Поезията не забравя думи(те)

Всемирна. Една дума с толкова много смисъл, с толкова много емоция в себе си. Забравили ли сме значението на думите? Умеем ли да усещаме душата им? Понякога всемирна е свързаността между хората, друг път всемирна е болката, във Вазовата „Нощ“ всемирна е скръбта, а не е ли всемирна и любовта към поезията и думите?

В един свят, където думите губят пълнокръвното си значение, където онлайн културата позволява на всеки да говори свободно, често забравяме къде е красотата в думите. В страниците на книгите можем да намерим думи, които не чуваме в ежедневната реч, а е важно да знаем, красиво е да ги чуваме и използваме в разговорите си. Инициативата „ЗабравениТе думи“ започва като проект в рамките на литературния фестивал „Пловдив чете 2019г.“ с видеоинсталация на визуалния артист Петко Танчев и е последвана от видеомапинг събитие на Сахат тепе по време на „Нощ Пловдив 2019г.“. Чрез средствата на кинетичната типография той умее да вдъхва живот на статичността, а визуалната стилизация на думите в хармония с истинското им значение е ценна за правилната им употреба. Каква е дефиницията на „всемирна“? Думата има славянски корен, буквално означава „по целия свят“, а в българския език имаме и синонимните ѝ „космически“ или „вселенски“. Във визуалната интерпретация на Петко Танчев всемирен е кръгът, калейдоскопът, капката, а мирът като мир и мирът като свят се докосват.

През 2019г. проектът съживява 200 думи от 19-ти век и ги посажда като семенца в градска среда, където да израснат и като растения да дават кислород, да даряват живот. Да, словата на имена като Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Дора Габе, Димчо Дебелянов и Гео Милев са способни да съживяват. И думите им се превръщат в мост към миналото. Ако настоящето е само запетая, то миналото и бъдещето ги делят обикновени думи, думи, които можем да запазим в речта си. През 2020г. литературно-дигиталното пътешествие продължава, но както повечето инициативи тази година е насочено към онлайн публичност. Писателите, от които черпят вдъхновение за тазгодишните творения на проекта са Иван Вазов, Гео Милев, Валери Петров, Добромир Тонев и Малина Томова. На всички тях през 2020г. се отбелязват годишнини от рождението и Забравените думи са почерпени от тяхното творчество и се движат в статичността на графичното си изобразяване. Визуалното оформление отново е дело на Петко Танчев, а произведенията могат да бъдат намерени в социалните мрежи под името „ЗабравениТе думи“.

А Те, сърцето и душата  на „ЗабравениТе думи“ са Славена Шекерлетова (журналист и психолог), Гери Георгиева (главен организатор на фестивала „Пловдив чете“ и координатор на Издателска къща „Жанет45“) и Ина Иванова (поетеса, писателка, журналист и редактор). Всичките тези хора на думите са се обединили, за да върнат думите на хората.

Вашият коментар