Кому е нужна ревизия на 3 март?

Живеем във време на ревизионизъм. Ревизира се какво ли не, особено в историческото минало. Съвсем наскоро беше предложена ревизия на рождената година на Васил Левски. Някои въпроси се ревизират нелегално, но все по-упорито с разпространението и влиянието на мрежата. Така например става с Холокоста. В други случаи с подкрепата на цели държави се ревизират въпроси, свързани с миналото на други замесени народи, като геноцидът срещу арменците. Случващото се в северозападната ни съседка С. Македония, лобитата, които нейната „влада“ изгражда в други страни, в подкрепа на изфабрикуваните македонска национална история и език преди 2 август 1944 г., е също ревизия. Ревизират се възгледи за сексуалност, брачност, религия, политически идеи и доктрини. Пандемичната ситуация ни накара да направим ревизия на личен и професионален живот. Всичко се ревизира. За добро или лошо.

Правят се опити да се ревизира и 3 март. На това обърнах внимание напоследък, покрай предпразничната еуфория. За съжаление дори иначе умни и образовани хора, увлечени в предизборните настъпващи вече страсти, сякаш са изгубили способността си да мислят. 3 март не бил подходящ за национален празник, защото нищо особено не се било случило. Две империи подписали договор, за което българите нямали никаква роля. На всичко отгоре договорът бил предварителен, създал измислен идеал и напразни надежди. В следствие на него българското общество и до днес било разединено на русофили и русофоби. Понастоящем празникът станал трибуна на пропаганда в полза на чужда и непринадлежаща към семейството на Европейския съюз държава.

Съжалявам, че в ден, когато националното единство трябва да бъде еталон, се налага да пиша такива неща, но от друга страна, точно сега е подходящият случай. Всеки има право на мнение, но не и да опитва да го налага на обществото с откъслечни познания, ограничени (умишлено или не) насоки на разсъждениe и особено визия „част вместо цяло“. Това, че подписването на Сан Стефанския мирен договор понастоящем се политизира е проблем на тези, които го правят. Договорът е предварителен, но първо – това към онзи момент не е било широко известно; второ – няма нищо лошо в създаването на идеал, още повече че той изобщо не е изглеждал недостижим към онзи момент. Границите на Санстефанска България не само, че не надвишават, а общо-взето, са смалени в сравнение с това, което българската възрожденска нация е показала, че е нейният етнически, стопански и социален обхват. В подобни измерения е българското землищно пространство според два документа от същото десетилетие, когато е подписан и Санстефанският договор – фермана за създаването на Българската екзархия, изготвен от самата Висока порта, и решението на Цариградската конференция за създаване на две автономни български области – източна и западна, през 1876–1877 г., което първоначално изглежда, че ще бъде прието от османската държава, но след отхвърлянето му се стига до Освободителната война.

В Санстефано няма нищо недостижимо, в това са били уверени всички български поколения, живели и работили до края на Първата световна война, в такава насока те са били възпитавани още от училищния чин – че момчетата трябва да се готвят за войници, а момичетата за съпруги и майки, които да раждат колкото може повече българчета, за да се осъществи осуетеното от Берлинския конгрес национално обединение. Дори да е идеал, в идеалите няма нищо лошо, но този идеал е бил осъществим. Може би не в границите едно към едно, очертани в Сан Стефано, но изчисленията показват, че територията, която България е имала на разположение след Лондонския мир през май 1913 г., сложил край на Първата Балканска война, е 171 060 кв2 , срещу 172 275 по Санстефанския договор. Нищожна разлика, която изобщо няма нужда да се коментира. Съвсем друг е въпросът, че тогавашните български политически и военни водачи, но също така и цялото общество, са се самозабравили (една от най-лошите национални черти) и историческият шанс България да бъде регионална суперсила е проигран. Без пряката намеса на Русия или друга велика сила. С изцяло родни средства и усилия.

Така че, уважаеми мислители, идеалът, освен за кратко през първата половина на 1878, е бил осъществен и през пролетта на 1913 г. Колкото до това, че на 3 март не се е случило нищо, свързано с България и българите, че свободата е донесена даром върху руските щикове, служещи на собствените имперски интереси, първата част на това твърдение е абсолютно несъстоятелна. 3 март и Освобождението на България (неслучайно е прието да се пише с главна буква) е венецът на българските усилия в това отношение. Русия преследва собствени геополитически интереси, но тя е закрилник на православните християни повече от век преди това. С помощта на руско оръжие са освободени и Гърци, и Сърби, Румъния получава независимост, както и Черна Гора. Всяка държава в различна степен, но винаги руската подкрепа е или решаваща, или най-малкото от съществено значение. Войната през 1877 г. избухва в отговор на организираното и осъществено изцяло с български сили и средства Априлско въстание, което от своя страна е продължение на идеите и завета на Апостола на Свободата Васил Левски с моментите сили и възможности след неговата смърт. Нека припомним предадените от Захари Стоянов думи на Г. Бенковски, изречени при вида на горящото Панагюрище от връх Лисец: Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия – нека тя заповяда!..

Ето казаното и от Цанко Дюстабанов, ръководител на въстанието в Първи революционен окръг, пред турския съд, който казва почти същото, а надали е познавал отблизо Бенковски, понеже последният се издига в хода на подготовката в Четвърти революционен окръг: Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!

Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.

Със сигурност България, като страна с богата история, има широк избор от дати за национален празник, но 3 март нито е необмислена, нито пък – още по-малко несъстоятелна. Несъстоятелно е това, което се случва в главите на омерзители и/или правещи се на интересни индивиди, с каквито е пълно в обществото и няма никакво значение дали са умни или прости, образовани, или не. Но без 3 март 1878 г. повечето важни дати от най-новата ни история нямаше да съществуват. 24 май е ден с наднационално значение и вкарването му само в български мащаби не е подходящо.

Освен това, бързият преглед на националните празници на съществуващите държави в света показва, че в не по-малко от 70 % от случаите те са в деня на национално освобождение или независимост. 3 март освен българско национално, носи и политическо освобождение и по-прогресивни отношения за другите етноси и вероизповедания в страната, така че датата е удачна и в този смисъл. На учредителното събрание в Търново са представени всички исторически значими малцинствени общности.

Колкото и да е частично в териториално и политическо отношение, Освобождението от 3 март 1878 г. започва новото летоброене на изчезналата преди половин хилядолетие българска държавност. Всичко негативно през следващите 143 години се случва по други причини. Това че русофилите си търсят поле за изява тогава е нещо съвсем естествено и няма нужда да се драматизира. При сложното минало, настояще и бъдеще на България интереси на големи държави винаги са замесени и това положение е напълно нормално. Така че, уважаеми съграждани, моля, почетете възстановената държавна традиция и увенчаните усилия на Българското възраждане. Гордейте се с българската идентичност, не защото е най-великата, а защото е нашата собствена, близка и позната, защото е създадена от природата, историята и културните традиции на това, което наричаме РОДИНА. Въпреки традиционната неисторичност на условното наклонение, доста голяма е вероятността на предположението, че ако не беше 3 март 1878 г., сега щяхме да наричаме турските сериали по телевизията просто сериали.

Вашият коментар