Как да превъзмогнем себе си при съмнения за COVID-19?

Знаете ли кое е нередното в словосъчетанието от съществително и прилагателно име български интелектуалец? Според мен проблемът основно идва от прилагателното. Последното, което искам е да изпадам в национален нихилизъм, но знайно е – българската интелигенция, особено тази, която се препитава с непроизводствена дейност, е силно зависима от това как да изкарва пари. Възможностите обикновено са в държавни или общински учреждения, понякога в частни, но резултатът е като цяло еднакъв – свободният порив на творческия дух се сблъсква с ограниченото материално битие и така започва нагаждане и конформиране. От друга страна обаче, интелектуалецът е човек като всички останали и е напълно редно да среща подобни и за другите хора житейски несгоди. Драмата идва от там, че все пак индивид, който счита себе си за посветен на духовното, носител и разпространител на знание (особено в дните около 1 ноември), някак си неусетно, без да си даде ясна сметка, когато всичко му е наред, си мисли, че се е извисил и надмогнал дребноватите битовизми, докато нещо извънредно с бърза отрезвяваща сила не му посочва основното направление по магистралата на живота.

И какво по-важно, силно, символно и значимо от малкото вирусче, което вече така и така преобърна света наопаки, но въпреки това всеки, който дотук се е разминал, си мисли (или надява), че точно на него няма да се случи.

Според едно съвременно народно прозрение българинът най-мрази да се мине (с пари) и да настине. В случая с Ковид нещата са две в едно. Направо катастрофа! Наскоро вдигнах температура и то доста висока, а това не ми се беше случвало от 15 или 16 години. Като се има предвид създадената в национален и световен мащаб истерия всеки може лесно да се досети какви притеснения произлязоха. Древните традиции – поне откакто има организирана медицинска помощ, повеляват температура да се вдига късно вечер и за по-сигурно усложняване на положението – в петък или събота. Та в петък вечер, когато по принцип хората са изпълнени с ведро настроение и съсвсем доскоро се канеха да щурмуват барове, дискотеки или да ходят на други места, аз се озовах в леглото с термометър, куп илачи около мен и в опит за изолация. Опит, защото с четиричленно семейство в апартамент с две спални, резултатът няма как да е много успешен. Хубавото в цялата ситуация беше, че освен температура нямах други обезпокояващи симптоми и като цяло не се чувствах много зле. Точно това обаче ми даде основание да поведа със себе си следната вътрешна борба, която може да се резюмира в изречението: Да се тествам или не?

Колективната отговорност налагаше да си направя PCR тест. Оказа се обаче, че ако не искаш да си го платиш от джоба, се чака по опашки, нещо изключително радващо за човек, който е болен, макар и не толкова тежко. Тази сложна ситуация, съчетана с неособеното ми желание да олекна стотина лева, почти ме убеди да не се изследвам. В последно време доста хора около мен преболедуваха по подобен начин и предпочетоха да не влизат в официалната медицинска статистика.

Но колкото и да има егоистични изблици, все пак човек е и част от обществото. Навестиха ме и други мисли: В крайна сметка имам семейство, срещам се с хора – обикновено не се прегръщам и целувам с тях, но все пак… Освен това един положителен или отрицателен тест биха изяснили много неща. Ако е отрицателен, значи сме се разминали с китайския вирус и все пак съм от късметлиите, които не са успели да го пипнат. От гледна точка на вече болен човек обаче може би по-добре е тестът да излезе положителен. При това положение, ако всичко продължава да се развива по досегашния начин, след няколко дни ще бъда напълно здрав и Коронавирус опасността за този сезон за мен ще престане да бъде актуална. Това направо си е повод човек да отиде на бар или дискотека и да го отпразнува, но те пък не работят. Язък!

Така след тежки вътрешни борби, за които признавам със срам, основната задържаща сила беше не температурата, не разкарването, не висенето по лаборатории и опашки, а байганьовско-андрешковския порив да спестя стотина лева, в крайна сметка мисля, че взех правилното решение. Като болен, разполагащ с доста време, проучих внимателно лабораториите като местоположение, достъп и цени, намерих една под психологическия праг от плашещата трицифрена стойност, а там пък и се оказа, че няма никакви чакащи, така че минах за пет минути. Тестът ще излезе до 48 часа и засега всичко изглежда наред.

След това доста дълго мислих за задръжките и мотивите за и против тестването. Трябва да призная, че тази ситуация беше съвсем неочаквана и твърде дискомфортна.

Въпросите ми са много. Защо човек, който не е боледувал повече от десетилетие, но през това време е работил (и то на две места) и е здравно осигурен, трябва да плаща сам теста си? Ясно е, че здравната система изнемогва, но не е ли точно заради това необходима и по-ранна диагностика? Какъв е процентът на тежките случаи, които се дължат на това, че лекарска и болнична помощ са потърсени късно? Защо няма ясна информация как и по какви пътища тестването е безплатно? Защо цените на тестовете варират толкова? (По данните, които имам между 90 и 120 лв.).

И като истински българин, изпълнен с противоречиви чувства, сега от една страна съм нещастен, защото се минах (пък съм и настинал), но от друга – щастлив, понеже надмогнах дребнави задръжки и проявих обществена отговорност. Но така е – българинът често се люшка между крайностите. Това е констатирано от множество специалисти, занимавали се с въпросите на българската народопсихология, но специално държа да спомена името на един, който ако беше жив – днес, на 2 ноември, би отбелязал 90-годишнина – големият историк проф. Николай Генчев. Коронавирусът е директният мотив за написването на тези редове, но те нямаше да бъдат възможни без получените от прочутия учен, за съжаление не в директен контакт, знания и поглед към минали и съвремеенни обществените събития, явления и процеси.

Коментари (1)

  1. Четейки статията, все едно моите мисли и разсъждения се припокриват с тези на автора. Абсолютно в същата ситуация беше и моето семейство тези дни. С една- две думи остава да се молим в тоя хаос да изкараме вируса без усложнения. Желая го на всеки, дори и на невярващите в съществуването му.

    Отговор

Вашият коментар