Как световното ловно изложение промени Пловдив (СНИМКИ)

През тази година се навършиха четири десетилетия откакто Пловдив беше център на много значимо събитие – Световното ловно изложение. То е организирано от Международното бюро за изложения BIE (Bureau International des Expositions) и е едва второто световно ловно изложение след проведеното десет години по-рано в Будапеща. Както е известно, през 1981 г. у нас се честват 1300 години от основаването на българската държава. Тоталитарната държавна машина организира мащабна програма за повсеместни тържества, включваща и големи средства и дейности за международна пропаганда и реклама. Като водещ национален панаирен център на световно ниво тогава – нещо което за съжаление вече отдавна не е актуално, Пловдив е ангажиран с поемането на домакинството. Изложението е под официалният патронаж на партийния и държавен ръководител на Народната република – Тодор Живков, но всички са наясно, че основна роля за това има първият ловец на републиката Пенчо Кубадински.

От 1981 г. Панаирът започва да се провежда два пъти годишно – освен наесен и напролет, като есенният който преди това на практика е бил летен – през първата половина на септември, се измества в края на месеца. Така в юбилейната 1981 г. Пловдив е домакин на три големи панаирни форума. Значението на града като привлекателен център за посещение от страната и чужбина за следващите три десетилетия, когато е започва западането на Панаира, се удвоява, като през самата 1981 г. е утроено. Успехът на едно стопанско изложение се измерва със сключените сделки и установените бизнес контакти, но Пловдивският панаир има и друга функция в годините на тоталитаризма.

Той е едновременно рекламна витрина на българската икономика и прозорец към непознатия и забранен капиталистически свят. Точно тази роля на панаирите привлича стотици хиляди гости на града от цялата страна, задръства улиците и претоварва настанителните обекти. По-богатото снабдяване в магазини и заведения, което се организира в такива случаи, е шанс и за жителите на града. Под лъчите на топлото майско или септемврийско слънце се предлагат марки бира от друг окръг или държава, каквито иначе рядко се намират в магазините и заведенията. По онова време производството и снабдяването с пиво е районирано и пловдивчани пият предимно не особено предпочитаната продукция на местната фабрика „Каменица“.

Започват интензивни приготовления. Благоустройствената програма за район „Васил Левски“ (днешният „Северен“), предназначена за панаирите и Ловното изложение, възлиза на 320 хил. лв. (тогава средната месечна работна заплата в страната е около 150 лв.) Надлезът на Карловско шосе и основните булеварди са преасфалтирани. Придвижването в града е силно затруднено от безбройните ремонти и общо 18-те ж.п. прелеза. Осигурени са 14 хил. легла в хотели и частни квартири и около 33 хил. места в заведенията.

Мобилизирани са ресурсите на града и целия окръг. Съставено е Оперативно бюро за подготовка с председател Сава Божилов, първи зам.-председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет (тогавашният еквивалент на областната управа). Градската власт – носеща съответното название Общински народен съвет, поема голямата част от организацията и всички дейности свързани с осигуряване на настаняване, изхранване и достъп на стотиците хиляди гости на територията на Пловдив.

На специално заседание на Изпълнителния комитет са приети 11 програми за подготовката, в които са регламентирани задълженията на ОбНС и ОНС и всички предприятия, замесени в организационните дейности. За откриването са завършени важни обекти като хотел „Ленинград“ (Санкт Петербург), реконструираният Бетонен мост, отворено е едното платно на новостроящият се Асеновградски надлез, автоподлезът на бул. Марица – юг. В Стария град се изготвят специални културни програми. Обновени са хотелите „Марица“ и „България“ в Пловдив и „Асеновец“ в Асеновград. Извършва се обновление и в „Парка на свободата“ („Цар Симеоновата градина“) – асфалтират се алеи, поставят се бордюри, реконструира се езерото в опит да се спрат загубите на вода, започнали след неговото облицоване с камък през 1974 г.

Поставя се украса из целия град. Провеждат се различни изложби на ловна тематика, световен кинофестивал, научни конференции и семинари, различни спортни състезания, издирват се старинни оръжия с историческа и изложбена стойност. Извън Пловдив се работи по изграждане на стрелбища в Асеновград и с. Труд, организиране на риболов в комплекс 40-те извора, яз. Пясъчник, Тъмрашка, Лилковска и Бяла река и др. Между 3 и 9 март в хотел „Пловдив“ работи международното жури, което оценява пристигащите експонати. Различни комисии отговарят за различните трофеи и животински видове. Работата им приключва с официален прием, даден от Пенчо Кубадински, председател на Организационния комитет.

Преди няколко години известният пловдивски журналист Евгений Тодоров, участник в медийното отразяване на Ловното изложение, го нарече „Панаирът на Пенчо Кубадински“. Международният интерес е изключително голям. 59 държави участници и над 24 хиляди организирани туристи от чужбина. Осигурени са над 30 хил. легла в хотели и квартири, 5850 места за къмпиране, около 50 хил. места в заведенията; в дните на изложението работят 150 временни обекта. Подготвя се каталог, който трябва да е готов преди откриването, издаден в два обемни тома и притурка – трофеите са над 11 хиляди.

Моите лични спомени от Изложението са, че беше изключително впечатляващо. Днес такова мероприятие трудно би могло да се проведе. Най-малкото природозащитниците биха запротестирали срещу хилядите представени трофеи, зад които стоят отнети животи, но времената се менят. Имаше и някои живи, най-ясно помня едно малко крокодилче с нещастен вид, който силно ме разочарова – аз очаквах огромен звяр, ронещ крокодилски сълзи, както пишеше в детските книжки. Този крокодил очевидно е бил тъжна гледка, защото е направил впечатление и на Е. Тодоров, намиращ се в далеч по-съзнателна възраст, отколкото съм бил аз.

На Изложението е представен големият скок в развитието на ловните стопанства в България във времето на социализма, който за разлика от много други дейности е безспорен. Аз самият съм ловец. Много възрастни колеги твърдят, че в годините на социализма броят и видовете дивеч нарастват значително. До началото на 60-те години, например, дива свиня у нас почти не се среща, докато през следващите десетилетия се въди в изобилие. Благодарение на тази политика в България и днес има над 150 хиляди ловци, а страната е атрактивен център на този вид туризъм, носещ значителни печалби.

Самият П. Кубадински е от Лудогорието, но съпругата му е от село Тополово, Пловдивско, така че добре познава региона и неговите ловни ресурси и дадености. За платежоспособните посетители, ловци и риболовци от чужбина са разработени специални туристически програми от три до седем дни с посещения на заведения, музеи, Стария Пловдив, Бачковския манастир и др. исторически забележителности; хижи, дегустации на вино, лов, риболов и други атракции. Цените с транспорт на „Балкантурист“ са между 306 и 830 щатски долара. В специално издадената на няколко езика рекламна брошура се обръща съществено внимание на природното, културното наследство и туристическите ресурси на страната. Отделен материал е посветен на Пловдив – центъра на експото.

За официалното откриването на Изложението на 7 юни 1981 г. са ангажирани 980 танцьори от самодейни колективи из цялата страна, които репетират в продължение на седмици. По време на проявата в града са организирани десетки културни събития – концерти, театрални спектакли, изложби. Примата на българската естрада – Лили Иванова има цели пет участия. Изложението е закрито на 12 юли. То е посетено от над 600 хил. души от страната и чужбина и безспорно повишава престижа на Пловдив. През следващото десетилетие градът е център на две други световни изложбени прояви, посветени на други теми.

Вашият коментар