Костадин Димитров: Ботаническата градина може да върне градския човек към природата

Земите на Пловдив са били благоприятни да приемат и подхранват красиви цветове и дори да ги защитават от изчезване, като перуника (Iris), лале (Tulipa), крем (Lilium), синчец (Scilla), лук (Allium), фий (Vicia), шипка (Rosa), круша (Pyrus). Помествали са се в Ботаническата градина, където е имало живи колекции единствени за България. Красиво и уханно място, спасител от неприятните коли и неприятните мисли. Нашата градина е била третата в страната и по думите на известни ботаници, явно е била голям кеф за всеки агро маниак.

Да, обаче близо три десетилетия 250 декара са мръсни, мрачни, обрасли в полумътви растителности и на никого сякаш не му пука. Освен на нас. И на кмета на район Тракия Костадин Димитров, който прави каквото може, защото Ботаническата градина е собственост на Аграрния университет, от където искаха ограда и я получиха през 2019 година. Аграрният университет полага усилия по съживяването на градината, а за стъпките, които предприемат ще представим разговор и с ректора на университета проф. Христина Янчева.

Разговаряхме с Коцето Димитров, както го наричат в района, как той вижда нещата и какъв е потенциалът на мястото.



Какво е положението с Ботаническата градина днес?

През 2011 година, когато имах честта да застана начело на Тракия, проведох редица срещи с тогавашния ректор на Аграрния университет проф. Димитър Греков. Темите не бяха само за проблемите на университета, но и Ботаническата градина такава, каквато я познавам от детството ми. Тя беше близо до моето училище Черноризец Храбър, където учих от 1 до 7 клас и често ни водеха на разходка до там. Имаше много интересни растения, до които ние имахме допир и това беше много вълнуващо за нас. Даваха ни познания относно ботаниката и наистина беше забавно да научаваме нови подобни неща.

Заради този спомен, това, което се опитах да направя от позицията на кмет е да започнем да развиваме идеята за Ботаническата градина и това да й дадем живота, който заслужава.

Какъв е проблемът да остане в това състояние?

Проблемът е първо, че тя не е общинска собственост, а е собственост на Аграрния университет Пловдив и за да се финансира по някакъв начин, парите трябва да дойдат по научна или образователна линия. Тоест, от Министерството на образованието или някакъв бенефициент, който може да се осигури посредством университета и органите, които го управляват.

Направихме първи стъпки, като създадохме идеен проект, назря идеята да има фондация, която да движи доста от нещата във връзка с Ботаническата градина. Намериха се и хора пълни с енергия, които да организират почистване на няколко пъти в самата градина, за което много им благодаря. Включиха се почти всички преподаватели и много студенти от Аграрния университет. Но най-важната стъпка беше, когато успяхме да заградим самото пространство, защото ако не го заградим и не го опазим като периметър, то всяко едно нещо, което направим вътре като подобрение ще бъде много бързо унищожено. След като сложихме оградата, вече няма злонамерени действия вътре.

Какво следва да се направи по-нататък?

Трябва много ясна концепция. Важно е да се знае какви точно ще са растенията в Ботаническата градина. Хубаво е да има специфична търговска част. Например, на мен ми е интересно да отида и да си купя семе за някакъв вид цвете, дори саксия с интересни растения. Би било хубаво да отида и да си закупя плодове, които съм сигурен, че са гледани по нормален начин без да се използват много торове и пестициди, химии вредни за здравето на човека. Това, което би ми харесало е да има кът, който да кръстим детска градина и да е място, където малчуганите да се учат как се отглеждат растенията. Това е важно. Човек има нужда от допир до земята, особено в града.

Ние, хората, живеещи в забързания градски живот, не знаем от къде идва доматът, не знаем от къде идва царевицата и какво си купуваме. И това, като начин на осъзнаване на произхода на самите храни, трябва да се стимулира. Децата, всички в урбанизираната градска среда трябва да имат допир до отглеждането на растение в градска среда. Създаването на такива стопанства би било интересно, защо не и в Ботаническата градина.

Как точно човекът от града може да се допре до тази природа?

Представете си градина с поливна система, която има отделна квадратура, стопанисва се от отделен човек или от цяло семейство, което обича след работа да ходи там, тя е подредена като аптека не се използват химикали. Човекът си отглежда растенията, може някой друг да погледне дали правилно се справя, неговите деца научават много за растенията, има ангажираност. И това е нещо много интересно, връщане от забързания начин на живот към природата на човека. Няма начин Пловдив да няма Ботаническа градина!

В моя няколкогодишен опит като администратор знам, че големи проекти се случват трудно, бавно и трябва да имаме повече енергия на управленци с желанието да се случи проектът, който в момента липсва. В смисъл, разпиляли са се много енергии в различни посоки. Може би трябва да се започне работа на парче. Защо да нямаме част от ботаническата, която да живвнем още сега.

Навремето, когато започнахме да правим Лаута, всички ми казваха „Чакайте, не може така да почвате да проектирате и да правите нещо изобщо в парк. Първо трябва да го заснемем, да направим проект, да се намисли какво точно ще се прави“. И аз казах „Абе, чакайте да направим 20 метра асфалт“. Направихме го. Дойдоха деца да карат ролери, да играят на ластик, на дама. Направихме барбекюта, няма празно барбекю събота и неделя. Първата детска площадка беше пълна с деца, втората вече колко години тая пирамида не се счупи. И така малко по малко се превърна в едно цяло. Ботаническата градина е по-деликатно място, но след проекта също може да се прави постепенно.

Коментари (1)

  1. Темата е много актуална!Отдавна се говори за пренасяне на Природата в градовете.Отдавна се акцентира на устойчивия начин на живот!…
    Един такъв голям град като Париж има в кварталите си пространства, в които могат да се отглеждат споделено био-култури!А защо не и в Пловдив?
    Идеите на Пермакултурата могат да се реализират в действие!

    Отговор

Вашият коментар