Разделението в обществото ни видимо става все по-голямо през последните години. Класическото противопоставяне на комунисти-антикомунисти, белязало 90-те години на миналия век, отдавна разшири своя обхват, като сблъсъците (кои реални, кои само в социалните мрежи) вече обхващат всички основополагащи за човешките взаимоотношения теми. От религия, етнос, сексуални наклонности, отношение към мигрантите, климатични промени, за/против Америка/Русия, достигайки своята кулминация по темата с ваксинирането.
Познавам редица смислени хора, защитаващи и двете крайности – от абсолютно ЗА до абсолютно ПРОТИВ. Изключвайки ги, всеки със своите железни аргументи, остава една доста по-голяма група от хора, които не са взели решение как да постъпят.
След предложението за въвеждането на нови противоепидемични мерки, на практика насочени срещу неваксинираните, забелязвам как групата на нерешилите рязко започна да преминава към тази на противниците на ваксинацията.
Защо? Много просто. До момента, в който хората усещат, че решението им зависи само от свободната им воля, те са склонни да проявяват разбиране и толерантност към всички останали, без значение кой каква теза защитава. Но когато натискът върху тях стане избирателен и те осъзнаят, че някой им налага как да постъпят, това се променя. И е съвсем естествено, още повече, когато става дума за здравето им.
Изключително глупаво е радикализирането по тази тема, тъй като това единствено отваря още по-голяма пропаст между хората. Считаш, че си прав в тезата си и решаваш да се ваксинираш – чудесно, ваксинирай се. Считаш, че е по-добре да не се ваксинираш – чудесно, не се ваксинирай.
Всички сме наясно, че заразата може да се предаде както през ваксинираните, така и през неваксинираните. Следователно тук няма никаква логика едните да се страхуват от другите, тъй като всеки може да зарази всеки.
Кой как би прекарал вируса е отделна тема. Според специалистите ваксинираните избягват усложненията и карат ковид по-леко. Чудесно! В такъв случай същите могат да бъдат спокойни, че за тях (вероятно) няма да има проблеми и усложнения.
Тези, които не искат да се ваксинират, също са направили своя избор, но той няма никакво отношение по въпроса със заразяването и пренасянето на заразата. Както вече е ясно, да го повторя, ваксинираните също могат да се заразят или да заразят друг човек, без значение дали същият е ваксиниран или не.
Не бива да се подценява и фактът, че огромната част от хората, наричани „антиваксъри“ от крайните привърженици на ваксинацията, на практика не са такива, тъй като както те, така и семействата им са получили всички видове ваксини по утвърдения от държавата задължителен ваксинационен календар.
Ако същите се тревожат за годността, ефективността и възможните усложнения от на практика дебютните и бързо пуснати на пазара ваксини (проблемни случаи има), то това не значи, че трябва да бъдат заклеймявани като невежи или егоисти.
Всеки има глава на раменете си и трябва да може осъзнато и самостоятелно да взима подобни важни решения. В противен случай ще се доближим неусетно до момента, в който задължителни ще станат и редица други неща.
Не съм абсолютно сигурен, но някъде бях чел, че картинките с трупове по цигарите, които от няколко години красят опаковките на същите, са имали своя дебют по времето на Хитлер, който в желанието си да развива здрава и силна арийска младеж е правил всичко по силите си да ограничи този вреден порок.
Кой както иска да възприема асоциацията, но радикализирането и заклеймяването на хора, които имат различно мнение по даден обществен въпрос, няма да доведе до нищо добро.
Кой крив, кой прав ще стане ясно във времето, но предложените към настоящата дата мерки са повече от нелепи. Дори да изключим факта, че по този начин се нарушават човешките права на огромен процент хора, то това ще навреди изключително много на бизнеса във всичките му измерения.
Когато „чичо Гошо“ е решил, че няма да се ваксинира и му се каже, че вече не може да пийне по бира с приятели в кварталната кръчма, той ще си вземе бира за вкъщи и ще му е все тая. Но няма да му е все тая на собственика на заведението, защото той просто ще фалира.
Да не говорим за това, че вече се правят фалшиви тестове, а тепърва ще се правят, убеден съм, фалшиви „зелени паспорти“ и т.н.
Нали знаете, че когато имате в юмрука си пясък, колкото повече стискате, толкова повече пясък излиза между пръстите. Та и тук е същото.
Единственото за което са 100% прави настояващите за ваксиниране е фактът, че при запълване капацитета на леглата в здравните заведения с хора, които карат тежко вируса (да приемем, че това ще са неваксинираните), тогава здравната система може и да не издържи, което ще доведе и до повече смъртни случаи.
Това е железен аргумент, но не бива да се обвиняват неваксинираните за трагичното състояние на самата здравна система. Ако тя не беше източвана, политизирана, неглижирана и т.н. през последните 30 години, тогава вероятно страната ни би била далеч по-подготвена за случващото се.
Не на последно място стои и въпросът с доверието на хората към самата система с всичките ѝ детайли – от фармацевтичните лобита сред лекарите та до условията и отношението към пациентите в лечебните заведения. Загубата на това доверие е далеч по-сериозен проблем, а когато хората получават и противоречиви сигнали по темата с ваксинацията от познати на обществото лекари (д-р Мангъров и д-р Първанова примерно), тогава изборът става още по-труден.
В заключение: общите кризи показват състоянието на взаимоотношенията в обществото. Колкото по-толерантни сме едни към други по време на криза, толкова по-вероятно е да се намери някакъв баланс. Защото ковид вероятно в някакъв момент ще си отиде, но ние ще трябва да продължим да живеем заедно.
За автора
