Ако бързате и не ви се чете цялото, гениалната идея е поместена в последния абзац.
Лятото официално настъпи, колкото и да не ни се вярваше. Не заради дъждовете последните хиляда седмици, нито пък заради опасения за апокалипсис след година и половина световна пандемия. Лятото настъпи, въпреки похарчените милиарди за 20-ина човека от банка, създадена с цел да кредитира малки и средни предприятия.
Настъпи, въпреки ремонтите на ремонтите на ремонтите, в които се отичат перфектно общински и държавни финансови потоци, за разлика от хидроизолацията дори на проста велосипедна алея.
Настъпи, въпреки неясния произход на стотиците хиляди и милионите в сметките, фирмите и имотите на бивши, настоящи и вероятно бъдещи шефове на агенции, директори, депутати, министри и премиери.
Настъпи, въпреки ежедневните новини за милиончета тук или там, източени по една или друга схема за какво ли не. За да се проследят само осветените данни за потънали в корупционни схеми средства, сигурно държавата ще плесне една поръчка за поддръжка на сайт с база данни. Но лятото настъпи!
Настъпи и за щастие това не засяга виното на главния прокурор, защото разбрахме, че сме му взели охладител за над 3 бона.
Е, ще речете – хубаво милиардите гледаме, ама 3 хиляди комар ни е дъбнал, защо обръщаме внимание, даже може да е добре да се инвестира в малко комфорт, за да разпуска, след като хване всички, окрали ни с милиарди?
Хаха, да, така ще направи. Само още няколко бутилки вино, купено със сигурност от кварталния супермаркет, а не на стойност хиляди левове, за смелост. И ги е хванал до един!
За да стигнат 3 000 в държавната хазна, значи са дошли от нечия фирмена печалба от 30 000 лева, за която една сюрия хора са си скъсали задниците през годината. Или от ДДС-тата на хора, похарчили личните си 15 000 лева като крайни потребители на различни стоки.
А сега си представете как се генеририра милион за крадене. А милиард? Някой трябва да го създаде с труда си, с продукта си, с услугата си. За да може после друг някой да го усвои.
Изчезването на милиарди в джобовете на хора с нефелни прякори, които се преструват, че не могат да играят добре белот, за да се харесат на инфантилен феодал, ни ядосва горе-долу толкова, колкото хладилникът за вино на човек, опитващ се да си извае иначе сиромахомилски публичен образ. Ние сме си апатични във всеки случай, защото…
Тука е така.
То навсякъде е така. Да не мислите, че в другите държави не се краде? Вярно, в повечето се краде по-малко. И затова имат по-малки гушички и по-читави тротоари, но и там крадат. Един път се живее!
Сигурно много хора си мислят така, както в предния абзац. И сигурно са прави. Хем е успокояващо да не си слагат на сърце това, че с преките си и косвени данъци плащат за далеч по-читавата услуга “държава”, отколкото получават. Хем е и съзнателно или не оставяне на вратичка, за да оправдаят евентуалното си собствено бръкване в кацата с меда.
Корупцията у нас не е нещо ново и историята ни познава много борци срещу нея, които се намърдват на хранилката, след като се уморят от борене или заблудят достатъчно балъци, че ако не рицари на бял кон, то са поне значително по-малото зло.
След 3 седмици ние ще избираме между по-малки злини или такива, които искрено смятаме за рицари на бял кон, на които да дадем шанс да ни разочароват и превърнат в циници, които смятат всички за маскари. И най-вероятно пак ще се разочароваме.
Или ще крадат пак толкова, че дори повече. Или ще крадат леко по-малко поне в началото, докато опипат почвата. Или ще спрат краденето и ще ни стане жал за влиятелните тарикати по затворите. Това последното е с вероятност 0.003%.
В никакъв случай не смятам да ви агитирам да гласувате за някого, срещу някого, или изобщо да гласувате. Истеричното призоваване и късането на ризи с патетично натякване на дебилната опорна точка, че който не гласува, няма право да мрънка, не са ми по вкуса. Волно или не гласуваме всеки ден с парите си така или иначе.
И ако не ни харесва това, за което си плащаме, сменяме доставчика и избираме конкурент. И дори с държавата е така. Много хора избраха да сменят доставчика си на услугата “държава” и отидоха в чужбина. Но това решение изисква да си размърдаме дирниците, за да стигнем тая чужбина, което, признайте си, е бая неудобно. И май е по-добре да си ни цоцкат немалка част от изработеното, но не за да осигурят детска градина, училище, тротоар и болнично лечение, за да си охладят виното.
Въпросът е каква е приемливата стойност на това лочене от публичните активи в полза на неколцина, така че да живеем нормално? Да си стиснем ръцете колко няма да ни прави впечатление и няма да се чувстваме най-самопрецаканата държава в ЕС примерно.
Тъп въпрос. Но с още по-тъпо решение: Да легализираме корупцията.
Нека всеки корумпиран или корумпиращ да не понася криминална или административна наказателна отговорност, ако декларира в публичен регистър рушвета си, злоупотребата си, отклонените пари или каквато там му е врътката. Абсолютно легално. Но в регистърът да бъде обявено всичко, включително домашният адрес на късметлията. И да видим кой колко ще си позволи да краде и ще му се размине от неговите комшии. А за недекларираните кражби да си се върнат Крумовите закони, че суджуци има да се правят.
За автора
