Под прицел: Кога всъщност е роден Васил Левски?

Гледам и не вярвам на очите си. Хубаво е да видиш как трудът ти се възнаграждава, макар и след десет години. Целта на написаното обаче не е самохвалство. Просто никой не е лишен от поне мънично суета. Въпросът с рождената година на Васил Левски вече може да се каже, че също става за обект на историческо изследване или поне представяне. Пиша това, защото във вече разгръщащия се сред професионални историци и любители дебат забелязвам мнения и изказвания по мой адрес и ми се иска да изясня на широката публика някои въпроси. Няма как, Левски вълнува всички българи и докато това е така, България ще я има.

Не претендирам, че съм първият оспорил годината 1837 г. като рождена на Апостола. Това е направено далеч по-рано. Хората, които го сториха, независимо един от друг, са Александър Алексиев и Георги Туртуриков. Първият е антиквар, вторият – историк и юрист. А. Алексиев оповестява наблюденията си в масовия печат, доколкото ми е известно още през 1997 г. Г. Туртуриков през 2000 година издава малка книжка, с второ допълнено издание през 2006 г. И двамата аргументират тезата, че Левски е роден през 1846 г. Самият аз научих с удивление за неяснотите около възраста му някъде около 2005 г. в епизод на предаването „Час по България“, когато Туртуриков гостуваше на Пламен Павлов. От тогава идеята да направя собствено изследване зе загнезди в главата ми, но имах много други по-належащи работи, така че то се реализира чак през 2010 г. Точно преди десетилетие. По време на работата си останах удивен колко малко всъщност се знае за живота на Апостола. С наличните възможности и познания резултатът се сведе до малка статия от десетина страници, в която проблемът се поставя с цялата му сложност. Основното съдържание е критичен разбор на данните и всички мнения, изказани дотогава, заедно със събраните преки и косвени известия, които могат да дадат яснота за възрастта на Васил Левски. Заключенията са в три основни направления: 1. Сигурни доказателства за рождението през 1837 г. липсват. 2. Годината 1846 е още по недостоверна по ред причини – изброени са над десет от най-различен характер – например: по-черешово време (май-юни) 1858 г. в околностите на Стара Загора Левски и съучениците му виждат двама турци да изнасилват майка и дъщеря. Другарите му се уплашили и побегнали, но Левски набил и прогонил насилниците. Това по силите ли е на 11-12 годишно момче? 3. Съпоставката на всички известия води до заключението, че макар 1837 г. да не може да се отхвърли със сигурност, по-вероятно изглежда Апостола да е роден в самия край на десетилетието или началото на следващото. Като сигурна горна граница, отвъд която не трябва да се отива поставих 1843, защото минималната възраст за покалугеряване е 15 години, като се знае, че Васил Левски се замонашава на 7 декември 1858. Когато няколко години по-късно, през 1864 г., Апостола хвърля расото, за да се посвети на революцията, това не остава без обществен отзвук. Запазена е дописка във вестник „Съветник“ от съратник на Левски, който описва как е бил покалугерен с измама от вуйчо си на 15 години в Кралово. Името не се споменава, но фактите са достатъчно ясни и няма как да става дума за друг. Достоверността на тези данни също не може да бъде абсолютна, твърде вероятно е дописникът да иска да оправдае размонашаването на своя другар пред чувствителното православно българско общество.

Въпреки, че в статията надлежно обясних различните възможности, името ми започна да се свързва с тази 1843 година, особено от дилетанти, търсещи сензации. Основната цел на публикацията беше да се положи начало на изследователска работа от специалисти по българска възрожденска история, които имат по-добра подготовка и възможности да работят из българските и турски архиви, отколкото имам аз. Затова и направих всичко по силите си да разпространя статията и работата си в интернет пространстовото и по други възможни канали – лекции, интервюта, беседи. Дълго време си мислех, че консерватизма на българската историография няма да ме удостои с внимание. През 2017 г. излязоха две книги за Левски. В едната с автор проф. Пламен Павлов се защитава официалната теза за 1837 г., въпреки че аз лично съм говорил с него и тогава и двамата се обединихме до идеята, че Апостола е роден около 1840 г. Другата книга на Веселин Игнатов – историк по образование, но като професия по-скоро търсач на сензации и тиражи, отколкото сериозен изследовател, защитаваше обратната теза, дори бих казал моята. Авторът беше събрал всички известия, които бях направил и аз, коментарите и анализите му почти преповтарят моите и достига до подобни заключения. Той обаче прекалява, като дава дата на раждане и година на Апостола, които въобще не могат да бъдат доказани със сигурността, за която настоява. И в двете книги моето име и работа липсваха в бележките и библиографията. Това ме обезсърчи, но не заради накърнено самолюбие, а защото означаваще, че действителният дебат за възрастта на Левски все още е далеч. Единственото, което ми вдъхваше надежда, че каузата не е загубена, бяха думите на проф. Пламен Митев – утвърден специалист в сферата на българското Възраждане, за разлика от дотук коментираните автори. На една конференция в Панагюрище през 2016 г. той сподели, че познава работата ми и ме поздравява за нея.

В последно време покрай снимката на Апостола, открита в османските архиви най-напред от турския учен Ашкън Коюнджу, но популяризирана от Виктор Комбов от Национален музей „Васил Левски“, отново се заговори за възрастта му. На гърба на снимката надпис на османотурски твърди, че възрастта на Левски е 25-26 години. Това съвпада доста точно с данните от турското следствие и съд, пред които самият Левски казва, че е на 26-27 години – най силният аргумент на А. Алексиев, Г. Туртуриков и всички други поддръжници, на тезата, че е роден през 1846–1847 г. Още в моята работа от 2010 г. аз коментирах подробно тези обстоятелства. Левски е законспириран революционер, казаното пред османските власти не може да се приема като неподправена истина, но има нещо много важно – той определено е младолик, каквито по принцип са хората със светли коси и очи. Вероятно за това и той се представя за по-млад, а и така го описват различни съвременници и документи. Напоследък в пресата се появи дилетантския призив снимките на Апостола с цел определяне на възрастта му да бъдат изследвани от криминалисти. Колкото и добри специалисти да са те обаче надали ще могат да установят нещо повече от познато сега и преценката им също да варира.

На 17 септември проф. Митев оповести, че колегата османист Григор Бойков е открил регистри за карловското население от 30-те и 40-те години на XIX век и там за пръв път през 1840 г. се споменава името Васил Кунчев.

https://bnr.bg/starazagora/post/101342263/levski-moje-bi-e-roden-prez-1840-g-a-ne-prez-1837-g?fbclid=IwAR30MoS_ErM_c4A8h6DcT9xdlRa8HmH8FzFcsLw6ww-IVxpc0KwZDZDNDyc

Ще следя с интерес развитието и особено публикуването на изследването и документите. Със сигурност османските регистри не са ЕСГРАОН, но ще хвърлят нова светлина. Аз лично съм много щастлив и за нещо друго – Пловдив има своето доказано място в разкриването на историческата истина и развенчаването на един мит, тежащ на сериозната българска наука още от първите години след Освобождението, упорито преповтарян и до днес. В научно-изследователски план въпросът беше поставен от пловдивски специалист и на страниците на пловдивско издание. Твърде е възможно да бъде разрешен от друг пловдивчанин – Григор Бойков, който е световно признат авторитет в академичните среди.

Вашият коментар