Пловдив vs София: Къде съвременното изкуство е по-съвременно?

Седемнадесетото издание на междуградския дуел ще ни отнесе към комбинацията от материално и духовно. Изкуството в един град говори много за жителите и стопаните му и Попов и Петканов ще си ги премерят. Изкуствата. Къде е по-благоприятно за развитието на човешките таланти – миналогодишната Евростолица на културата или всегодишната столица на България?

Къде съвременното изкуство е по-съвременно?

София: Повдигнах тази тема, окрилен от новия монумент (на снимката) на мястото на мавзолея на Георги Димитров. Когато демонтираха Бронзовата къща, изглеждаща като кафез, в душата ми зейна пропаст, която се запълва в момента. София ще има 15-метров силует на човек, изграден от екрани, които ще излъчват наживо от камери из града. Така човек ще се “разхожда”, стоейки на едно място. 

Ще питате как София може да си позволи такъв лукс и модерното изкуство на града да е толкова футуристично. Истината е, че пестим от асфалт и фугиращи смеси. Да, предпочитаме да имаме по-малко квартален тротоар, по-раздупчени улици и тук-таме навехнат глезен, но да може да си позволим голям човек-телевизор в центъра на града. 

Да, ще упрекнете София, че не сме изписали името на града си с шарени латински букви, каквито триизмерни надписи е модерно да има в други градове, но това е защото сме още по-модерни. И знаем, че сивото е новото шарено.

Пловдив: Това с екраните сте го видяли от нас при откриването на Европейската столица на културата, която бяхме ние, а не вие. Тогава на пъпа на Пловдив бе издигната кулата на Мордор, от която Окото гледаше и излъчваше към всички места из Вселената.

Лошото е, че при нас съвременното изкуство не се задържа. И кулата изчезна, и окото угасна. Така се случва с всички модерни неща, до които се докоснем. Стотици пърформанси ни споходиха последните години, но след тях и пирон не остана видим. Но така е то с изкуството в наши дни – не си ли на точното място в точния момент, изпускаш го, а спомените за него остават единствено в разчетите на Общината за похарчени средства за култура.

Сега очакваме откриването на Голямата базилика, която със сигурност ще предложи трайно изкуство вътре в себе си, но това по никакъв начин няма да отнеме от чара на съвременното такова, когато, минавайки покрай нея, сетивата ти се настройват като за предстояща туристическа обиколка в цех за колбаси.

Къде хората ценят повече изкуството си?

София: Ние сме възвишени и много уважаваме изкуството в градската среда. И за да не го хабим с погледите си, сме ги забили все надолу в нозете си. Няма да намерите в света друг град с толкова скромни и чувстващи се недостойни за собствените си таланти жители.

Но когато си позволим да го забележим, го оценяваме винаги високо и в захлас. Често се опитваме да си го приберем вкъщи, ако другите не гледа, а те не гледат от уважение. Но един столичен дом няма ли жълто паве, отчупена част от паметник или ламаринка от временна арт-инсталация, не е дом на естети. А такива домове из София имат само хора, които сигурно са от Пловдив.

Пловдив: При нас има истинско изкуство и то е високо ценено от своите автори. Артисти, музиканти, поети и прочее интелект и умения си ходят на гости едни на други в обособените за целта места и така създават усещане за културен възход в обществото.

Мисията им е достойна за уважение, тъй като в даден момент съществува възможността някой друг ученик, студент или случайно шляещ се безработен да се обърка и да посети културно събитие.

Така един по един, лека-полека, към 3478 година всички граждани на Пловдив ще са преминали поне по един път през някоя от културните и образоватени институции, запазвайки своя билет, за да може след години да казват на внуците си „Ееех, навремето ходихме на опера, на театър, а не като вас сега да се скитате по чалготеките, като пълни тъпанари“.

Вашият коментар