Не е само Македония

В Неделя следобед по много телевизионни канали има предавания, в които различни компетентни гости правят анализи на случилите се през седмицата външно и вътрешнополитически събития. Сега те са толкова интензивни, че теми за разговори и размисли да искаш. Някак между другото около данданията със Северно Македония, разцеплението на правителството и свалянето на Никола Минчев от председателското място на Народното събрание се чуха новините за поредната стъпка към бъдещо обединение на Румъния и Молдова. В следствие на войната в Украйна перспективите и процедурата за нейното присъединяване и това на съседна Молдова към ЕС значително се катализираха, за разлика от положението на Западните Балкани, което покрай спора между България и С. Македония през последната година трайно зацикли.

Сближаването между двете страни северно от нас върви отдавна. В исторически план могат да се направят немалко паралели Румъния и Молдова, от една, и България и Македония, от друга страна, но има и много разлики. Съществуването на Дунавските княжества започва далеч по-късно от българската държава. Молдовското княжество има няколкостотин години история, започнала от средата на 14 век. За кратко Влахия, Модова и Трансилвания се обединяват под властта на Михай Витязул в края на 16 век.

През 1861 година Румъния е създадена именно въз основа на ново обединение на Влашкото и Молдовското княжество. Междувременно обаче в края на 18 и първите десетилетия на 19 век значителна част от Молдова е присъединена към Русия. За всички обаче е ясно, че това е един народ. След Първата световна война цяла Молдова влиза във Велика Румъния, която обаче в началото на Втората е разпарчетосана от Хитлер и Сталин. Тогава България си връща Южна Добруджа.

Имало е възможност да бъде придобита и цялата област, но цар Борис III предпочита да няма обща граница с иначе тогава толкова щедрия Баща на народите. След войната, когато цяла Източна Европа попада под неговия ботуш, в съветска Молдова започва създаване на молдовска нация по подобие на македонската. Те обаче нямат толкова категоричен успех, както в нашия случай, защото самата румънска държава не се отказва така категорично от молдовците и не престава да ги смята за румънци.

Сталинската политика също не допринася за решителен успех в това отношение. Азбуката на молдовците е променена от латиница на кирилица, но езикът си остава същият. Съветската република трябва да демонстрира самоопределението на народите си и същевременно да прокарва езикова русификация. В първите години след войната в населението на богатата земеделска Молдова е докарано до положението на Голодомора в Украйна от предното десетилетие. Не бива да се заравя и че в началото на 90-те още много хора помнят, че са били една държава с Румъния и е нормално антисъветските настроения да избият в прорумънски.

Основното, което пречи за обединение между Румъния и Молдова са интересите на Русия и етнически пъстрото население на Молдова, като голяма част от малцинствата не одобряват такова развитие. Това са на първо място руснаците, които в Приднестровието обособяват своя собствена независима територия и на второ гагаузите, които правят същото в Бесарабия. Другата голяма общност – бесарабските българи, като истински наши сънародници не са единни и по-скоро нямат ясно изразено становище.

Точно тук идва мястото на българската държава, която както обикновено не изглежда да има отношение към въпроса. А ако Румъния и Молдова се обединят или последната влезе в ЕС, това означава, че ще имаме общ европейски коридор до нашите сънародници славяноезичните бесарабски българи. Освен тях обаче има и няколкостотин хиляди други – гагаузите.

Писал съм вече по този въпрос, но като гледам как анализатори и коментатори обсъждат положението в Молдова, споменават бесарабските българи и след това говорят за гагаузите с такова безразличие все едно става въпрос за ескимоси, си струва да му се обърне внимание отново. По неизвестна причина никое българско правителство или друга държавна институция не е заела позиция, че те са потомци на население с българско самосъзнание, дошло от нашите зами в Бесарабия със същите мотиви, с които и другите българи – за да живеят в православна държава и да избегнат мюсюлманския гнет. За произхода на гагаузите няма единно становище, но те твърде вероятно са потомци на онази част от прабългарите, която е говорила тюркски език. Защото въпреки че напоследък е модерно да се твърди, че прабългарите са от ирански произход и нямат нищо общо с тюрко-алтайското езиково семейство, това в никакъв случай не изглежда убедително и по-скоро нашите предци са смесена етническа общност, обединена от династично и държавно самосъзнание. Повечето от прабългарите след приемането на християнството се славянизират, но тюркският елемент очевидно остава осезаем в люлката на държавата на Балканите – Добруджа. Той се подсилва от прииждането на следващи вълни тюркоезични народи от север – печенеги, узи, кумани, татари – между 10 и 13 век. Така че наличието на тюркоезично население в Североизточна България преди османското завоевание е безспорно.

Гагаузите са православни християни, освен по езика те са неразличими от българите в етнографско отношение – имат същите носии и бит, същата ритмика на музиката същите музикални инструменти. Гагаузи е било име, с което са ги наричали околните общности, самите те са се наричали ески болгар – стари българи. В края на 19 век един от големите български учени – проф. Любомир Милетич написва изследване за старото население на Североизточна България.

Той изследва говорите на българите в Добруджа и е категоричен, че всички те са потомци на пришълци от различни други области и стига до заключението, че вероятно това население е изчезнало. Най-близо до ума е, че е приело исляма и постепенно е асимилирано, но никой тогава не е обърнал внимание на гагаузите, а вероятно именно те са коренната българска общност.

Така че не е само Македония – северна или каквато и да било там! Управляващите (все още), ако искат истинска промяна, би следвало да внесат сериозна такава и към националната политика. Потомци на българи има и извън югозападните Балкани. При това далеч по-благосклонни към нашата нация и държава, за които не сме татари и фашисти, а майка Родина. Дори при гагаузите процесите не са необратими.

България следва да подкрепя всички обединения на изкуствено разделени народи в различни държави, а както покойният Божидар Димитров беше отбелязал всяка стара християнска балканска държава си има такава сестричка. Гърция – Кипър, Румъния – Молдова, Сърбия – Република Сръбска, Албания – Косово, България – С. Македония. И да работи неуморно, за да бъде също подкрепяна.

Коментари (1)

  1. При посещението си сред българите в Украинска Бесарабия, установих, че няма пречки пред смесени бракове между българи и гагаузи и това е често явление, широко разпространено по тези краища.

    Отговор

Вашият коментар