Колко недалновидно е да пренебрегнеш малцинствата?

Всеки, чел книгата „Време разделно“ или гледал екранизацията, знае историята за драмата на дядо Галушко, предпочел да даде за еничар собствения си син Страхин вместо чуждото дете, което отглежда заедно със своите. Това е избор след тежка морална дилема, при който над по-силните от всичко родителските чувства надделява чувството за отговорност: Как ще оставиш чуждото дете, което си приел. В подобна, но много по-безобидна ситуация се е намирал всеки родител, когато под негова опека му е оставено друго дете, играещо си със собствено му отроче и двете направят някоя беля. Кого тогава шамаросва или скастря по-сурово родителят – собственото или чуждото дете? Убеден съм, че в огромният процент от случаите пострадва собственото (добре, че не сме в Норвегия!). Това е елементарното чувство за отговорност и възпитание.

Такова би следвало да е отношението и към националните малцинства. Да бъдат галени и обгрижвани, защото не се намират в собствена национална държава. Не защото биха проявили сепаратизъм или някакви други разрешени или не форми на недоволство, а защото така е редно, без разбира се да бъдат нарушавани права, самочувствие и достойнство на основната народност. Но както казваше дядо Петко Бочаров – Да, ама не! Увлечената в предизборното надцакване или по-точно – стремеж към прецакване на политическите противници президентска администрация извърши чудовищно незачитане към почти всички традиционни етнически и етнорелигиозни общности – католици, арменци и евреи. Само мюсюлманите останаха незасегнати, но като по чудо – просто трябва да благодарят на добрия си късмет, че тогава не се пада някой от двата им големи религиозни празника. Такова поведение е непростимо – много по-добре щеше да е датата на изборите да бъде на православния Великден – на мнозинството би било по-лесно да му се обясни защо и какво. Разбира се, това също би било гаф, но някак по-обясним и приемлив. Защото малцинствата, без значение дали национални, религиозни или някакви други, са много по-чувствителни за личните и гражданските им права и свободи, тъй като няма кой друг да ги съблюдава освен българската държава, която сега ги потъпква. Остава българското общество. Още по-лошото е, че незачитането е двойно. То се дължи първо на очевидна некомпетентност – несъобразяване с обстоятелството, че в насочената дата трите малцинства имат религиозни празници и второ – на несъгласието решението да се преразгледа, когато пропускът стана известен. Първото е разбираемо – никой не е безгрешен, но второто – не!

Нека въздигнем глас в защита на религиозните чувства на нашите съграждани! Изборите са важни, но минават и заминават, а разбирателството и общественото съгласие са далеч по-значими. Какво значение имат седмица или две? Държавата нито ще се въздигне, нито ще пропадне. Оставяме настрана неизвестното развитие на пандемията, което засега е благоприятно, но с оглед на новите щамове тази тенденция е под въпрос. Очевидно е – държава не се управлява така! И критиката ми е към двете страни, които се чудят какви кални и подмолни номера да си направят; какви мръсни удари да си нанесат. Мислете за хората! Не за собственото си его! Ако не за друго, най-малкото защото това със сигурност се отразява на политическото ви бъдеще!

Всеки разумен човешки индивид, който наблюдава националните и глобални политически и икономически процеси, добре вижда, че властва диво пренебрежение на интересите на обикновените хора за сметка на тези на капитала и на корпорациите. Още по-болезнено е това в нашата малка страна, в която всички се познават, знаят кой от какво има нужда и при добро желание всичко би било толкова лесно да се направи в интерес на всеки. Малко утопично зазвуча, но най добрият подход в каквато и да е дейност е да се стремиш към съвършенство. Не винаги е възможно, но при всички положения резултатите ще са по-добри, отколкото ако се проявява пренебрежително отношение. Така че: Господин президент, my friend, (пък и всички останали) бъдете внимателни с малцинствата! А и с мнозинството.

Вашият коментар