Под прицел: Септемврийските въстания

Преди много години попитах една моя учителка по история защо толкова решаващи събития от националното ни минало се случват през този месец. Отговорът беше „защото сме селски народ, работите по полето приключват и настъпва време за други занимания“. С годините си дадох сметка, че това не е никак правилно – или учителката е градско чедо и няма представа от земеделски дейности, или просто е казала първото, което ѝ е дошло наум, за да се отърве от досадните ми въпроси. Септември си е месец на усилен труд – бере се грозде, жъне се царевица, готови за прибиране са голяма част от зеленчуците и плодовете. Т. е. заключението е вярно само по отношение на основната дейност, осигуряваща прехраната – отглеждането и обработката на културите от които по нашите ширини се прави хляба – на първо място пшеница, но също ечемик и ръж.

Тогава защо септември? Отговорът не може да бъде обоснован, така че да задоволи всеки. Очевидно по силата на случайността този месец се откроява. В близкото минало беше въздигнат в култ. Има поема „Септември“, град „Септември“, футболен отбор „Септември“ и продължават да съществуват. В друг материал обърнах внимание, че така формиралата се традиция е довела до подсъзнателно и дори осъзнато желание да има значими празници, свързани с миналото от това време. Преди имаше 9 и 23, сега 6 и 22 септември. Но това далеч не изчерпва активите на този бурен месец, през него до голяма степен се решава съдбата на страната и в двете Световни войни. Но както и да се гледа, ясно е – септември си е месец като месец и всичко, казано за него, с подобен подход може да се отнесе за останалите. Особено за народ, който история си има даже в излишък. Основата на фокусирането върху септември е времето на тоталитаризма, а ние все още в много отношения живеем в посттоталитарното време, като в други отношения представката пост може да се замени с нео. Ако го нямаше комунизъма – както казваше Бай Тошо и въздействащия пример на Съветския съюз, нямаше да има и култ към този месец. Разбира се, поемата „Септември“ щеше да си съществува, но град и отбор надали.

Днес е годишнината от много странното Септемврийско въстание. На практика това е бунт на изолирани групи хора на различни места и по различно време в страната. Няма кой знае каква масовост и резултатност. Кървавото потушаване обаче предизвиква обществена реакция, особено сред интелигенцията и в чужбина. Тя е такава, че дори за онези жестоки времена, в които хората са привикнали да виждат смърт и кръвопролития, прави впечатление. В Пловдив още преди да има каквито и да било индикации, че ще се вдига въстание, водачите на Комунистическата партия са превантивно арестувани и избити в различни райони в покрайнините на града – основно в местността „Кемера“ и на „Пещерско шосе“ в днешния район „Западен“. Всичко това се извършва без съдебно производство, за присъди да не говорим. Паметниците още стоят, макар и да не са в особено добро състояние.

Впоследствие се тръбеше, че Септемврийското въстание е първото антифашистко в света, нищо че от вземането на властта на фашистката партия на Мусолини не е изминала и година, а в България ве още е твърде рано да се говори дори за създаване на подобна идеология. По подобен начин въстанието на Ивайло бе определяно като антифеодално, а в средновековна България е твърде спорен въпросът с наличието на феодален строй – особено в неговия класически, типичен за Западна Европа вид.

При внимателно вглеждане личат и други следи от Септемврийското въстание. Наскоро пътувах до региона на Монтана. До 1993 г. градът се казваше Михайловград – на името на един от водачите на въстанието – Христо Михайлов. После типично по български – в другата крайност, стана съименник на американския щат. Когато поех по пътя покрай стената на язовир „Огоста“, не след много попаднах на селата Гаврил Геново и Георги Дамяново, наречени също на изявени местни участници във въстанието, очевидно останали незасегнати от акцията по преименуване.

Двадесет и една години след Септемврийското въстание дойде и 9 септември 1944 г. и започна величаенето на „септемврийци“. За да не останат назад, вторите подред също си измислиха 9 септемврийско всенародно въстание, което след три десетилетия вече беше обявено и за революция. Впоследствие нещата се нормализираха. Сега историографията квалифицира Септемврийското въстание като бунтове, а 9 септември като преврат, но разбира се гледната точка и определящата конюнктура са много важни. Колкото и да е странно за нашето съвремие сега, пак през септември, отново се заговори за въстание и то за Велико народно. Тук асоциациите са други, но трябва да се знае – който е готов да вдига въстания, трябва да може да носи и отговорността за тях. В кратко, средно и дългосрочен план. Опитът показва, че след време септемврийските въстания предизвикват противоречиви чувства и дори усмивки, въпреки кръвопролитията.

Вашият коментар