Перфекционизмът – от полза или във вреда

„No Pain, No Gain“

„Трябва да…“ или „Трябва ли всъщност?“

Неумолимият перфекционизъм  –  рецепта за хроничен стрес

При един от най-известните психиатри и психолози от областта на когнитивно-поведенческата терапия  – професор д-р Дейвид Бърнс отива изключително успешен негов колега – академична личност, но от друга област. Човек с много успешна кариера и в същото време с дългогодишна депресия. Той се обръща към д-р Бърнс с думите: „Без моя перфекционизъм, аз ще бъда неадекватен и най-обикновен посредствен човек. Кой би желал да бъде средна работа?“

С този цитат многоуважаваният професор Бърнс започва своята статия за перфекционизма. В началото още, той отбелязва: „Както много други хора, този човек приемаше перфекционизма си като болезнената цена, която според него трябва да плаща, за да бъде успешен“. 

Ако желаете, може да прочетете написаното от професора ТУК

Видове перфекционизъм

Няма как да се каже, че да е успешен човек, да има амбиции и стремежи е нещо лошо. Напротив. Но има едни граници, изисквания, състояния, които, когато се преминават, могат да доведат до психологическо страдание.

Експертите са склонни да определят перфекционизма като „комбинация от прекалено високи лични стандарти и прекалено критични самооценки“.

Професорите Гордън Флет и Пол Хюит са двама водещи авторитети в областта на перфекционизма, изучават тази тема в продължение на десетилетия. Те определят трите основни аспекта на перфекционизма в едно знаково изследване, което публикуват преди почти 30 години – ориентиран към себе си перфекционизъм, ориентиран към другите перфекционизъм и перфекционизъм, насочен към обществото. Някои наричат видовете и така: ориентиран към Аз-а; ориентиран към другите; и социално установен.

Когато перфекционизмът на човек е ориентиран към него самия, това означава, че той има много високи очаквания към себе си (понякога нереалистични), придружени от натежаващ стремеж към постижения. В основата му често може да стои страх от провал.

Перфекционизмът, насочен към обществото – при него хората са убедени, че околните очакват от тях пълно съвършенство. Някои психолози считат, че с популярността на социалните медии, младите хора са по-податливи именно към този тип перфекционизъм.

Тези, които очакват съвършенство от другите обикновено са много разочаровани от живота. Техните стандарти често стряскат хората и те рядко успяват да създават здрави и стабилни отношения. Това се случва, когато някой вярва, че всичко, което не е съвършено е неприемливо.

Отново да отбележим, че да си поставяш високи, постижими цели, да развиваш личните си качества не е вредно, естествено е. Грешките могат да бъдат полезни, човек трупа опит и това го изгражда като личност – перфекционизмът, обаче, изключва такава опция. Нездравословният перфекционизъм е свързан с поставянето на нереалистично високи цели и човек никога не е доволен от онова, което постига. Сякаш животът е едно огромно състезание, единствено е важно да се постига цел след цел и нищо друго няма значение. Такива хора често имат и нереалистично високи очаквания към всички останали.

Опасности, които не са задължителни, но са възможни

Перфекционизмът може да предизвика депресия и чувство за малоценност, тревожни разстройства, като социална тревожност, тревожност при изпълнение на задачи и др.

Токсичният перфекционизъм е замесен и в хранителни разстройства, и въпреки че причинно-следствените връзки не са напълно ясни, играе роля в пристрастяването към работата и често се свързва със самотата.

Младежите и съвършенството

Изглежда, че нездравословният перфекционизъм особено силно засяга младите хора. Според последните оценки почти 30 процента от студентите изпитват симптоми на депресия, като перфекционизмът е широко свързан с тези симптоми.

Според проучване сред над 40 000 американски, канадски и британски студенти, делът на хората, проявяващи черти на перфекционизъм, се е увеличил с до 33 процента.

Специалисти считат, че перфекционизмът, ориентиран към себе си е свързан с клинична депресия и хранителни разстройства. Някои проучвания установяват, че високото кръвно налягане е по-разпространено сред перфекционистите, а други изследователи дори свързват тази черта със сърдечно-съдови заболявания

Перфекционистите често водят суров, дори жесток вътрешен диалог, в който техният „вътрешен критик“ постоянно им казва, че не са достатъчно добри – без значение какво правят или колко много се опитват.

Професор, изследващ проблема с перфекционизма разказва за студент, който живее с депресия и се подлага на голям натиск да получи най-висок успех в семестъра. След като работи много усилено, младежът постигнал целта си и получава най-високата диплома. Както професорът обаче разказва – за него този успех е „просто демонстрация на това колко голям провал е той.“ „Ако бях перфектен“, разсъждавал студентът, „нямаше да се наложи да работя толкова усилено, за да постигна този резултат“.

Има ли начин за справяне с токсичния перфекционизъм

Неотдавнашно проучване, ръководено от Мадлен Ферари от Австралийския католически университет в Сидни, установява, че самосъстраданието може да помогне за защита срещу депресия при хора с перфекционистични тенденции.

Внимателното самосъстрадание, релаксиращи упражнения доказано помагат за потушаването на жестокия самокритикуващ вътрешен глас. Клиничните изпитвания са дали обещаващи резултати.

А професорът по психиатрия и поведенчески науки Дейвид Бърнс, с когото започнах този материал, е разработил 4 стъпки за оспорване на перфекционистични идеи, лесно запомнящи се чрез съкращението R.A.C.E:

        R – Разпознаване на перфекционистични идеи като прекомерна фиксация, търсене на контрол, както и мислене от типа „или всичко или нищо“.

        A – Стремеж към съвършенство – вместо това търсете други цели, които да постигнете.

        C – Проверете за основни страхове – като страх от провал или оценка, очаквания за осъждане от другите.

        E – Изложете се на страха: Пуснете се, действайте!

Какво още може да опитате:

  • ●       Оставете сравнението с останалите. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но осъзнаването, че всеки има уникални силни страни и слабости може да отслаби натиска, който налагате върху себе си.
  • Помислете за предишни успехи и ги използвайте, за да измислите бъдещи цели. С други думи, поставете си цели въз основа на уменията и опита, които имате.
  • Позволете си да сгрешите нещо, нещо малко, нещо дребно като за начало.

Ако вашият перфекционизъм ви е превзел и обсебил до там, че да не може да изпитвате наслада от живота, работата, почивката, общуването с другите, храната, ако щете – то е време да потърсите психологическа подкрепа.

Вашият коментар