Новата вълна политически изследователи: Всички искат правителство, но никой няма желание

Правителство по-скоро няма да има. Изглежда, че политическите формации се подготвят за избори през следващата пролет. Това е бързото обобщение в мненията на изявените млади изследователи у нас, синтезирано от „Галъп интернешънъл болкан“.

Агенцията започна да пита изявените политически изследователи през 2021 г. по случай 30-годишния си юбилей. Годишнината отмина, но инициатива остава, а участниците стават още повече. Сред новите попълнения са политологът Тончо Краевски, изследователят и преподавател Радослав Илиев, политологът Ивайло Илиев и парламентарният репортер Ружа Райчева. Предишните теми вижте туктук и тук. Сега агенцията попита „Ще има ли правителство?“

Политологът Теодора Йовчева обобщава настроенията сред парламентарно представените партии така: „искаме да има правителство, но нямаме никакво желание“. Ружа Райчева допълва, че 48-то Народно събрание ще работи трудно, изпълнено „със скандали и процедурни хватки“. Атанас Радев го определя като „мъртвородено“ още от самото му започване, а „командното дишане е в ръцете на държавния глава“.

Според Дария-Лора Дачева политическата криза се задълбочава с всеки изминал ден, а ерозията на политическото представителство е сполетяла всички формации. Непоемането на отговорност от политическия елит  е опасно, но той „продължава да се движи по сценария на Румен Радев“, допълва още тя. „Непоследователността, деидеологизацията и липсата на ясни позиции сред партиите и техните лидери“ са сред основните причини за недоверието на гражданите към политическия процес, пише Сергей Петров.

Събитията около избирането на председател на Народното събрание пък са обрисували картината на „разпадащия се български парламентаризъм“, допълва Ивайло Илиев. Затова Тончо Краевски поставя въпроса дали изобщо ще има парламентарна република. Според него се очертават серия от предсрочни избори, в които трябва да се формират нови политически полюси. Ако не се случи, „парламентарната система няма да може да се разблокира“.

Юлиана Гальова пише, че партиите не искат да носят отговорност за съставяне на правителство. По тази причина, Антон Стоянов вижда единствено разиграване на „спектакъл“ в действията на политическите формации и очакване на по-добри възможности за управление през следващата година. Илия Елияс стига още по-далеч. Според него партиите са се превърнали в своеобразни религиозни култове, които „не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни догми“. Партиите се готвят за кратък парламент, а служебният кабинет – за дълго управление, обобщава Калоян Велчев.

Все пак, някои от младите изследователи отбелязват и реални възможности за съставяне на правителство. Яница Петкова смята, че мнозинство може да се постигне с третия мандат чрез „неутрален компромис“ – кабинет с ясна програма и срок на действие, съставено от експерти и без политически цвят. Подобно правителство ще е нетрайно, но ще се създаде под страха от непредвидими последици, ако страната влезе в изборна спирала, отбелязва Кристиан Стефанов.

Стефанов допълва, че възможност за формиране на по-стабилно мнозинство ще има, когато разделението „статукво-промяна“ намалее още повече за сметка на разделението „евроатлантизъм – евроскептицизъм“. В тази логика разглежда събитията и Радослав Илиев. Според него по-стабилно правителство ще има след следващите предсрочни избори, защото формиращото се вече усещане за безнадеждност ще позволи компромис на евроатлантическа основа – „между „евроатлантическите правоверници“ (ДБ и ПП) и „евроатлантическите грехоизкупници“ (ГЕРБ и ?ДПС), а може би и с непоисканата, но самопредлагаща се подкрепа на „историческите евроатлантически греховници” от БСП“.

Ето и пълните текстове на младите изследователи:

Вероятността за формиране на правителство изглежда малка. Трудната зима и неблагоприятната геополитическа обстановка създават особено трудна атмосфера за управление – ако която и да било партия се ангажира с това, вероятно ще понесе тежки електорални загуби. За момента изглежда сякаш всички партии печелят единствено от това да играят своите роли в един спектакъл – ГЕРБ с това да се представят като евроатлантическа партия, ПП – като отговорна и компетентна опозиция, а „Възраждане“ – като все така антисистемна и проруска група.

Възможно е този театър да не донесе ползи на всички политически актьори, но за момента това изглежда по-приемливо от това да се сключват договорки, които прекрачват различните червени линии. Партийните централи вероятно също разчитат на успокояване на геополитическите и ценови „ветрове“ през пролетта на 2023 г. и виждат по-добра управленска възможност, когато кризите не дебнат зад всеки ъгъл.

Всичко това води до мисълта, че президентът Румен Радев ще продължи да управлява еднолично чрез своите служебни правителства, които до момента са се показали като едни от най-верните съюзници на ГЕРБ и врагове на „Продължаваме промяната“. Това вероятно ще продължи да играе съществена роля при формиране на публичното мнение при евентуални предсрочни избори през пролетта на 2023 г.

Антон Стоянов, магистър по политическо консултиране

Големият въпрос е защо не се формира устойчив кабинет през последните две години. Може би трябва да търсим отговор в Конституцията, изборната процедура, избирателната активност, фрагментацията. Отказът на 61% от избирателите да гласуват дава сериозна оценка за работата на политическия елит. Но как този елит да обясни на гражданите продължаващото вътрешно противоборство и обвинения в хода на предизборната кампания и хипотетичното му конструктивно и ефективно поведение в настоящия парламент? Изглежда има нужда от чистилището на 48-мото ОНС, което обаче от първия ден показа, че е мъртвородено. Ще чуем оправданията, че избирателите не са гласували за това, ще имаме електорални щети, но най-сериозното е че ще чуем дефицита на диалог. Командното дишане е в ръцете на държавния глава, тъй като трябва да осигури спокойствието по отношение на финансите на служебния кабинет.

Атанас Радев, политолог

След събитията по избор на председател на Народното събрание, не бихме могли да говорим за някаква прогнозируема ситуация. Политическата криза върви с пълния си потенциал и се задълбочава с всеки изминал ден.

Ерозията на политическото представителство, за която говорехме през изминалите две години, сполетя не само партиите на „статуквото“, а всички, независимо от техния политически живот. Последствията от непоемането на отговорност са опасни, но въпреки това нашият политически елит продължава да се движи по сценария на Румен Радев. Всичко, което наблюдаваме в последните месеци, води до все по-голяма апатия на обществото към политическите и най-вече парламентарни процеси. Дори да видим кабинет в рамките на 48-то Народно събрание, той няма да изпълни целия си мандат, именно заради дефицита на партийна и политическа дисциплина.

Дария-Лора Дачева, политолог

В началото на новия политически сезон изглеждаше, че всички искат правителство, но никой няма желание да участва в сформирането му и най-вече в частта с поемането на отговорността по умело и разумно лидиране на процеса. След тържественото заседание на парламента обаче пред българските граждани се обрисува една грозна картина на разпадащия се български парламентаризъм. Истината е, че липсата на разговори не само между лидерите на формациите, но и между експертните им представители показва как изходът на 48-ото Народно събрание е предрешен. Освен липсата на какъвто и да е базов политически консенсус по минимални теми, ставаме свидетели и на постепенните опити за прехвърляне на вината за липсата на излъчване на редовно правителство, което е и първата фаза на започващата отначало предизборна кампания. Спиралата на безизходицата от последните две години би могла да бъде прекъсната при наличие на воля за оттегляне на определени партийни лица, които умишлено саботират процеса по намиране на политически консенсус и най-вече такива, които привидно само имитират такава дейност.

Силно се надявам, макар и с липсата на правителство и фалстарта на Народното събрание, да не се затрудни основополагащата и спешна законодателна дейност, свързана с приемането на Бюджет 2023, както и осемнадесетте законопроекта, необходими за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. При разумна политическа мисъл от страна на депутатите и проява на държавническо мислене от страна на президента би могло парламентът да се мобилизира и с чувство за отговорност да свърши критично необходимото в рамките на няколко седмици (до края на годината) чрез тематични мнозинства.

Ивайло Илиев, председател на Студентския клуб на политолога към СУ „Св. Климент Охридски“

Шансовете не са големи, но ако има някакъв вариант за кабинет, то той би бил в третия мандат. Това става възможно поради причината, че разделението става не политическо, а по-скоро религиозно. Ние не виждаме политически субекти, а различни култове. Те не водят дискурс в политическото поле, а спорят за квазирелигиозни догми. Единственият парламентарен субект, който изглежда като политически, а не като култ, е този на Стефан Янев. Следвайки тази логика, ако въпросът за парламента въобще има решение, то би следвало това да го направи „Български възход“. Съвсем друг е въпросът дали формацията на Янев притежава политическите умения да реши тази сложна задача.

Илия Елияс, политолог, магистър по политическа социология, СУ „Св. Климент Охридски“

Правителство има и ще има, разбира се, но какво и кога са въпроси, на които се съмнявам някой да има отговор. Мнозинство в 48-то НС изглежда като мисията невъзможна, а партиите очевидно не са готови за сериозни компромиси. Изходът от политическата криза преминава и през оттеглянето от активната политика от страна на Борисов. Партиите се готвят за кратък парламент, а служебният кабинет – за дълго управление.

Калоян Велчев, докторант в катедра „Политология“, СУ „Св. Климент Охридски“

Ще бъде излъчено нетрайно експертно правителство с третия мандат. Въпреки високата политическа поляризация партийните елити си дават сметка, че вероятността бързи избори през пролетта да създадат ясно мнозинство са ниски. Напротив, продължаването на изборната спирала създава страхове от непредвидими последици. Страхът се подсилва от неясната външнополитическа и икономическа обстановка, която има потенциал да предизвика неконтролируеми политически и социални сътресения у нас. Възможност за формиране на по-стабилно мнозинство ще има, когато електоралната сила на разделението „статукво-промяна“, започнало през 2020 г., намалее още повече за сметка на разделението „евроатлантизъм – евроскептицизъм“.

Кристиан Стефанов, докторант в катедра „Политология“, СУ „Св. Климент Охридски“

Правителство сега няма да има, защото има усет, че след няколко месеца (напролет?) правителство на „евроатлантическите правоверници” (ДБ и ПП) и „евроатлантическите грехоизкупници” (ГЕРБ и ?ДПС), а може би и с непоисканата, но самопредлагаща се подкрепа на „историческите евроатлантически греховници” от БСП, ще има. Това правителство ще бъде с по-дълъг хоризонт в сравнение с последния опит за правителство, което издържа няколко месеца. Този по-дълъг, „исторически” и „държавоспасяващ” хоризонт обаче не може да бъде фундиран ex nihilo. Томахавките не могат да бъдат публично заровени, тъй като това ще снеме до срамна голота патоса на военновременния характер на тази  бъдеща формална или неформална коалиция.

Естественият, а не конспиративно режисиран, мизансцен изисква конфликти, които да докарат усещането за безнадеждност, непоклатима принципност на всички, които експонират своята евроатлантичност, за да може електоратите да свикнат с неизбежността на компромиса, да приемат компромиса и най-важното – да простят или поне преглътнат компромиса с няколкомесечно отлагане.

Това е конвенцията, че все пак „по-добре с Борисов с извинение, отколкото Путин, КГБ, ватенките, Сибир, Мордор, зомбита, леприконите от Магнитогорск”.

Радослав Илиев, изследовател и преподавател

Допреди две седмици ми се виждаше, че е възможно да има правителство, но вече смятам, че с уверена крачка вървим към предсрочни избори през март догодина.

За никого не е изгодно да управлява сега, изгодно е само да се правят, че искат. ГЕРБ умело играят тази роля на „добрите самаряни“, готови на всичко да спасят народа, но ето, че още са в ролята на прокажени и единствените, които им протягат ръка са бившите им партньори ДПС (с нежелание) и Стефан Янев, който сякаш си няма понятие от политика, ако съдим по „Фейсбук“ публикациите му.

Партиите на „промяната“ сами си вързаха ръцете със своите безкрайни червени линии и сега чакат да се изтече мръсната вода в канала, за да могат да се коалират с тези, срещу които скандираха по площадите.

Предстои тежък парламент, изпълнен със скандали и процедурни хватки. Самият факт, че след срещата за обсъждане на бюджет 2023 г. партиите не постигнаха съгласие по нито една тема, е показателен.

Ружа Райчева, парламентарен репортер

На пръв поглед изглежда, че правителство няма да бъде съставено. Въпреки това, трябва да си спомняме, че в българския политически живот обратите не са рядкост. И все пак, дори да бъде сформирано правителство, то не може да бъде устойчиво във времето, поне в тази конфигурация. От друга страна, няма индикации, че ще има голямо пренареждане при евентуално провеждане на избори отново.

Проблемът със съставянето на правителство и липсата на диалогичност са следствие от много по-сериозно „болести“ на родния политически живот. Непоследователността, деидеологизацията и липсата на ясни позиции сред партиите и техните лидери, са тези проблеми, които рушат доверието на хората към политическия процес, а то не само, че трудно може да се възстанови, но няма и опити в тази посока.

Сергей Петров-Араджиони, политолог

Политическите сили са в ситуация: искаме да има правителство, но нямаме никакво желание. Всяка формация подчертава тежката ситуация и твърди, че трябва да има правителство, но на практика виждаме отказ от взаимодействие.

Мотивите формациите да съставят правителство са два. От една страна, очакванията на гражданите са в тази посока. Наблюдава се все по-голяма апатия от изборния процес, което прави изхода от нови избори трудно прогнозируем. От друга страна, самите партии са изтощени мобилизационно.

Въпреки това, изглежда, че сме в патова ситуация – макар да няма полза от нови избори, най-вероятно това ще се случи. Партиите и коалициите изостриха противопоставянето помежду си, което прави потенциалното им взаимодействие електорално рисково.

Теодора Йовчева, доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“

Няма да има правителство. Въпросът вече е дали ще има парламентарна република.

Кандидатът на ГЕРБ има подкрепата само на ДПС. Кандидатът на ПП има подкрепата само на ДБ и БСП. Кандидатурата на БСП не е реална  „трета кандидатура“, Вигенин е просто подгласник на Минчев в рамките на същия парламентарен блок и няма излаз към друга подкрепа. Партията на Янев е много малка, за да разблокира пата, което оставя ключа във „Възраждане“ – чрез подкрепа или чрез напускане на залата. Костадинов няма интерес да го направи, а и никой няма интерес да преговаря за неговата подкрепа.

В прогресивния блок ПП задава тона; никой от по-малките няма да се реши да направи каквато и да е стъпка към диалог с отсрещния лагер, ако Промяната не го стори първа, просто защото ПП ги държи електорално на мушка. В „ретроградния“ блок ГЕРБ и ДПС не се държат на мушка и не зависят една от друга, но неохотно се позиционират заедно в кръгова отбрана, защото прогресивният лагер не им оставя избор; те са готови да сключат примирие при почти всякакви условия, заедно или отделно, но Промяната иска само пълна капитулация. В този смисъл взаимоотношението вътре в техния блок е детерминирано отвън – от ПП. Така Промяната детерминира не само взаимоотношението между двата блока, но и взаимоотношенията вътре в двата блока. Следователно и двата блока имат в знаменателя си „Продължаваме промяната“ и всички отношения на терена са функция на нея. Някога ГЕРБ беше в тази определяща роля. Посланието което ПП изпрати е именно в този смисъл: вече ние държим тоягата.

Когато ГЕРБ беше в определящата роля, „Демократична България“ беше в радикалната роля, т.е. разполагаше със собствена инициатива, недетерминирана от ГЕРБ. Сега в радикалната роля е „Възраждане“, защото тя е извън двата блока. Двата субекта, които сега разполагат със собствена инициатива (т.е. идентичността и волята им не е детерминирана от някой друг) са ПП и „Възраждане“. Следователно по-голямото и по-значимото противопоставяне е именно това между тях. Изходът от настоящото положение е поредица от избори, в края на която те трябва да се установят на двата полюса. Ако това не се случи, парламентарната система няма да може да се разблокира.

Тончо Краевски, политолог

Въпросът на въпросите през последните месеци. Поредица избори, поредица промени, поредица грешки. Изглежда политическото поле у нас се превърна в много желана територия от редица „рицари“, готови да воюват, но неспособни на компромиси, което до известна степен „изяде“ главите на мнозина от тях.

Правителство изглежда и този път няма да има, ако става дума за редовно, разбира се. В духа на коректността е редно да отговоря положително на въпроса с простичкото допълнение, че правителството ще е служебно.

Няма как да очакваме да се раздели безпроблемно имуществото, ако наследниците са неспособни да седнат на една маса и да се разберат. Твърде много са спирачките, но пък сме свикнали и на изненади, като например избори през едни нищо и никакви три месеца. Струва ми се, че отговорността за съставяне на правителство не е желана от нито една политическа партия. Разбира се, заявките пред широката общественост са други, но не са толкова гръмки, колкото сме свикнали. Липсва и дозата настървеност срещу останалите в „играта“, което прилича на отдръпване, прилича и на пазене, а може да се окаже, че е затишие пред буря и стягане на редиците.

Мисля си, че само съставянето на правителство е по-трудно от това да се отговори на този въпрос в момента.

Юлиана Гальова, социолог

Правителство трябва да има. Неизбежната необходимост, продиктувана от политическа нестабилност, икономическа нестабилност, социални сътресения, войната в Украйна, недоверието в политическите партии и политическата система като цяло, ниската избирателна активност, разделенията в обществото, необходимостта от приемане на нов бюджет и много други. Всичко това би трябвало да действа като мобилизираща сила за партиите в НС, които освен всичко останало, рискуват окончателно да разрушат доверието в себе си и да бъдат наказани при неуспех.

Правителство няма да има, ако съдим по поведението на партиите, поставени в тези условия. Причината – изглежда, че самите партии (и тези с голям политически опит, и тези без) не разбират принципите на парламентарното управление, основано на диалог и компромиси. Първият и вторият мандат изглеждат обречени да повторят грешките от миналата година и да се превърнат в съревнование на политическо его и продължаваща предизборна кампания, в която всички заедно копаят общия си гроб.

Правителство все пак може да има при осъзнат общ интерес. 48-то НС сякаш отново гледа с надежда към кризисния трети мандат. „Неутрален компромис“, при който всеки се надява да спечели толкова, колкото е загубил. Правителство с ясна програма и срок на действие, правителство от експерти и без политически цвят, изглеждат приемливи, стига никой да не може да бъде „обвинен“, че носи отговорност. Това естествено носи със себе си и сянката на безпринципност, която партиите вече са готови да хвърлят.

Яница Петкова, докторант в катедра „Политология“, СУ „Св. Климент Охридски“

За автора

Вашият коментар