Как си отива науката или случаят Мойца Цайнко

На 24 декември 2020, Бъдни вечер, голям празник за всички християни и особено много за за католици и протестанти, на брега на река Сава в словенския град Загорие е намерено тялото на умряла преди повече от месец млада руса жена. Словения е малка страна, така че мъртвата бързо е идентифицирана, макар че се налага ДНК анализ. Полицията отдавна издирва изчезналата Мойца Цайнко от столицата Любляна, разположена по-нагоре по реката. За последно жената е видяна на 17 ноември. От аутопсията се разбира, че става въпрос за самоубийство, не личат следи от насилие, знае се и че Мойца е била дълго време безработна и в депресия. Две години по-рано също изчезва задълго, но накрая се прибира. Този път обаче не.

Животът е жесток, биха си помислили немалко от стигналите дотук читатели. В България колко хора са без работа, или още по-лошо работят и не могат да свържат двата края, все едно нямаме самоубийства и други подобни лични драми? Малко са ни тук, ами ни занимават и с такива в Словения, където заплащане и стандарт на живот са в пъти по високи!? На това отгоре е станало преди почти година и половина!

Научих съвсем скоро за смъртта на 39-годишната словенка, но тя дълбоко ме потресе, защото не става въпрос за някакъв аутсайдер и маргинал, а за човек с квалификация, каквато има вероятно няколко десетки други на цялата планета. Д-р Цайнко е хетолог и асиролог, специалист който чете в оригинал и превежда свидетелства на езиците на тези древни, изчезнали преди няколко хилядолетия цивилизации. За да имаш такива знания и възможности, е необходим смазващ като време и количество труд.

Аз съм учил три години османотурски, език мъртъв от преди няколко десетилетия, и стигнах някъде в района на кривата круша. Документ от половин страница го превеждам за минимум седмица. Ако изобщо мога да го преведа и ако изобщо намеря време. Защото през третото и четвъртото десетилетие от живота на човек, когато такива компетентности се трупат, има още много други житейски нужди и изкушения, освен да учиш, тогава обикновено се жениш, отглеждаш деца, работиш, смачкан от матрицата, за да покриеш все по-завишените изисквания на консуматорското общество – почивки, забавления, придобиване на собствености. Не знам дали тази хубава млада жена е имала деца, съпруг или приятел, ако не – няма да се учудя. Как и кога да се впишат те в дневния ѝ ред?!

Владеенето на един мъртъв език и научната работа с него изискват добри познания на поне още три живи. Ето квалификацията на Мойца: учи гръцко и индоевропейско сравнително езикознание, получава докторска степен по лингвистика на речта и теория на социалната комуникация в хетския език. Тя открива 25 различни конструкции за изразяване на падежни отношения, които обяснява и систематизира. Като студент учи два семестъра във Виенския университет, провежда проучване в Академията за науки и изкуства в Майнц, Института за Асирология и хетология в Мюнхен; в Катедрата по класическа филология като асистент по старогръцка граматика във Факултета по изкуствата в Любляна води курсове по санскрит, хетски и старогръцки езици (!); публикува статии в научната литература за начините на изразяване в споменатите древни езици в следните издания Die Sprache, Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie, Altorientalische Forschungen, Studi Micenei ed Egeo Anatolici, Journal of Politeness Research, Journal of Cuneiform Studies. Изследва и още един език – акадски.

Въпреки тази квалификация, тя често е без работа. Пише „тонове“ научни проекти и стотици пъти кандидатства за различни научно-изследователски позиции, но безрезултатно. Дълго време не се отчайва, тя е дейна и способна – изкарва прехраната си като преводач, администратор, дори работи в склад за хранителни стоки. Междувременно превежда Еврипид, занимава се с драматургия, пише разкази и поезия, рисува. В крайна сметка обаче силното желание, наложило на крехкото 160 сантиметрово и 50 килограмово, тяло да събере в себе си толкова знания, от които никой на трудовия пазар не се интересува, отвежда душата в друга посока – там, където не само езиците са мъртви.

Когато научих за този без време прекършен живот с мечтите му, плаках. Аз 44-годишният стокилограмов български мъж, срещнал какво ли не във вулгарното съвремие, ревах не с глас, но със сълзи! За човек, който никога не съм виждал, камо ли познавал. Но почувствах Мойца близка, защото дълбоко в мен винаги ще живее 10-годишното момче, което омагьосано от учителката Гела Аргирова в пети клас, реши твърдо, че ще стане учен историк и оттогава следва мечтата си, въпреки множеството битови и други житейски затруднения. Но може би не всеки има този праг на търпимост. Вероятно Мойца е ценила труда, личността и уменията си по-високо. Тя обаче в никакъв случай не е жертва на собствените си амбиции, а на системата, към която за съжаление ни тласкат от години. Братската англо-саксонска, а оттам и европейска наука се финансира в голяма степен с проекти, но едно е Англия САЩ или друга голяма страна, съвсем различно е положението в източноевропейски държавици като Словения и България.

Тук обаче освен за ресурси и възможности става въпрос и за научни традиции. Така или иначе, науката се базира на бавно и постепенно натрупване и в много отношения е консервативна система, която трудно може да се приспособи към непривични за нея модели. Освен това в малките държави науката и особено редките специалности трябва да бъдат обект на държавна политика. Тук няма огромни частни фондове за образование и изследвания, парите са в хора, на които не им пука за тях, най-малкото защото още не е надмогнат основният масраф. Нормално е като се видиш с пари първо да си купиш няколко спортни коли, да смениш няколко силиконови барбита, да си осигуриш няколко хасиенди с по над 50 стаи на различни точки на планетата, да имаш яхта и самолет, с които да ги посещаваш и тогава да се сетиш да основеш университет и да финансираш изследователски дейности. Такова натрупване продължава поколения. Но ние като видим, че подковават коня, също като жабата, вдигаме крак.

От години в университета, в който преподавам, слушам мантрата, че не работя достатъчно по проекти. Какви проекти!? Аз съм единственият историк там?! Но и нашата наука е такава, че основната ѝ изследователска работа се извършва самостоятелно, на мен ми трябва достъп до архивни документи и библиотеки, това е всичко. Предполагам така е било и за д-р Цайнко, нужни са ѝ били документи, време и институция, която да ѝ плаща за натрупването и разпространението на знания. Материална печалба от такава работа особено в краткосрочен план не може да се очаква, но тя задължително трябва да се върши, а за да се случва това, някой трябва години наред да си троши главата, докато други хора с далеч по-малко усилия и познания, живеят далеч по-добре. Това е трънливият път на науката. Тези, които ѝ са се посветили знаят, че трябва да правят компромиси, но и те не са безпределни.

Милата Мойца! Във всеки един от тоновете проекти и апликациите за работа е заключвала частица от душата си, както лорд Волдемор в неговите хоркрукси, донякъде със същата цел – за да живее така както желае, но паралелът свършва дотук. Злият магьосник е част от въображаем свят, а Мойца Цайнко се бори за мечтата си в истинския. И за съжаление загуби. Колко безценни знания и умения са си отишли с нея? Със сигурност за придобиването им са били разходвани публични средства, най-малкото за заплатите на нейните преподаватели. Колко ли души с квалификацията на Мойца има в страната ѝ? А на Балканите. В България съм чувал за проф Владимир Попов, но той е над 80 годишен. Такива хора трябва да влизат в бази данни, за да бъдат търсени и да се ползва всяка прашинка от техния опит, а не да се самоубиват, заради материални ограничения и чувство за недооцененост.

Дори част от информацията за Мойца, която ползвах, публикувана от нейна колега Марина Зорман в Zeitschrift für Assyriologie und Vorderasiatische Archäologie, е с частичен безплатен достъп. За цялата трябва да платиш 30 евро! Никога не съм разбирал тази отдавна утвърдена практика – да искаш да печелиш на гърба на колегите си, вместо вече във времето на интернет да се даде възможност за неограничена комуникация и обмен с всички други специалисти по въпроса. Защото за деиксиса и взаимодействието между падежите в акадския език няма как да се интересува някой извън този кръг просто ей така, пък надали ще разбере нещо, даже и да се опита. А да се иска заплащане за публикация в памет на починал нелепо изследовател е безочие. Скандално! Дано в останалите недостъпни за мен страници да е отправена критика към жестоката и порочна система, довела до края на един млад и перспективен живот, но дълбоко се съмнявам.

Дано измъчената ти душа да е намерила покой, Мойца! Ще се моля за това, но също така, вдъхновен от твоята саможертва ще се боря с тези хищнически и злокобни сили, които имат за крайна цел разбиването на науката, научните организации и традиции в малките държави. Учени хора да мизерстват; да се закриват институти и университети; да се налага къде и как да се публикува за научно израстване, без оглед на националното наследство в това отношение, за сметка на чужди модели, много често без да се познават спецификите на съответната научна област.

Но за това друг път. Сега просто искам да знаеш, че не си напуснала този свят напразно!

Počivaj v miru!

За автора

Коментари (1)

  1. И аз съм била обземана от подобна безнадеждност и усещане за безполезност за „обществото и науката у нас“. Преживяла съм тази изолация и съм стигала до подобни мисли, но все пак като няма кой да те оцени, трябва ти сам себе си да оцениш. Защото ти и животът ти струват много повече от всичко останало на този свят. Явно то не е дорасло за теб.

    Отговор

Вашият коментар