Мъртвият град (ВИДЕО)

Точно преди 3 години, след един ден ще изгори и голямата сцена на Драматичния театър в Пловдив

„Огнени отломки се отчупват и се строполяват, придружени от пукот. Стелят се огнени сажди, издигат се във въздуха и искри, които падат между тълпата, наблюдаваща пожара. Електричеството е спряно в района между Пловдивски университет, Тримонциум, Сточна гара и библиотека „Иван Вазов“. Но улица „Иван Вазов“ не тъне в мрак, тъй като огънят е озарил цялото небе.“

Не сънуваме. Това е краят.

(Панайот Стефанов – списание „Нула32“)

Преди 3 години, но малко по-рано писателят и драматург Александър Секулов представи концепцията на неговия екип за спечелване на кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Всичко в идеята му тогава се върти около „Играещият“ и „Живият“ град, който обаче не намира одобрение сред екипа на Фондацията. Идеята му остава на заден план, а малко по-късно Тютюневият град, Капана и Столипиново са в основата на спечелване на титлата, която трябва да се разгърне през 2019-та година и да покаже развитие.

3 години по-късно обаче в Тютюневия град всичко е диаметрално противоположно – живот няма, за сметка на останките, пепелта и саждите от него. Живият град вече не е толкова жив. Той сякаш боледува, а лек за болестта му не се намира. Надали и някой я е търсил през всичкото това време, че да се каже, че може да се преболедува. Още преди съдът да си е казал думата пловдивчани дадоха своята – подозрения за умишлен палеж с цел по-лесно изпозлване на апетитните имоти в центъра на града.

Дали е така или не, вече няма значение. Тютюневият град е мъртъв. През годините нито Държавата, нито Общината, нито даже и най-заинтересованите –  собствениците не направиха нещо, за да го запазят цял, а пускаха оправдания, че не са се знаели кой реално седи зад тях, че не се е знаели дали сградите въобще попадат, като културно наследство и какво ли още не. Глупости, след глупости.

 

Едно е ясно – историята ще запомни тези години от Тютюневия град, не като такъв, какъвто бе описан в книгата на Пловдив 2019, а като мъртъв град, за който се борят шепа хора. През месец март тази година складът със стенописите на Вълчан Петров бе почти съборен, а пловдивчани образуваха жива верига, за да запазят малкото останало от него. Пет месеца по-късно пламнаха още 4 склада, единият сред които е на големия дарител Кудоглу с десетки запазени произведения по стените (mediacafe.bg успя да ги заснеме след съборения склад на улица „Одрин 8„).

Никола Шопов, част от екипа на пловдивската опера, сподели в социалната мрежа:

„Тютюневите складове си отидоха, творческите индустрии в Капана „еволюираха“ в кръчми, модерна концертно-оперна зала се видя, че няма да има, вероятно и без свястна галерия ще си останем! Надеждата ни остава в последния „стълб“ на културната стратегия за 2019 – Столипиново!“

Градът почти остана без спортно съоръжение, след „замръзналия“ стадион „Христо Ботев“ и недовършения стадион „Локомотив“, а Голямата къща отдавна е болна тема, за която вече даже не се говори. Остава и тя да пламне, за да се сети някой, че някога Пловдив е имал стадион, на който футболни колоси от цяла Европа са наведжали глави.

…“Народ, който не помни миналото си, няма бъдеще“…

 СНИМКИ и ВИДЕО – какво се криеше зад стените на тютюневите складове и какво загуби Пловдив може да видите ТУК

Вашият коментар