Върви ми в живота. В училище – голям купон. Тате буташе кинти на даскалите и беше лайф из лайф. После нещо трябваше да се бачка, пък ми е писнало от неговите и взех да въртя такси, но нещо не ми хареса. И пак по строежите с дъртия. Аз обаче имам други планове – да стана сценарист в телевизията и киното. Тука пак тате даде едно рамо, лепил плочки на някакъв дето има сайт и се уредих да пиша в него. Никой „копче“ не може да ми каже – нали съм човек на шефа. Та почнах, така да се каже, да развивам журналистическа, да кажем кариера. Какво толкова?
Някакво си писане – ходили сме на училище – всички сме грамотни! Теми – колкото щеш! Навсякъде поле има за изява, читатели бол. И всичко върви чудесно. Четат хората, четат и даже коментират. Няма цял живот да карам като общ работник, я! Лошото стана като дойде пандемията след седмица-две. Шефа нещо го натисна кризата и каза, че ще почне да ме вика пак да пиша за сайта след нея, понеже не може да ми плаща, пък аз да не съм луд да опъвам каиша за без пари.
Знаете ли как се пише материал? Три дена отиват само за заглавието. Защото съм перфекционист – всичко трябва да бъде изпипано. С умни думи като фундамен, мандалитет. Най-обичам да ползвам тези дето се пишат по различни начини, а значат едно нещо, например, алтгоритъм и логаритъм, емиграция, миграция и имиграция, кордината и ордината. Но стига толкова! Няма да ви уча.
Шефа ми каза, докато съм само на строежчето, за да не губя форма и да се усъвършенствам – да чета по други сайтове. Един вид опит. Малко зор беш пак да почвам да чета, ама какво да правиш – интелигенцията изисква жертви. И почнах, значи, да чета разни работи из нета. Много яко: сега тъй и тъй няма барове.
Прибирам се от бач, сипвам си уискинце, давам ряз на Азис, Галена или бат ви Милко Калайджиев, може и някое сърбежче, и почвам да сърфирам. Единственото неприятно е, че според тоя малоумник шефа трябва чета и някъв сайт MediaCafe и да се уча от там. Да ама това се оказа егати тъпия сайт! Как пък една новина няма за интересни неща – убийство, катастрофа, секскандалче, татусчета нещо, дрешки. Не филми – милми, книги – мниги, опери, театри, наука. Има и двама дето се правят на интересни – та София това, Пловдив онова! Като едно време „Кой е по по най“, ама без Бате Енчо, без малки деца и само глупости! Най-ме дразни обаче един плешив с катинарче, дето си е избрал егати тъпия ник – Видин Сукарев. Кво е тва бе?! Ама аз го разкрих – той е див селянин от Лудогорието, на Дунава, където е град Видин. Изобщо не е българин, а помак или турчин – Вайдин Шукри се казва и си е сложил такава фамилия в български варант, щото суче, върти, лъже и маже.
Взел, моля ти се, да пише за нашия град – Пловдив! Този дето ако го пусна до Хаджията Груев в Кичука не може да стигне до Кауфланда. За мостовете, представете си. Че си ги и споделят по Фейса материалите. Там обаче майката им разкатават от коментари.
Аз също щях да коментирам, ама като видях колко много са се включили, домързя ме. Пък и не съм злопаметен. Просто е момчето (то чичка, всъщност), нека пише. Щом му прави кеф така да го разковат. Направо все едно сам си го търси – измислил си някаква улица „Ханко брат“ този пълен неграмотник. Всеки, който обича България, знае това е кан Кубрат – ханове няма, това е турска пропаганда. Българите са били арийци, а не някви си там фесове! Момент само, че ми почна сериала. С приятелката гледаме един филм за Козгун, много интересен! Като свърши, продължавам…
Та писал този пълни глупости, а даже не е от Пловдив. Пешеходния мост бил най-новия. Абе, селски, как ще е най-новия. Тате едно време нали строиха мост до този на Герджика, а пешеходния си беше там. От един магазин мама ми купи тениска с Азис. Колко бетон наляха! Иначе и аз съм съгласен да ги махнат тия тенекии. Миналата година щях да се напикая една нощ, като бях изпратил гаджето в Кършака и се връщах към Кичука, бях пил две-три бирички преди това, и като ме натисна зора, пък не мога да се изшопуркам в реката, та трябваше да тичам до края на моста. На този измисленяк съм му взел мерника, гледам има и много други; следят му материалите под лупа и веднага го хващат в издънка, тъпото парче. Той муджахидин, пък библията цитира. Блажени били нищите духом. Ква е тая дума нищи бе? Това да не е да нищиш нещо. Даже не може да препише като хората. Аз в това отношение в училище бях бог.
Така че голям кеф ми е да гледам разни дебицили как се правят на интересни и пишат. Общо взето хич не ме интересува за какво. Важното е да им покажа колко са тъпи и нищо не става от тях. Един ми вика: „Лесно е да се хейти като четеш, я вземи напиши нещо и ти!“ Той ще ми казва какво да правя! Той, ако знае аз какви неща и къде ще пиша? Само да свърши пъндемията!
За автора
1. Дори не мога да прочета текста, защото не е отделен на параграфи. Направо ми изгоряха очите.
2. Има правописни грешки. Намерете поне някой да ви редактира безумията.
3. Ето един хейт, който си заслужава да го обмислите.
4. Как може да си „гладен“ асистент и да нямаш елементарен изказ?
Бай Иване, кат ни можеш да го прочетеш, що го коментираш? Щом се размислил над текста, напъни се още малко и може и да се сетиш, че граматиката е умишлено такава. Гладният асистент (те, че са гладни – гладни са)има и други метериали. Направи сравнение. Освен това сайтът е сериозен. От самолет се вижда.
К’ъф сериозен жълтак…? Ти мръдна ли е… ?