Пет прилики между кучетата и човешките деца. И една разлика

Някои собственици на домашни кучета се държат с любимците си като с деца. Това често води до редица проблеми в поведението на кучето, но понякога хората не си дават сметка за това, защото в някои отношения кучетата наистина приличат на човешки деца. Не са, но приличат. Ето и основните прилики:

1. Хигиената – лична и всякаква друга. Ако имате куче, дете или куче и дете, със сигурност сте забелязали, че те просто никога не пазят чисти нито себе си, нито жилището. Газят в калта, после влизат вкъщи и мажат навсякъде. Ядат и зарязват мръсните чинии на пода. Търкалят се в мръсотия и въобще не им пука, че са с чисто нови дрехи. И всичко, което можете да направите, е да крещите безпомощно.

2. Храненето. Когато са гладни, очакват да ги нахраните. Не питат откъде идва храната, колко струва, колко време е необходимо, за да се приготви, и не ги интересува колко е часът. Гладни са и искат да ги нахраните. Точка.

3. Правилата. Правят всичко възможно, за да се борят срещу статуквото и да намират начини да не спазват установените правила. Провокират ви редовно и трябва да сте много уравновесени, за да успеете да удържите контрола над ситуацията. В същото време имат нужда от правила, защото липсата им ги прави нервни и опасни.

4. Отношението им към болести и наранявания. Ако се одраскат на трънче, могат да реват с часове и да търсят съчувствие. Но в момента, в който се опитате реално да им помогнете, ще се дърпат и ще бягат. Когато ги заведете на лекар, никога не може да сте сигурни дали ще се държат като нормални членове на обществото или ще започнат да плюят, хапят и пищят в най-неподходящия момент.

5. Отношението им към света, вселената и всичко останало. Най-дребното нещо може да им скапе настроението. Например да им откажете близалка или да не им разрешите да се изтъркалят в мръсотия. Държат се, все едно това е краят на цивилизацията и животът, какъвто го познават. Но след секунди вече пак са доволни и щастливи, защото нищо негативно никога не се задържа дълго в съзнанието им.

Това далеч не са всички прилики всъщност. Можех да кажа за липсата им на уважение към личното пространство, за непосредствеността им в общуването, за нежеланието им да си мият краката и главите, но вие вече се сещате. По-важното е, че има една основна разлика. Децата са хора, колкото и невероятно да изглежда това понякога. Един ден ще пораснат и ще станат самостоятелни. А кучетата не са хора, колкото и невероятно да изглежда това понякога. Кучетата са кучета и всеки отговорен стопанин трябва да се съобрази с този факт и да им позволи да са такива, каквито са. До края на живота им.

Вашият коментар