Под прицел: Съвременните проблеми на расизма

Тази пролет, както е известно, в Съединените щати и други държави с голям процент цветнокожо население се надигнаха вълнения срещу расизма. Стигна се до различни крайности, някои от които без аналог. Вандализъм и безредици – очаквано, но оскверняването на паметници и обвинения на вече отдавна мъртви хора, живели и расли в съвсем други обществени условия – това вече беше нещо ново. Измина известно време, което дава възможност за осмисляне на тези явления. Анализи тепърва ще се правят, тези проблеми ще имат и ново развитие, така че това съвсем не е край на процесите, но все пак на този етап може да се изложат мисли по проблеми, които остават някак встрани.

Неолибералните настроения стават все по-войнстващи. Идеологията им е пълно освобождаване от задръжки и предразсъдъци по отношение на цвят на кожата и сексуална ориентация. Това се пропагандира като висша демократична ценност, но всъщност зависи от гледната точка. Висша ценност на демокрацията е, че всеки трябва да получи такива права и свободи, които да не пречат на другите членове на обществото, а такива на практика сме всички. Какво обаче означава да не пречиш? Пропагандата на различна сексуалност със сигурност дразни много хора, точно както дразни и афиширането на расистки идеи. Но пропагандиране, афиширане, демонстриране, илюстриране и прочее е едно, а извършването на определени действия в опредметяване на съответните разбирания в дела – съвсем друго. Сексуалността е нещо съкровено, но така или иначе човекът като обществено същество трябва да сдържа нагона си и не би следвало да търси агресивни начини да го изяви. Ако го прави като нанася вреди и пречи – има си наказателни закони. Подобно би следвало да е положението и с расизма. Какво означава преднамереното определение, че расизмът проповядва омраза и насилие. Има предпоставки да е така, но човек може да бъде расист и без да е насилник и престъпник, както и може да има нехетеросексуална ориентация, без да парадира, пречи, насилва или употребява сексуално.

Много сложно и условно стана. Това, което пиша е в защита на расистите. Не защото самият аз съм такъв (поне в моите представи не съм), а защото и те са хора и имат права и докато не са нарушили чужди – не трябва да бъдат подлагани на обвинения, че и гонения. Какво означава изобщо расизъм? Би трябвало да е дискриминация по отношение на цвета на кожата. Както казах, имаше големи демонстрации срещу расизма на различни места по-света. Но това беше не срещу расизма въобще, а срещу расизма на бели срещу цветнокожи. Положението ескалира до такава степен, че едва ли не всички бели трябваше да се чувстват виновни, а такъв натиск не е нищо друго освен също расизъм. Така че расизмът има много лица – не е само омраза и негативни действия на бели спрямо цветнокожи хора.

Ами тези, които са расисти, така да се каже по естетически убеждения, без да мразят и пропагандират, но не харесват хора с друг цвят на кожата, в смисъл да поддържат контакти по близки отношения с тях? Те какво по-различно са направили от хората с хомосексуални предпочитания. Едните имат изисквания за цвета на кожата, другите към пола на партньора. Расизмът разбира се има и други проекции, но пак казвам – докато няма истински действия на насилие, не е редно такива хора и организации да бъдат забранявани и преследвани.

Не е редно, но на практика точно така става. И то в демократични общества и държави. Едно от основните оправдания е това, което се е случило с Германия през Втората световна война. Всеки историк обаче знае, че всичко това се случва заради безпощадно хищните държави победителки в Първата световна война, които в желанието си за триумф срещу противниковите страни и правителства наказват и народите – състоящи се в огромния процент от обикновени хора, вменявайки им отговорността за войната, от която бездруго те пострадват най-много. Така че вината за крайнодесните ескалации и желанието за реванш в Германия и други страни, довели до втория светован конфликт, в голяма степен е на тези държави, в които сега има активни протести срещу расизма.

Обаче много се отклоних. Имах предвид друго, а темата е обширна и дискусионна. Засега расистите – теоретици, практици, поклонници, симпатизанти и т. н. са в неизгодна позиция заради световната политическа и идеологическа конюнктура. А тя диктува цялостното отношение на всички, които инерционно се поддават на тези настроения, без да мислят, търсят и в резултат формират и формулират собствена позиция. Основният проблем е едностранчивостта. Не стига, че се разглежда от страна на белите към останалите раси, ами и се изхожда от определен език, който поради различни причини се е наложил в съвремието като основно средство за световна комуникация – английския. Известно е, че на езика на Шекспир думичката nigger е крайно обидна и поради това нейната употреба всячески се ограничава не само в съвременните говорим език, публицистика, наука и литературата, а и дори в издания от миналото. Последното за мен е скандално и недопустимо, но още по-лошото е, че се правят последователни опити и то доста успешни думата да се санкционира по същия начин и в други езици, включително и в българския.

У нас вече имаме идентичен пример със съществителното нарицателно ЦИГАНИН и неговите производни. От тях аз лично приемам почти всички безрезервно с изключение на формите в мъжки и среден род, но като чуя РОМ – рязко ми се допива, а като чуя РОМЧЕ – се възмущавам от малкото количество. Уругвайските футболисти Луис Суарес и Единсон Кавани в Англия вече бяха обвинени за расизъм, защото са употребили на своя роден език думата negrito, което въобще няма такъв обиден контекст в испанския. Известно е, че всички производни идват от латинското negro – черен. С други думи това си е прост реализъм – името идва от цвета на кожата. Какво да правим тогава с държавите Нигер и Нигерия. В Уикипедия пише, че имената им идвали от това на река Нигер, което произлизало от туарегското n’eghirren – течаща вода, но според мен тези и на най-големият наивник да ги разправят, няма да им повярва.

Проблемът с въпросната лексема е общоизвестен, но има други, останали встрани. В англоезичния свят било обидно вече да се използват и думи като черен, цветен и други подобни, поради което се налага все повече понятието афроамериканци. То дотолкова е придобило известност, че наскоро чух българският певец Венци да твърди, че баща му бил афроамериканец, а всъщност човекът е от Нигерия!? Може и пък изпълнителят да не е искал да употребява забранената дума, съдържаща се в името на бащината му родина. Знае ли човек?

Та за афроамериканците: Много ми е интересно при това положение какъв е Илон Мъск или пък Чарлийз Терон. Те произхождат от Южна Африка и живеят в САЩ. Звачи би трябвало също да са афроамериканци. От друга страна хора като  Дж. Р. Р. Толкин и Роджър Федерер, също родени в ЮАР, но живеещи в Европа, би следвало да са афроевропейци. Какъв е тогава Фреди Меркюри, роден на остров Занзибар, а какви са жителите на арабските страни в Северна Африка? Трябва ли африканската принадлежност да е монопол само за тъмния цвят на кожата? Очевидно стремежът е точно такъв – представката афро – да бъде заместител на черното, но тя не може да избегне и географското си значение, така че редно е тези, които са тъмнокожи, но си живеят в Африка, да се казват АФРОАФРИКАНЦИ. В другите случаи на единична употреба на префикса, влаганият смисъл се разбира.

Живеем в странен и все по сложен свят, като най-лошото е, че си го усложняваме сами в името на права и ценности, които имащите щастието да живеем в демократични общества и държави отдавна притежаваме. Само се чудя какво би станало, ако кротуващите засега бели, приемащи имплицитно, че са виновни за расизма, възнегодуват срещу цветовото си определение. Тогава трябва да въведем комерсиалното наименование евро – и нещата ще си дойдат на мястото. След като има афроамериканци, естествено, че трябва да има и евро такива. Също така и евроевропейци, а защо не и евроавстралийци и така до края на света.

Глобализиращото се общество изисква съответната нова терминология. Вече съм спокоен, че дадох моя скромен принос.

Вашият коментар