Как ще се отразят резултатите от изборите на Пловдив?

На пръв поглед историкът живее назад в миналото и не бива да обръща особено внимание на случващото се в съвремието. Тази констатация обаче засяга преди всичко изследователската работа. Всяка наука е полезна само тогава, когато има актуално значение за обществото, така че дори да не ми се иска, се налага да обръщам внимание на съвременната реалност, а в следствие на придобитите познания от по-далечно или близко минало може доста резултатно да се разсъждава върху въпроса как ще се отразят на Пловдив резултатите от изборите.

В национален план нещата изглеждат ясни – двуполюсният модел ГЕРБ срещу БСП е разбит за сметка на друг засега също двуполюсен – ГЕРБ срещу всички, или може би по-точно обратното. Интересно е обаче, че в досегашните изказвания на повечето достигнали до Народното събрание формации, без изненадата от вота – ИТН, превърнала са във втора политическа сила, се чуват компромисни послания за единство и подкрепа на евентуално правителство на въпросната мълчалива партия. Дори от старите политически играчи ГЕРБ, БСП и ДПС. На пръв поглед такава подкрепа изненадва, но при внимателно осмисляне се вижда, че има достатъчно основания. Първо, положението е такова, че последното необходимо нещо в момента са нови избори посред лято. Второ, не бива да се забравя, че освен от партии парламентът се състои от хора. Това са 240 души голяма част от които, като каза проф. М. Константинов тези дни, „са инвестирали“, за да станат народни представители. Без значение какво – пари, труд, време, усилия. Със сигурност повечето съзнават, че надали ще имат друг шанс да станат част от законодателната власт и не им се иска този опит за летене да приключи безславно само след два-три месеца. Така че се оформя едно разнолико мнозинство, обединено по конформистки, но и от държавнически причини. Дори партията на Слави Трифонов да върне мандата, съвсем няма да е невъзможно да се състави кабинет от трета политическа сила – в случая най-вероятно Демократична България.

Такъв кабинет надали ще изкара пълния си цикъл, макар че и това не е невъзможно, но с доста голяма сигурност може да му се предвиди живот до следващата пролет, когато ще е ясно дали и как сме се справили с пандемията и произтеклите от нея последици. При всички положения се очертава период на управление за пръв път от доста време от политическа сила различна от ГЕРБ. Засега в краткосрочен план, но така или иначе живеем във време, в което дългосрочни прогнози за каквото и да било не изглежда сериозно да се правят. В една или друга степен настоящият анализ е валиден и за всяка друга община, управлявана от ГЕРБ.

Историята на общината и съответно на Пловдив, като се започне от Освобождението и се стигне до наши дни, категорично свидетелства, че в инфраструктурно и стопанско отношение градът се е развивал най-добре тогава, когато е управляван от политическата сила, упражняваща и централната власт. Разбира се има различни нюанси, свързани с личните и професионални качества на съответните градоначалници и техните екипи, но положението е безспорно такова. Излязлата през 2018 г. книга на д-р Ст. Шивачев за историята на общината през 1886 – 1944 г. показа това доста добре. Аз написах изследване за социалистическия период, от което в съвсем малък тираж през 2020 г. излезе първата част, качена поради това и в интернет. По-късно през тази година ще излезе вече цялото, но този период има по-различна логика заради обстоятелството, че управляващата партия е само една и тук важи умението да се слагаш колкото се може по-угоднически пред диктатора Тодор Живков и всички други от неговото тясно обкръжение. Тази блюдолизническа дейност е извършвана предимно от местните партийни структури, докато Градският народен съвет, както тогава се нарича общината, е по-скоро изпълнител на партийните повели. След демократичните промени нещата се „нормализираха“. Повечето пловдивчани помнят еуфоричното време на „синята столица“, с премиер Иван Костов, президент истинския филибелия Петър Стоянов и кмет демократичния кинжал Спас Гърневски; концертите на Металика и Горан Брегович, завършването на надлез „Родопи“ и продължението на бул. „Марица“ към „Изгрев.“ Преяждането с власт обаче доведе до самозабравяне и разрив в седесарските редици, които народът наказа. Дойде царят на власт и в Пловдив настана тишина. Горе-долу така, че и по-зле стояха нещата и по време на Тройната коалиция, когато властта на местно ниво се пое от бившия вече войвода Славчо Атанасов, избран с подкрепата на ГЕРБ поради липса на тяхна подходяща кандидатура. Когато обаче Б. Борисов спечели за пръв път парламентарни избори и направи правителство, отношенията между него и Сл. Атанасов охладняха. БСП влезе в местната власт за пръв път след 1990 г. и Пловдив продължи да запада.

Нещата започнаха да се променят при управлението на Иван Тотев, когато вече ГЕРБ властваше и в страната, и в Пловдив. Много от днешните пловдивчани не харесват Тотев, говорейки за корупция и задкулисие, но първо – тези неща трябва да бъдат доказани, а на този етап не са; второ, през тези два мандата градът се разви значително във всяко едно отношение и със сигурност топлата връзка със столицата имаше роля за това. Макар че отношенията между Държавния и провинциалния център далеч не бяха безоблачни. В един момент от София по неизвестна, но очевидно съществуваща причина решиха да се разправят с Тотев и беше скалъпено делото за Зоологическата градина. В крайна сметка се оказа, че кметът не е виновен за нищо, в последствие недоразуменията бяха изгладени, но Пловдив и до днес няма зоологическа градина. Заради едно от основните неща, за което протестираха хората през лятото и с вота си доказаха, че трябва промяна – използването на прокуратурата за разчистване на политически сметки. Освен това с най-високо благоволение от София (всъщност от един от нейните райони) управлявал два мандата кмет не беше допуснат да се кандидатира за трети от името на политическата сила, на която е регионален ръководител, за сметка на такъв, явил се самостоятелно на предните местни избори – т. е. отнемайки гласове от същата тази сила. И това ако не е вмешателство отвън в автономната местна власт?! В случая, разбира се, трябва да се има предвид, че става въпрос за партийна и структурна субординация, но това не променя принципната нередност на едно такова положение в европейска демократична страна.

Историческото отклонение има значение, за да се подплати твърдението за зависимост на местното развитие от благосклонността на централната власт. България е силно централизирана държава, колкото и да не ни харесва. Поне на мен никак. В момента Пловдив се управлява от кмет, който навсякъде афишира близостта си с Бойко Борисов – основният фактор, издигнал го на високия пост. Съвсем скоро ще трябва Здравко Димитров да заложи на други качества, защото тази близост може да се обърне срещу него и на практика – срещу града и неговите жители. От една страна, много зависи какво правителство и за колко време ще управлява, както и доколко то ще бъде антиГЕРБ и реваншистки настроено. От друга, от последния период, когато политическата украска на централната власт беше различна от тази в Пловдив, градът значително се разви като стопански център и може да понесе по-спокойно, отколкото в миналото, идващите от столицата негативи. Общинските данъци имат доста висока събираемост, градът е жизнен, населението е активно, строи се и се работи. Дори пандемията засега не се отрязява толкова сериозно върху тази картина. Но положението е неприятно. Пандемията е незаобиколим фактор и справянето с нея и последствията няма да е по силите само на местната власт. Корона вирусът дойде скоро след смяната на администрацията и засега не можем да бъдем ясно убедени какви са истинските ѝ стратегически и оперативни възможности.

Познавам принципите на работа на общинската администрация, тъй като от години се занимавам с историята на институцията. Това е една отдавна изградена сложна система с множество структури и механизми, която каквото и да се случи няма да спре да работи, но има голямо значение кой и как я ръководи. С други думи: всеки с шофьорска книжка може да подкара болид на Формула 1, но колко са тези които могат да правят обиколки по съответната писта с възможно най-високата скорост без да катастрофират? Болидът, наречен местна власт може да се движи и с над 300 км/ч, но може и едва да крета. Всичко зависи от пилота. Тази метафора е за общината. В случая държавата трябва да е пистата, горивото и особено много – екипът от механици. Дори най-добрият пилот няма да успее да покаже възможностите на автомобила, ако някоя от системите не работи както трябва.

Няма да е особено пресилено, ако резултатът на ГЕРБ на местно ниво се определи като катастрофа. Въпреки че събра най-много гласове, управляващата партия беше твърде далеч от изпълнението на програмата си „минимум“ – повтаряне на резултата от изборите през 2017 г. Над 9 процента от загубените в сравнение с тогава мандати дойдоха от Пловдив, където листата се водеше от самия партиен лидер. Сега с настоящите трима народни избраници от общо 11 в избирателния район Борисовата партия се обръща към политическия миманс. Твърде рано е да се правят генерални изводи как и дали ще се стигне до там. ГЕРБ все още има много сили и ресурси – най-многобройната парламентарна група и повечето от общинските администрации. Ако беше друго време, вероятно щеше да се стигне до яростно противопоставяне и бързи предсрочни избори, на които да се мобилизира целият наличен електорат с всички възможни (все още) средства. Този сценарий и сега не е изключен, но изглежда по-малко вероятният към момента. Ако обаче при следващи парламентарни избори, резултатът дори и сумарно отново да е най-висок, ГЕРБ не влезе в управлението, това ще изглежда като началото на края им и повтаряне на съдбата на НДСВ. Борисов е на възраст, в която не може да чака повече от един пълен мандат в опозиция. Две са нещата които консолидират тази партия – самият ѝ лидер и властта. Той е вече на почти 62 години. Колко още активен политически живот му остава и как можем да си представим партията му без неговите харизма и силна ръка?

Слабият резултат на управлявалата десетилетие партия няма как да не носи неизвестност както на национално, така и на регионално ниво. Към това трябва да се добави и външнополитическо, защото личността на Борисов е ясно разпознаваема сред европейските лидери. Все пак следва да се отбележи (обикновено в България е успокоително), че има и по-лошо. Такова е със сигурност положението на БСП. Провалиха се и други амбициозни лидери, които останаха под чертата. Особено значение в случая има политическият проект на Цветан Цветанов. Определено е успех за ГЕРБ, че мероприятието Републиканци за България не доведе до разцепление на електората. В национален мащаб бившата дясна ръка на Борисов постигна малко повече от процент, а в пловдивски дори по-малко. Предизвикателството изглеждаше сериозно, защото доскоро в местните ГЕРБ среди Цветанов се ползваше с огромен авторитет.

ГЕРБ притежава достатъчен опит и ресурс да управлява Пловдив и при сегашното положение, но на основния тук въпрос – ще пострада ли градът от управление от правителство, което е формирано в противодействие на ГЕРБ, отговорът е по-скоро ДА. Не можем да предполагаме какви ще бъдат точните измерения, но ще ги има. Най-малкото един областен управител от политическите антиГЕРБ формации има широки възможности да спъва дейностите на общината като обжалва пред съда решенията на Общинския съвет. Преди години Иван Тотев, докато беше областен управител, направи всичко възможно да неутрализира решенията на Славчоатанасовото управление за въвеждане на Синя зона и до голяма степен успя. След като стана кмет обаче зоната нарасна многократно. Възможностите за забранени политически удари са неограничени и очаквани. Все пак съществува и надеждата консенсусният дух да надделее. Нали тя умира последна.

А големият град има нужда от постоянни инвестиции за своето модерно развитие. На този етап това, което може да се очаква като финансови резултати от общините са основно за заплати и текущи ремонти. Големите проекти изискват държавно финансиране. Със сигурност, например, привържениците на двата големи пловдивски футболни клуба „Локомотив“ и „Ботев“ са в напрегнато очакване какво ще се случи с отпуснатите пари за строителство на бази и стадиони. Може би и поради тази причина сега на „Колежа“ се работи, та пушек се вдига. Кошмарът на всеки привърженик на „жълто-черните“ е крановете да не изчезнат отново преди довършването на обекта. За съжаление, такава възможност при смяна на централното управление съществува.

В краткосрочен план общинското ръководство и всички пловдивчани трябва да се подготвят за недобри времена. За по-дълъг период – предстои да разберем. Разбира се, коренни промени и докарване на Пловдив и жителите му до сериозен срив в стандарта на живот не би трябвало да се очакват, времената са твърде различни, отколкото преди 20 – 25 години. Спомням си, например, че в Брезово, най-червената община в България тогава, даже нямаше улично осветление заради липсата на средства да го плаща! В Пловдив още по-доскоро бяха осветени само централните булеварди; справянето с този проблем, както и други належащи за града, се извърши с изтегляне на заем по времето на кмета д-р Иван Чомаков, който доскоро се изплащаше.

Най-неприятното всъщност е, че ако не беше българското политическо тесногръдие – заради управляващи партии да страдат селища и хора, което в пловдивския случай се подсилва и от традиционното недолюбване на града от столичния ръководен елит, този въпрос нямаше изобщо да стои. Но, за съжаление, това са доказани факти. Управляващите на централно ниво, каквито и откъдето и да са, дори и пловдивчани, веднъж вдишали софийски въздух, се сещат с градивни идеи за Пловдив предимно във връзка с избори или друг определящ собствен интерес. Никой не иска от тях да преразгледат ценностни системи и да се търси на всяка цена и вечно благосклонно отношение, но преди всичко не трябва да се пречи, както много често е ставало. Зависимостта на местна от централна власт е ясна дори за малките деца. Поради тази причина в момента вероятно носовете на засегнатите са увиснали и напрежението е повишено. Но народният глас е такъв, че определено трябва да настъпят промени. Силно се надявам да не бъдат негативни както върху Пловдив, който освен депутати от ГЕРБ избра далеч повече от други политически сили, така и за което и да било друго населено място. Надявам се също всички тези неблагоприятни за града и населението му прогнози да не се сбъднат, а написаните тук редове да достигнат до хора, от които зависи това!

Вашият коментар