С наближаването на големия местен и национален празник неговият контрапункт – разединението става все по-силно. Но септември в българската история често е бил време на катаклизми. Очевидно има повтаряемост. Защо се стигна до снощните тежки сблъсъци между полиция и протестиращи? Чия е отговорността? Това само стихийно недоволство ли беше или добре организирана провокация? Отговорите не са особено трудни, но въпросите винаги са важни. От една страна, наистина недоволство има и промени трябва да се случат. Колкото по-скоро, толкова по-добре. От друга обаче, ескалацията на напрежение и насилие не води в правилна посока – особено в дългосрочен план. Живеем в XXI век. В Европа. И сме част от едно от най-демократичните и свободни междудържавни обединения.
Хилядите хора, които са по улиците, няма как да бъдат изкарани от намеса на тайни сили, които имат интерес правителството и главния прокурор да паднат от власт. Но има контингенти, които са във все по-явна връзка със въпросните лица и кръгове. Тези, които са в предните редици на сблъсъците с полиция и жандармерия. Тези, които складират и ползват бомбички, димки и запалителни вещества; които вадят и хвърлят павета, които носят противогази. Има и не малко буйни и темпераментни хора, които се увличат покрай тях, но провокациите са очевидни. Естествено никой не е изненадан от това, всеки изразява недоволство, мнение, защитава интереси. Въпросът е, че по този начин резултатите, които се следват, надали ще се получат. Видно е, че към момента управляващите са твърди и не смятат да отстъпват, както през 2013, когато Бойко Борисов хвърли оставка заради няколко пукнати глави. Днес главите и контузиите са многократно повече, но никой не си ходи. Очевидно има втвърдяване на позициите и в кратко и средносрочен план нещата не отиват към оставки. Такава е моята прогноза. Тя може и да бъде опровергана, но така или иначе промените, за които се борят хората по улиците, няма да станат отведнъж. Какво ще се получи като си отиде правителството и се проведат предсрочни избори? Никой не може да каже в детайли, но ГЕРБ няма толкова лесно да се сбогува с властта. Това е партия, която има стотици местни кметове, хиляди общински съветници, пуснала е дълбоки корени на всички административни нива – от селските кметове до Европарламента. Така че без избори нищо няма да се промени. И то не избори набързо и стихийно направени – трябва да се стигне до няколко вота на за различни представителства и постове, за да настъпят радикалните промени, които се искат. С други думи – нужни са поне година-две, а по-реалистично е дори повече.
Как се печелят избори в България много хора смятат, че знаят, но колкото и да се говори за купен и продаден вот, трябва да се има предвид, че без ясни искания, обединени в програма, без ръководство на разпознаваеми и харизматични лица и без масово участие на изборите, нищо особено няма да се промени. Най-много да се сменят едни лица с други и толкова. Точно тук е въпросът какво искат хората? Тези, които протестират са единни само за оставките и предсрочните избори. Оттам – пълна импровизация. Така държава не се управлява. Дори в началото на 90-те години, когато идеологическото противопоставяне беше в разгара си, имаше кръгли маси между управляващи и опозицията извън органите на властта, която беше припозната по улиците. Но тогава имаше лидери и ясни искания и програми за промяна. (Друг въпрос е какво се случи) Сега не се забелязват.
Революцията е нещо много романтично и героично, но също така изпълнено с кръв, ненавист, унищожени съдби и надежди. Затова тя изяжда децата си. Затова и винаги след масови насилствени акции по-голямата част от участващите се отдръпват. Кой иска и може да живее в безпорядък постоянно и да служи безрезервно на кауза – а в случая тя не е особено ясна и не е сигурно доколко си струва. Настъпва време на примирение и конформизъм, в което се ражда новият път на обществото. За добро или лошо. В исторически план е доказано, че в повечето случаи дори при доста радикални политически промени приемствеността в политическата класа и механизмите на управление е значителна, ако не се промени собствеността върху производителните сили и произхождащите от това производствени отношения. Няма я само при системни и обикновено кървави промени с революционен характер. Това ли се търси? Надали? Стратегическата външнополитическа и икономическа ориентация е ясна.
След снощните сблъсъци промени определено ще има, но дали ще са за доброто на каузата на протестите? Полицията показа, че е силна. Многохилядното множество е разделено. В предните редици на сблъсъците не участваха много хора и голяма част от тях попадат под подозрение за провокация.
Кои са провокаторите не можем да бъдем сигурни. Бойко Борисов положи много усилия да държи футболните фенове настрана, макар че за тях особено много важи поговорката „ни се водят, ни се карат“. Големите пловдивски футболни клубове подкрепиха правителството, което само по себе си беше много забавно, но наистина на този етап Пловдив изглежда като крепост на сегашното управление и пловдивска връзка не може да се търси. От провинцията много по-впечатляващо беше участието на варненски групи. Голяма част от задържаните са с криминални регистрации и въобще видът на тези протести не изглеждаше привлекателно. Младите, будни, активни, културни хора, които протестират заради идеали, а не от недоимък, отстъпиха място си в предните редове на истерични и опърпани маргинали, които повтаряха, че така не можело да продължава. Как? Отдавна отминаха времената, в които чакахме на държава и власт да ни решават финансово-битовите проблеми. В капитализма е така – всеки се оправя сам.
По отношение на политическата промяна. Моето мнение, е че тази енергия, която се разхищава за битки с полицията, лагери и ексцесии, не прави услуга на участници и организатори. Борбата трябва да се пренасочи към политическите средства, мирни кампании и акции. Медийното пространство отдавна е достъпно по много начини. Така или иначе избори в близко време ще има. Предсрочни или редовни. В България управляващи са ги губили и заради много по-малко прегрешения. Защо при това положение протестите придобиват уродливи форми остава необяснимо освен с предположението, че някой има нужда от това.
За автора
