Пловдив vs София: Тротоари, тротоарища и тротоарченца

Може би заглавието не ви е направило впечатление, но тазседмичната тема на колизия между Пловдив и София ще са тротоарите. Да проследим дали Попов ще изтъкне пловдивските повече, отколкото Петканов ще похвали софийските, или пък, както често им се случва, ще играят черно тото и ще извъртят един зрелищен хикс:

Къде тротоарите са по-тротоари?

София: Речниковата дефиниция “Издигнато място от двете страни на улица покрай сградите за движение на пешеходци; плочник” само може да ограничи човешката фантазия що се отнася до разновидностите и функционалностите на столичните тротоари.

Нашите на последно място служат за просто движение на пешеходци. Много по-функционални са, т.е. напредничави и утализиращи градските пространства за всевъзможни нужди. Разбира се, може би паркирането на автомобил не е нещо внушително, но освен за паркинг, нашите тротоари са още велоалеи, стоянки за таксита и кофи за смет, електропроводи, реки, гори, хълмове, падини, кафенета, молове за мартеници/сърца/сурвачки/букети/елхи, кучешки и котешки тоалетни, кални бани за гълъби, коневръзи, депо за стари мебели, място за приятелски раздумки, любовни срещи, сбиване.

Ако отидете в някоя скучна чужбинска страна, ще видите скучни тротоари. Еднакви. Сходна визия, ред, еднакви материали за изграждането им. И сградите около тях по един тертип. Тук нямаме 5 сантиметра тротоар, от който да ти доскучае. Нямаме една еднаква с останалите плочки, като снежинки са уникални. 

Имаме широки тротоари, тесни тротоари, вариращи тротоари, прекъснати. И мнозина биха сметнали това за някаква естетическа шашма, но се обзалагам, че няма друга световна столица с толкова разнообразие на тротоари, толкова индивидуалности, архитектурни и скулптурни школи.

И ако след малко колегата Попов каже, че то си е абсолютно същото в Пловдив, ще се презастраховам, като кажа, че поне като количество със сигурност водим.

Пловдив: Не е същото, макар количествено да сте по-атрактивни от нас. Но само по този параграф ни превъзхождате! Ние сме си делнали тротоарите по видове, за да не се объркваме в кой квартал се намираме, ако се лутаме пеша, без телефон и куче водач. В супер-хипер-гига центъра, където водим туристи да видят свят, тротоарите са като от журнал – змия не може се спъна в бабунка.

Малко по-встрани, там, гдето още е град, макар и без глезени туристи, положението е ту партс – фифти фифти. Ляв тротоар с плочка, десен – подходящ за тактическа подготовка на новобранци в казармата.

Още по-нататък – към поля и планини, нещата логично продължават да се променят. В квартали на 10 минути с рейс от Главната тротоарите са ни за мечтатели – всички се надяват да мернат здрава плочка или липсващо лайно, но на този етап това е мираж.

А в най-крайните квартали, където новодомците от околните градчета и села съставят 170% от цялото население на града, сме си решили въпроса генерално – тротоари няма, всичко е асфалт, тип велоалея. За шофиране тоже стават.

Къде имат по-добро галено име за тротоарите си?

София: Тук ги наричаме “айде-минавай-че-ще-паркирам”.

Пловдив: А ние сме хитри и отрано плашим децата с думата „Тротоар“, която е в Топ 3 на пловдивските малолетни кошмари заедно с „Ремонт“ и „Реституция“. Ежечасно опитни баби обучават наивни внуци на правилата за движение в градска среда: „Гошо, къде вървиш по ръба на тоя кратер? Слизай бързо на улицата, че ще се пребиеш“!

Вашият коментар