Предупреждение — настоящият текст е без особена поука и няма някакви възгледи в края да се окаже, че е имал особен смисъл. Пари за прочитане докрай не се връщат!
Не вярвам, че съм единствен в това от време на време да ме обземе порив към по-здравословното живеене. Да се взема в ръце, да се стегна, да спра да съм дробче, плондер и от утре да се отдам едно ново начало.
На хартия всичко звучи постижимо.
Да намаля бързите въглехидрати, да увелича движението, да пуша и пия веднъж седмично, че да отслабна, така че да не ми се налага да си купувам нови дрехи и да си губя дребни предмети нейде из гънките на осморната гуша.
Аортите ми затрептяват от радост, коланът се разпъва щедро, за да отнеме една дупка и да ме окуражи. Всичко потръгва перфектно.
Диетата е като тест за влизане в училище – щадяща. За каквото точиш лиги, но по мъничко. Някои храни се оказват обаче по-малко калорични, затова може да се надумкаш с тях. Извара, краставица, не са супер секси, но и аз не съм, а жена веднъж не е казала нещо по адрес на това, че Джаба Хътянинът ѝ пърди нощем под завивката.
Няма да се подхлъзна по шокови работи, дето да изтраят месец този път. Промяната ще е за дълго. Затова може и джоланче. И по някоя друга бира в събота. Щастие. Вдъхновение.
Видими резултати, макар и не колосални. Но стимулират към работа, работа, работа.
И хоп – някаква рецепта в Интернет. Един чичо прави картофен огретен. Бил кето, каквото и да значи това. Но го прави с ряпа. Изглежда яко, вика, че е вкусно.
Ряпата изглежда като блекфрайдей на храните – няма калории, има фибри, полезно било. А па на салата си е супер, начи ще я ям.
Купувам си 5 кила ряпа. Първо настъргах една купа с размерите на леген за къпане на бебе. Супер салата, никой не я хареса, остана само за мен. Ядох я с дни.
Напих се от кеф, че мога да пазя фигура, благодарение на преяждане с ряпа, заради която ще пазя фигурата си кръшна като Кайли Миноуг. Да, ама ми стана лошо.
Бре! Лошото не минава втори ден. Лек главобол, кофти общо чувство, че и сърцетупче.
Трети ден – все същото. И ту се засилва, ту не се засилва. Междувременно си правя свинско с гъби и… ряпа. Кето. Топ манджа, с къри. Пак само аз си я харесах.
Ден четвърти, вече при доктора – така и така, такова и такова. “На нервна почва е! Не спиш, пиеш много кафета. Нищо ти няма телесно, здрав си като сервитьорка на Октоберфест. Ето ти едно леко успокоително да ти оправи нервите!”
Кръвната картина потвърди думите на доктора – нищо ми няма. Пийнах хапчето, спах наистина добре. Късо, но спокойно – като живота на немски дог. На сутринта и следващия ден ми беше по-свежо, почти нямаше странност. Но вечерта странният махмурлук пак се обади.
И го имаше и следващия ден. Психирах се. Добре, че имах успокоителни под ръка. Но почнах разследване като д-р Хаус. Първо на първо – не е лупус. Но да видим какво може да е.
Може ли да е алкохолна абстиненция, че вече пия само веднъж седмично и от 5 бири съм мат като учениче? Не. От намаляването на цигарите? Не. От дълъг китайски вирус? Сигурно може, то от това всичко може, ама надали. От чипа в рамото? Не, той дори не лепи стотинки.
Добре бе, каква друга по-рязка промяна да съм въвел в живота си? Да не би комшиите, дето правиха ремонт цяло лято, да са сложили азбест? Да не са сложили 5G антена на съседния блок? Да не би жена ми все пак да се преструва, че ме харесва и тайно нощем да ми прави заклинания и черни магии? Не, спя леко и щях да се събудя.
Е, оказа се ряпа. Според няколко публикации в Интернет е от нея, а то няма как да не е вярно, за какво ще ме лъжат? Нямаме big-ряпа индустрия, с която да се борят. Имала бол витамин K, което при големи и продължителни дози, разбирай 5 кила за седмица, води до прекомерно съсирване на кръвта.
А пък там нещо си с калия, дали го качвало или понижавало, водело до болки в мускулите (странното главоболие по повърхността на главата) и нарушен ритъм на сърцето. Бинго!
Не изхвърлям принципно неразвалена храна, но тук направих нарушение. И всичко, що беше докосвало ряпа (освен мен) бе отпратено от дома, както трябва да се прави с децата в трудоспособна възраст – около 5-6.
На следващия ден почти нямаше спомен от мъчилото ме толкова време странно състояние на онзи махмурлук, който знаеш, че с две кафета и две тоалетни, си го изкарал. Разминах се!
Представете си само — две години пандемия, чипиране, графен оксид, кемтрейлс във все по-големи количества. И епитафията на капака на урната ми: “Преживя и Covid-19, и ваксината, но умря от ряпа.”
Голям срам щеше да бере и съпругата ми, защото я заклех, че ако не успея да се детоксикирам от репения детокс, ще трябва да го напише наистина на плочата ми.
Но ми просветна.
Бе минала седмица от предишното пиене и пушене. Пак се напих, но на следващия ден лошото мина само за няколко часа.
И тази седмица ядох пръжки. Не 5 кила, защото са по-калорични от ряпата, а все пак трябва да мина едно място назад в класирането по размер на гръдната обиколка вкъщи. Но от тях не ми става лошо.
Да, няма особена поука. И е възможно изобщо да не е било от ряпата, а да е съвпадение. Но няма да ми попречи да се кича гордо и да се представям на хората така:
Самуил Петканов, оцелял детокс хранителен режим с ряпа.
За автора
