Имат ли място Коледните пости в съвременното общество?

От 15 ноември до 24 декември включително продължават последните пости през годината. Какво е мястото на тази старинна традиция в съвременното общество? Правилно ли е нейното отмиране или все още може да се намери нещо рационално? На първо място в исторически план постите съвсем до неотдавна са се съблюдавали масово у нас – някъде докъм Втората световна война. Говорил съм с доста стари хора по този въпрос и всички са били категорични, че в една или друга степен постите са спазвани в тяхното детство и юношество. Разбира се с идването на военната оскъдица, а после и на политическите промени, които ограничават ролята на религията в живота на хората, нещата се променят. Настъпва и всеобщата модернизация на живота. Но традицията на постите не изчезва изцяло. Духовенството, свещениците, техните семейства и други религиозни хора, открили по неведоми пътища Словото Божие, винаги са поддържали числеността на тази малка, но представителна група в обществото.

От началото на демократичните промени постенето се превърна в нещо като мода и значително се разпространи. На първо място като хранителен режим, но и със съответните други форми на въздържание. То съвпадна и с появата на други различни хранителни ограничения, най-крайната от които е веганството. А всъщност по време на не немалка част от постите, човекът който ги спазва на практика е веган.

Трябва да се има предвид, че през годината пости са по-голямата част от дните. Освен великденски (49 дни), Петрови (14), Богородични (14), Коледни (40) се пости и всяка сряда и петък с изключение на тези след двата най-големи поста. Пости се и в някои отделни дни, изрично посочени в цъковния календар – 5 януари, 29 август, 14 септември. Тези три дни, ако не се падат в съботен или неделен ден, са строг пост – не се яде нищо сготвено с мазнина (растителна, разбира се).

Каква е ползата от постенето? Веднага трябва да се каже, че утвърден единен начин на постене с храна няма с изключение на някои основни направления. Всичко зависи от степента на въздържание, която се възприема. Монашеските устави в това отношение са доста различни. В този на Бачковския манастир, например, е посочено, че се разрешават дневно шест или седем чаши вино, без обаче да се определи размера на чашата, което е доста значим „пропуск.“ Трябва да се знае също така, че според каноните на православната църква същества, които нямат месо и кръв (мекотели) не се броят за животинска храна и могат да се консумират през пости. Преди време в средновековния манастир „Св. Йоан Продром“ в Кърджали директорката на музея ни разказа, че при археологически разкопки в района намерили огромно количество черупки от миди, очевидно доставяни точно с тази цел. Друг важен въпрос е консумацията на сладко. По принцип захарните изделия, дори и тези без животински продукти са забранени, защото яденето на сладко се води телесна наслада. Единственото изключение е употребата на мед заради това, че св. Йоан Кръстител в продължение на 40 дни постил с мед и скакалци, но разбира се, който иска да има някаква полза от постенето, е по-добре да ограничи и меда.

Така че в съвременното общество, когато вече има множество улеснения и разнообразно снабдяване, да се пости не е особено сложно. Ползата е индивидуална, познавам хора, които напълняват заради повишената консумация на въглехидрати, но повечето се чувстват добре. Много е важно духовното извисяване, което се получава в резултат на надмогването на дребнавите хранителни изкушения, усещаш тялото си леко и пълно с енергия. Ако успееш и да редуцираш допълнително продукти като белия хляб, ориза и картофите (заместители има достатъчно), ефектът ще бъде още по-добър. От собствен опит мога да заявя обаче, че е по-добре да се консумират типични за нашите географски ширини продукти, към които наследствеността ни на органично и генетично ниво е приспособена и привикнала. Нищо против такива храни като чиа и киноа, но прекаленото залитане към екзотиката, според мен е безполезно, а може би и вредно. Имаме си достатъчно наши заместители като леща, булгур, елда.

Аз лично постя вече от шест години с различна интензивност, като не по-малко от три съм спазвал ограниченията през абсолютно всички дни. Започнах от чист изследователски интерес, за да разбера как са се чувствали някогашните хора. За нашите предци от доиндустриалните времена постенето наистина е било нещо със значителна рационалност. Така или иначе те не са имали особена възможност да прекаляват с храна, но допълнителното ѝ редуциране е водело до подобряване на общ здравословен статус, разрешаване на проблеми с храносмилане, хемороиди, зъби и др. Това постене, за което пиша, е характерно за източното православие. Всяка религия и всяка църква има собствени варианти. На Запад например ограниченията са далеч по-умерени и се свеждат предимно до месото – млечните продукти и рибата почти не попадат под възбрана. Френският пътешественик Пол Люка в началото на XVIII век е оставил свидетелство за възмущението на една българска майка, когато той дал парче сирене на детето ѝ, а се оказало че са пости. По принцип малките деца, болните и пътуващите са освободени от постенето според канона, но в съвремието, а и винаги, всичко опира до собствената съвест и усещане.

Интересно е свидетелството на Захари Стоянов, който пише, че един от видимите белези на битовата култура, по която се познават борците за свобода е пълното отхвърляне на постенето. Разбира се, тогава времената са били други и прикрепянето към религиозния календар е изглеждало като анахронизъм на лудите глави, избрали да посветят живота си на Освобождението. В днешно време обаче постенето е нещо съвсем друго. То дава възможност за по-здравословен живот, за разнообразяване на менюто и всекидневието, за очистване от вредни натрупвания в организма и още по-важното – помисли. От друга страна, не се явява толкова радикално като веганството и други диети и въздържания. Само този, който е постил, може да оцени истинската стойност и вкус на храната – на печеното агне, яйцата и козунаците по Великден, на печеното свинско на Коледа, на рибата на Никулден, Богоявление и Цветница. Постенето ни оставя по-близо да старинните традиции и същевременно ни дава избор за един не особено труден, но със сигурност по-здравословен начин на живот. Това е хилядолетният човешки опит. Не трябва да забравяме, че няма световна религия, която да не налага хранителни рестрикции на нейните последователи.

Вашият коментар