Под прицел: За футболните уикипедианци

Чували ли сте тази сложна дума? Аз я чух за пръв път преди година, когато един колега ме попита дали съм такъв, което трябваше да означава пиша ли в електронната енциклопедия Уикипедия. Оказа се, че без да знам думата, всъщност съм бил уикипедианец, защото се е случвало да пиша в световния информационен носител. Не мога да кажа, че случвало особено често, но може би точно затова забелязах, че с годините става все по-сложно. Очевидно е добре да има контрол и статиите да са възможно най-полезни и на високо ниво, но неприятното е, че цедката е толкова голяма и са създадени такива усложнения, че вече писането в Уикипедия не носи това удоволствие, което някога ми доставяше. Най-лошото за мен е, че като човек на науката аз винаги съм се старал да пиша обективно и с надеждни източници, но някакви си тъпи, да ТЪПИ и дано го четат, уикипедиански буквояди ми трият приносите към световното знание. Не смятам да заплача и да страдам, че вече съм бивш уикипедианец, по-скоро заради усложненията не ми се занимава да пиша, рядко имам и време. Съзнавам обаче важността на платформата и че има хора по-грамотни и отдадени от мен, така че призовавам именно тях.

Българската Уикипедия като цяло е зле, особено в близкото минало, но все повече нараства броят на качествени материали от голяма полза информационна и дори научна полза. Значи със сигурност има хора, овладели тъкостите на уикипедианството и у нас. В крайна сметка може и аз да се върна някой ден към това занятие. Не се знае. Но до тогава обръщам внимание на следния казус:

Всеки поне запознат малко с футбола у нас е чувал името Георги Иванов – Гонзо. Бившият вече играч е пловдивчанин, израстнал в ДЮШ на „Локомотив“ и направил име с „Левски“. Като ботевист знам отлично, че заради своето клубно минало Гонзо е един от „любимците“ на жълто-черната агитка. Аз обаче съм от по-кротките и разумни привърженици, които си подкрепят отбора, без да обиждат, викат и псуват играчите и ръководството на противника (не се отнася за съдиите, колкото и да се сдържам). И Гонзо винаги ми е бил симпатичен със своето мъжкарско поведение, как не помръдва и дори се смее, макар че стотици хора го обсипват с проклятия от полово естество и го замерят с какво ли не. От друга страна обаче, неведнъж по трибуните от по-възрастни ботевисти съм чувал изключително уважителни думи за бащата на Гонзо – Александър Иванов, бивш футболист на Канарчетата, отдавна починал – през 1989 или 1990 г. (синът му, роден на 2 юли 1976 твърди, че тогава е бил 13 годишен). Преди време като човек, обичащ футболната информация и статистика, потърсих информация за този Сашо Иванов, както го наричат феновете. В Уикипедия името му беше изписано с червено, което означава покана да се създаде статия. В други интернет резултати намерих само жълтини, които даже и не искам да коментирам. За футболната кариера само се казваше, че е бил капитан на „Ботев“, изключително обещаващ, после обаче нещо се случва, премества се в „Локомотив“ и в крайна сметка се отказва от футбола след като отборът печели Купата на съветската армия и се завръща в А група през 1983 г. Нищо и половина, както се казва.

В последно време обаче покрай изследователските ми занимания се наложи да чета всички годишнини на пловдивския вестник от социалистическия период „Отечествен глас“. Там през лятото на 1978 г. в спортния раздел има материал за новия капитан на „Ботев“ след отказването на Динко Дерменджиев Чико, по това време едва 22-годишният Александър Иванов, който вече има и няколко мача за мъжкия национален отбор. Тогавашната надежда на пловдивския и български футбол е роден на 19 юли 1956 г. в Брезник, но още съвсем малък идва с родителите си в Пловдив. Забелязан е от треньора Михаил Кожухаров, който го привлича в „Ботев“. Някои от тези данни ми бяха непознати и започнах покрай другото да хвърлам по едно око и на спортните публикации. В продължение на повече от година, както може да се очаква за капитан, Ал. Иванов е твърд титуляр. Постепенно обаче започва да играе все по-рядко при новия треньор Д. Дерменджиев, от когото наследява лентата. В крайна сметка през август 1980 г. преди началото на новото първенство, когато представя играчите, Чико обявява, че Сашо Иванов е освободен от отбора.

Започнах да гледам състава и материалите за „Локомотив“, но там от такъв футболист нямаше и следа. Потърсих информация от запознати с историята на черно-белия клуб, но не ми казаха нищо достоверно. Според тях бил освободен от „Ботев“ през 1982, а това противоречеше на установената вече хронология. Съвсем случайно на полусезона забелязах, че голмайсторът на „Марица“ се казва Александър Иванов. Възможно беше да е съвпадение, не бях обръщал преди това внимание на жълто-сините, но с проследяването на други публикации скоро се убедих, че точно това е бащата на Гонзо. Попитах и стари маричани. Странното е, че кариерата му в клуба от Кършака не е отбелязана никъде в мрежата, а всъщност той играе там две години. По онова време „Марица“ и „Локомотив“ са в Б група. Едва през лятото на 1982 г. Иванов е привлечен от железничарите и изкарва годината при тях, но играе доста рядко. Очевидно не е в групата за финала за КСА – липсва на публикуваната снимка. Вероятно последният му официален мач е полуфинала срещу ЦСКА, когато влиза за 10-тина минути в края.

Вдъхновен, написах статия в Уикипедия за Александър Иванов, но някой от тамошните разбирачи не хареса нещо и я изтри. Нямам нерви, а и на този етап време и възможност да се занимавам, така че призовавам по-вещите уикипедианци, които се занимават с футболна статистика, да се погрижат. В тази електронна енциклопедия е пълно с информация за какви ли не куци пилета, както се казва на футболен жаргон, тези от по-ново време очевидно с цел да предизвикат менджърски интерес даже имат и на чужди езици. Защо да няма за един очевидно обещаващ талант и то до голяма степен реализиран на високо ниво. Не знам обаче защо Уикипедия така втвърди политиката и направи писането толкова сложно. Наистина не е редно да се пишат глупости, но пък и това е занимание за ентусиасти. Идеята беше като видиш нещо невярно или липсващо да добавиш, а сега имам чувството, че скоро ще започнат да искат пари.

Прилагам снимките от материали във вестник „Отечествен глас“, които съм се сещал да направя, не съм снимал всички информации, както и броевете, но те са в годините между 1978 и 1983 и могат да се намерят във всяка голяма библиотека. Със сигурност ще има повече информация в спортната периодика.

Коментари (2)

    • Благодаря много за вниманието! Но си имам достатъчна работа. Направих каквото можах и не смятам да се обяснявам с никого. Аз така съм се научил – нещо като не се получи няколко пъти и не е кауза, на която силно държа, го оставям, за да се съсредоточа върху важните неща.

      Отговор

Вашият коментар