал до властите, че настоящият й ръководител Яков Джераси неправомерно е присвоил организацията. В момента в Търговския регистър за председател фигурира името на Джераси.

Доц. Александър Оскар също сподели, че членовете на „Шалом“ са останали неприятно изненадани, след като по думите му: „сигнализират за фалшификация на подписи“, а от другата страна на барикадата Яков Джераси контрира, че най-точният прочит на истината се намира в писмо на проф. Бар-Зоар, изпратено до ВКС. В него историкът разказва, че през 2017 г. той с радост приел новините, съобщени му от Виктор Меламед в Братислава, че Яков Джераси ще поеме ръководството на федерацията.

„Ние сме правова държава, защото всички въпроси намират своята регулация“, коментира Меламед.

Разговорите с участниците за материала бяха проведени в средата на годината, когато предстоеше българският Върховен касационен съд да се произнесе. Публично не достигна нова информация по въпроса. Но каквото и да е било решението на ВКС, главната задача на евреите в България е да решат дали е време за мир и единение. В Книга на Еклисиаста или Проповедника от Стария завет пише:

„Има време за всяко нещо, (…) Време за мълчание, и време за говорене; Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.“

 * Заглавието на статията е вдъхновено от книгата на Йосий Флавии „Юдейската война“.

Коментари (1)

  1. Евреи, ама български! И при тях раздори кой да води бащина дружина. Както с двата синода и двете мюфтийства. Иначе въпросите за спасяването, световните еврейски конспирации и антисемитизма са прекалено сложни и няма как да бъдат разнищени нито в тези материали и медия, нито от тази авторка. В България антисемитизмът е почти непознато явление особено погледнато в исторически и сравнителен план с други страни. Не можем да се каже, че липсва, за съжаление и сега, но се свежда до изолирани призиви на интелектуалци, които се правят на интересни, или на членове на малобройни националистически групировки. Последните си имат много други далеч по-забележими цели и обекти на омраза – най-вече циганите. Освен всико друго евреи в БГ почти не останаха, като средната им възраст е 75+.

    Отговор

Вашият коментар