Как и от кого трябва да се управлява Старият Пловдив?

Настоящият текст не е писан с намерение да се подиграва, изобличава, да се разпространяват клюки, сплетни, други форми на низки подбуди и слюнкоотделяне. Напротив, основните движещи сили, мисли и чувства са движени от любов към родния град и желание да бъда полезен с нещо. Считам, че мога, макар да е нескромно. Колкото до любовта, тя е ясна – Пловдив я заслужава. Както старият, така и новият. Стотици хиляди хора изпитват подобни чувства, вероятно никак не са малко и тези, които мислят, че са необходими спешни и радикални действия, със сигурност има и такива, притежаващи необходимата визия.

Преди всичко е необходима експертност, а тя не винаги кореспондира с политиката. Поне у нас. Според мен това е основният проблем да се привлече наистина качествено подготвен, опитен и познаващ проблемите на квартала, опазването на културното наследство, маркетинговото развитие и обвързването на квартала с останалите градски части.

Понастоящем длъжността на ръководителя на Общинския институт е прекалено и бих казал незаслужено обвързана с политическото управление. Вероятно това е традиция от времето на кметствата в периода между 1988 и 1995 г., когато Старият Пловдив заедно с „Капана“ са включени в Девето кметство и на практика старото Управление, създадено през 1969 г. престава да функционира. Дотогава работата в структурата е изцяло посветена на реставрацията, консеврацията и разрешаването на проблемите, свързани с тях. След административната промяна, местната власт става просто едно от многото подразделения на общината и губи специалния си статут. Положението с политизацията се задълбочава с началото на демократичните промени, когато цялата страна се превърна в сцена на шествия и митинги, а особено тук, в Пловдив, спечелил прозвището „синя столица“ се кариерното развитие на принципа „Кой не скача е червен!“ се превърна в норма.

Не че червените пострадаха толкова. Повечето бързо се адаптираха към новите условия посредством пребоядисване, и многопосочни приятелски и лични контакти, каквито винаги има на местно ниво. Но тук думата е за друго. Загубата на експертността, която постепенно се задълбочи. През годините имаше и ръководители, които се справяха добре, но поради причина на проветривото място те или бяха отстранявани със смяната на властта или се насочваха към следващи – по-високи предизвикателства и стъпала.

А Старият Пловдив е кауза, не трябва да се разглежда като средство за кариерно развитие. На практика обаче с моментната му визитка изглежда така. От друга страна, мястото е престижно и на който му влезе в биографията, обикновено го очакват широко отворени врати, при това не само в България. Това е архитектурен, исторически и археологически резерват с международна известност все пак, но трябва да се осъзнае и от хората, от които зависят трудовите правоотношения! За да се премахне, или поне ограничи, зависимостта от политическите промени на местно и национално ниво.

Какъв човек е подходящ? Макар да съм болезнен местен патриот, в крайна сметка адресната регистрация не е толкова важна, колкото компетентностите. Това трябва да бъде личност с модерен подход, която обаче познава проблемите. Задължително трябва да се владеят поне два чужди езика. Вариантите като образование са основно три. Вероятно най-подходящото е юридическо; друг е хуманитарно, насочено към изследване и опазване на миналото със задължителен управленски опит. Може да бъде и архитект със съответните познания по реставрационни дейности. Какъвто и да е ръководителят обаче, в екипа му задължително трябва да влязат хора с посочените профили. А към тях трябва да се добавят и такива с организационни умения за атрактивни и разнообразни културни събития. Не в момента, разбира се, но пандемията все ще отмине.

Два са основните стратегически проблеми – реставрацията и липсата на хора. От тях трябва да се започне и винаги да бъдат особен приоритет. Понастоящем общинската емблематична къща „Недкович“ е в лошо състояние след съвсем скорошна нескопосана реставрация. Да не говорим за тези сгради, които са оставени на саморазрушение.

Трябва да се разрешат всички тежки наследства от различни прехвърляния на имоти, които сега стоят затворени и допринасят за призрачната обстановка. Нужно е да се разработи разгърната стратегия за обживяване – не е невъзможно, след като се случи с „Капана“. Сега не е време да се говори за отваряне на атрактивни и достъпни заведения, но определено трябва да се мисли за това в перспектива. Не толкова отдавна Трихълмието беше изпълнено с такива. Разбира се, то не трябва да бъде превръщано в град на разврата, а в това, което винаги е било целта – център на културен живот и туризъм.

За да се постигне всичко това, трябва политическа воля, но не и обвързаност на ръководството. То следва да бъде подбрано на детайлно подготвен конкурс с високи изисквания, със съответните мотивиращи условия – възнаграждение, но и спокойствие, свобода за работа и вземане на решения. Най-добре ще бъде да се въведе принципът на мандатност, какъвто по принцип фигурира в Закона за културното наследство по отношение на опазващите го институции, но местната власт или не го познава, или не му обръща внимание.

Вашият коментар