Пловдив vs София: Готови за мрак

Петнадесетото издание на вербалния сблъсък между Попов и Петканов, в който си мерят градовете, вече ще бъде на територията на астрономическата есен.Равноденствието мина, вече официално денят е по-къс от нощта. И така до март. Няма го вече лятното настроение, слънчевите усмивки и отпускарският оптимизъм. Време е за по-мрачни и тежки теми за съревнование.

В кой град се оцелява повече нощем?

София: В София светлината не е единственият начин да оцелее човек нощем. Да, имаме сравнително добро улично осветление, което само на места липса. Места, известни като крайни квартали. Но те за това са крайни, защото там неща се правят в крайна нужда.

Но човек успява да се ориентира не само със светлина, но и със звук. Например ехолокацията помага много. Ако знаеш горе-долу дължината на булевардите, а с това се свиква, може да чуеш двигателите на мотор и кола при гонка. Бориш секундите и знаеш – минали са по отсечката Алея Яворов – Интер експо център на Цариградско. Падат ни се вляво, значи сме някъде в Дървеница. А, ето го и грохотът на метрото на метростанция Г. М. Димитров.

Светлината все пак значи повече сигурност и спокойствие. Затова имаме заря в тъмните часове на деня през около половин час. Просто изчакайте и ще имате явление, което ще уплаши кучета и апаши с гърмежи, а с шарени светлини ще ви освети пътя.

 

Пловдив: Губите тотално в тази надпревара. Пловдив свети така ярко нощем, че няма нужда шофьорите да се сепват, че не са си пускали фаровете от пролетта. Крайните ни квартали отдавна са открили далеч по-ефективен начин за осветление, в който лагерните огньове решават и въпроса с отоплението. Димът, който се стеле от тях, придава приказен вид на града, а ароматът на изгоряла гума, лепило рила и 47-годишни матраци е толкова приятен и лек, че прилепите сами си падат на главите и не е нужно да викаме гражданска защита.

В Пловдив все още се женим и това със зарята си е задължителен придатък на радостта от документалното сближаване. И го правим истински, защото каква ти заря и гърмеж по никое време, когато хората са заети с битовизми и са будни. Пиротехниците се ошлайваха с годините и вече гърмеж преди 23.00 часа пускат само пълни аматьори и лаици. А от взривовете на малките бебета им растат по-бързо зъбите и доказателство за това е фактът, че нямаме над 3-годишно пловдивчанче, което да не е сменило не само млечните, но и част от вторите си зъби.

Къде нощният живот е по-продължителен?

София: И в София, и в Пловдив е лесно да се отиде на кръчма, на бар, на няколко заведения. Тук място за голямо състезание няма. Но къде това има предпоставки да е по-дълго и следователно по-разнообразно? Разбира се, в по-големия град.

Кръчма в Гео Милев, бар в зона Б-5, спане в подлез на бул България. Разстояния, които наложени на картата на Пловдив ще са равнозначни на Асеновград, Пазарджик и Гребната база. Големите разстояния ни помагат да изтрезняваме леко, за да сме по-държеливи и да посрещаме повече изгреви. Или пък дюнерите ще се окажат толкова далеч, че по-добре да отскочиш до вкъщи за едно аспиринче и вафла, преди да продължиш.

Не, че вие нямате своята доза чужденци – навлеци, но тук често заради тях няма място в заведенията, та се налага компанията да обиколи 5-6 локации и докато си намери място някъде, то вече е 4. Само след 2 часа и вече такситата не са в нощна тарифа. А сега с по-дългите нощи, и нощният живот ще ни потръгне.

Пловдив: Нощният живот в Пловдив е феноменален сам по себе си. При нас има хора, които през деня са на една възраст, а през нощта на друга. Като Фиона, на Шрек жена му, но с по-малко зелено. Знам, че в София не сте и чували за подобно чудо, та явно се налага да обясня.

Имаме млад и достолепен пловдивчанин, на не повече от 25 години, който е дотолкова стерилен в изгледа и поведението си, че не можеш да му дадеш повече от година оставащ живот. Да, но през нощта, под въздействието на всичко, що предлагат пловдивските изби, той се превръща в 134-годишен дядо, който фъфли и се опикава, а същевременно осъзнаваш, че е далеч от края си, направо на косъм от безсмъртието. Та не е ясно на кой колко му е продължителен живота. То си е лично.

А иначе е вярно, че разстоянията при вас са по-големи, а и навлеците не са кът, но и тук губите. Пробвайте да се наквасите в Капана или в Стария град, пък след това и компасът няма да ви помогне да си стигнете до домовете поне до първото сутрешно задръстване. А навлеците тук са предимно чужденци и няма кого да попиташ учтиво откъде да минеш, за да се качиш на тротоар и да се закрепиш за някой улук. Но ние знаем, че светът е голям и спасение дебне отвякъде, та не се отказваме от навиците си.

Вашият коментар