Кога се пада 6 септември?

Нямам предвид деня от седмицата, нито е грешка, недоразумение, копи-пейст или технически проблем с пишещото устройство. Пролем има, но трябва да се търси основно в две направления – липсата на приемственост в българската политическа класа и липсата на календарна грамотност. Сигурно всеки е чувал за стар стил и нов стил, както разговорно е прието да се наричат юлианският и григорианският календар. Юлианският е по-стар, утвърден по времето на Гай Юлий Цезар и поради това в него има известни неточности, които за няколко века водят до изоставане на сигурно установени дати. Пролетното и есенното равноденствие вместо на 21 или 22 март и съответно септември, през XVI век се падали с десет дни по-рано. Поради тази причина папа Григории XIII наредил да направят по-точни изчисления и корекции, въведени през 1582 г., когато четвъртък, 4 октомври бил последван от петък, 15 октомври.

Реформата не се приела особено благосклонно в протестантските страни и до световното разпространение на календара трябвало да минат няколко столетия. До края на XVIII век обаче всички западни държави вече били по него. Останал православният свят. Така дори в началото на ХХ век образованите хора в България, които пишели дати в писмата си, го правели с наклонена чертичка в двата варианта – например 5/17 май 1898 г.

България е първата православна държава, която приема календара през 1916 година във връзка с интензивните контакти на участващата в Първата световна война страна с германското върховно командване. През ХХ век вече изоставането е от 13 дни – грубо то е с едно денонощие на столетие. Така се налага редакция на празничния календар, която и до ден днешен е много спорна, а и направена типично по нашенски – набързо и не особено компетентно.

Отбелязването на Съединението се премества, но вместо това да стане на 18 септември, тъй като събитието се е случило през XIX век, то започва да се отбелязва ден по-късно – на 19. Тогава са големите тържества за 40-годишнината през 1925 г., когато празникът е обявен за официален, но още от следващата година това тази инициатива е забравена. След Втората световна война настъпва смяна на политическия елит и на националния календар. Така Съединението вече се отбелязва на точния ден – 18 септември. Вероятно поради причини от организационен характер обаче големите чествания за 100-годишнината с център Пловдив се състоят на 19 септември.

След 10 ноември 1989 г. отново настъпва календарна промяна, която на този етап е и актуална. Без никакво допитване до специалистите, за ден на отбелязването беше обявен 6 септември. Същото се получи и с деня на независимостта – 22 септември, който до края на Втората световна война е отбелязван на 5 октомври. По този начин националният ни празничен календар – символ на традициите и единството на всяка модерна държава, е смесица от дати по два различни календара – без единна концепция, по силата на решения на актуалните властимащи. Положението се усложнява и от факта, че много от датите са изчислени погрешно. Със сигурност важно обяснение за тези пропуски е некомпетентността, но има и друго – придържане към утвърдени традиции.

По стар стил подписването на Санстефанския мирен договор става на 19 февруари. Въвеждането на новия стил го премества на 3 март, но очевидно към старата дата остават сантименти. Поради тази причина на нея се прехвърлят честванията на Васил Левски, въпреки че той е обесен на 6/18 февруари. В най-новата ни история този компенсаторен механизъм също играе роля. Преди националното утвърждаване на 6 септември като официален празник и почивен ден, (с което празничността най-ясно се усеща) в близост до него имаше друг голям празник – 9 септември. Според мен основна причина денят на Съединението да се празнува по юлианския календар е именно в това – да се компенсира или засенчи спорния Девети. Нещо подобно правят комунистите с налагането на собствената празнична система и то далеч преди да вземат властта – Коледа се измества от Нова година, а Великден от 1 май. В историческия музей в Пловдив имаме документи, които свидетелсват, че сред социалистите атеисти в началото на века разпространена традиция е било да се боядисват яйца (познайте в какъв цвят?) за Деня на труда. 22 септември пък замени отбелязването на Септемврийското въстание.

Преизчисляването води до какви ли не главоболия. Православната църква не приема реформата и в резултат измества празниците с 13 дни напред. Неуместното в случая е, че за да се запази юлианската датировка, дните трябва да се изместят назад, защото григорианският календар добавя дни, за да компенсира астрономическото изоставане. За причината – друг път. Тази сбъркана система и до днес се ползва в Русия, Сърбия и Северна Македония.

Проф. Иван Стоянов, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, вечна му памет, открито се противопоставяше на календарните разделения и преизчисления и отстояваше, че датата трябва да се отбелязва така, като е регистрирана, без да се правят промени. Ясно е обаче до какви размествания би довело това понастоящем.

Традициите вече са утвърдени, хората са се приспособили според тях. Едно от очарованията на почивните дни около 6 септември е възможността да се отиде на море. Родното или гръцкото. След 15 септември децата тръгват на училище и положението се усложнява, а и у нас времето захладнява. Нищо против празниците и традициите, но ако някой държи на точността поради нумерологични или други причини, трябва да знае, че 6 септември се пада на 18. Добре поне, че героите на делото са били далновидни и са го направили в същия месец. Не като Априлското въстание, което сега се чества през май или като Октомврийската революция, която отбелязвахме на 7 ноември.

Вашият коментар