Криптовалутата, в която трябва да инвестирате сега, за да не съжалите

Светът е изключително лудо и ненормално място напоследък, нали? Няма нужда да влизаме в особени подробности — пандемия, енергийна криза, нови полове и новговор, инфлация, климатични промени, кибер студена война, парламентарни избори през месец, футболът ни е на командно дишане, всички на различно от нашето мнение са олигофрени, а на всичкото отгоре нашият квартален кмет е наел някакви келеши да кастрят междублоковите пространства и те да действат като касапи и да заколят живи дръвчета.

Ех, колко хубаво си беше преди няколко години. Да поспорим за пушенето на закрито, дали да върнат казармата, имаше една идея повече места за паркиране, нямаше и толкова челяд да се чуди човек детски градини ли да строи или още едно гипсокартонено блокче с две кибритени кутийки площ за 200 000 евро.

Живеем в тотален ад в момента. Безпрецедентен. Едните смятат, че им подменят ДНК-то, другите виждат терористи с маски под носа. Никога не е имало разделение за глупости, никога човечеството не е стигало до крайности заради убежденията си, никога човек за човека не е бил толкова вълк колкото днеска.

А утре със сигурност ще е по-зле. А вдругиден даже ще гледаме на днешното дередже, цъкайки с език и мечтаейки се да се върнем сега. 

По същия начин гледаме кошмарния тийнейджър, който сме произвели и с умиление се сещаме за безгрижното време, когато беше бебе. Сега не учи, не спира да се блещи в тоя екран, мързи го, май пуши и не може едно нещо да каже, без да се разрази скандал.

А какво сладко бебе беше!

Не, че сме забравили как се будеше през половин час и няколко месеца от живота ни като нови родители щяхме да се избием от недоспиване. И не, че един път нямаше да умре, след като повръщаше три дни с 39 градуса температура. Не, не, ония времена бяха супер. 

Сега е Ад.

Адът винаги е сега. И най-лошото предстои тепърва, то просто сега започва.

Защо предимно така подхождаме към живота? Поизбледнеят потисканията от миналото и веднага го обикваме с телешка носталгия, а на настояещето съзираме кусурите като орел в полет — мишка долу в полето.

Еволюция е. Природа. Не сме просто някакви криви налудничави тъпанари. Поуките от миналото са извлечени и подарени на подсъзнанието. Създали са ни рефлекси, стереотипи, белези, които ни помагат в живота, даже без да го усещаме. И в личния си живот, и като колективно обществено съзнание.

А сега още не знаем какви рефлекси, стереотипи и белези ще придобием. Неизвестното плаши, новото и неразпознаваемото водят до стрес, драми и истерии. 

Добре де, ако това е вярно, ако сме гърмяни зайци и си извличаме поуки и подхождаме към промените и новите проблеми зорко като че ли всичко е апокалипсис, сме склонни и на наивност? Защо народът е пощръклял по хазарт във всевъзможни форми – дали ще заложи на тъчове в мач от серия Ц в Италия, или ще седи с часове пред ротативка, или пък ще обмени левчетата си във въображаема стотинка, защото в някакъв форум някой си прогнозирал, че след седмица тя ще струва сто пъти повече?

Нали си обичаме традиционното, миналото? Защо разчитаме на неясното и непознатото да ни умножи парите? Ето, сам си отмени тезите този графоман авторът!

Защото пак еволюция и природа. Защото освен да придобиваме рефлекси и да се адаптираме, за да оцелеем, имаме инстинкти да продължим живота си и да се възпроизвеждаме. И за да ни е хубав животът и да увеличим шансовете си за успешно възпроизвеждане, се целим в това да разполагаме с ключови ресурси. Вода, храна, подслон, облекло, оръдия на труда, оръжия за самозащита, огън.

Страх и надежда. Дживещи сили както за индивида, така и за обществото. Винаги ще се страхуваме за живота си и да не изгубим постигнатото. И винаги ще се надяваме на повече и по-хубаво.

Ако потресът на настоящето е неизбежен, необратим и непобедим, защо продължаваме да се мъчим? Но ако сме доволни от всичко и сме в Нирвана, ще бъдем лесна плячка. Затова еволюцията е направила съзнанието ни балансирано. Или балансиращо се. За да се справяме.

И затова всеки от нас, отдал се на прекомерно много страх или прекалено много надежда, има нужда от приятел с блага дума или загрижен шамар да го освести. От същото имаме нужда и като общество — като залитнем в едната крайност, да се поскараме и да видим, че някой не е ОК с това.

Нищо чудно, че сме разделени по всяка тема, която се сетите. И няма нужда да сме съгласни за всичко, да се харесваме и да сме приятели, за да сме си полезни. Нужно е само едно елементарно уважение и осъзнаване, че всеки е човек, колкото и да се опитва да ни разубеди в това с нещата, с които ни дразни, потриса и дори заплашва. Само крайните социопати съзнателно са задници.

Извинявайте за заглавието, няма да забогатеете внезапно от този клик.

Вашият коментар