Проблемът на давещия се е проблем на самия давещ се

Спасението на давещите се е дело на самите давещи се

Това е добре позната житейска истина или философски реализъм. Е да, човек е собствено отговорен за съдбата си и в неговите ръце се намира възможността да се завърши най-близо до Създателя. Все пак всички сме незавършени Божи шедьоври и от нас зависи до каква степен ще се развием. Но започвам да си мисля, че хем е така, хем не точно!

Да приемем, че спасението на давещ се бъдещ лекар е дело на самия давещ се. Дали философският реализъм, който е и леко средновековен, не е неподходящ подход. Ами ако някой забележи давенето и просто опита да помогне… Да може да стане така, че давещият се бъдещ лекар да стане настоящ лекар или ветеринар, или актьор.

Но ако се удави? Какво толкова, не е притежавал необходимите лични качества и се е удавило лекарчето. Лошо, но пък какво да се прави, съдба!

И ако пренесем този възможен развой на нещата и го поставим пред художник, писател, инженер, учител. Май стана страшничко?

Дали няма да ни е по-изгодно, дори от егоизъм, да спасим давещ се художник? Че защо? Откъде на къде? Какво допринася проклетникът към брутния вътрешен продукт? Абе да се дави, бе! Сега и него ще го мислим!

Тук леко се изплаших, спрях, пуших и пих ободряваща напитка – кафе.

Понеже познавам Историята на изкуствата, както и другата история – отчасти доста добре, се замислих за географията. Географията на удавниците е доста добре очертана от Историята на изкуството. Много точно се различават териториите, в които спасението на давещ се поет, завършил техническо образование във Военно училище, е било негово собствено дело. Удавил се е!!! После друг и друг, и така от Банско, през Пловдив, до Добрич. От Свищов на Алеко до Ямбол на Карабаджо. О, музо…

Но нали ний, незавършените Божи шедьоври, трябва да използваме живота си, за да се завършим. Да превърнем в Божествена хармония четириединството на тялото, душата, духа и разума от кристалната решетка на художествения графит в диамантен тетраедър, най-съвършената геометрична устойчива фигура. Еми, почвайте!

И когато спасението на давещ се стане наше общо дело, май-май ще си помогнем.

Ясно ми е защо лекарят стана търговец, а ние изплашено превърнахме търговеца във фармацевт, а последния в лекар. Поетът стана неусетно блогър, художникът се превърна във всичко друго, което може да върши. Учителят не възпитава, а музикантът пее чужди песни за паричките на инфлуенсър.

Удавихме се, майна! Удавихме се в нищото, което продавах всяка зимна вечер от 18 до 20 часа на една изоставена сергия под часовника на Пощата. Тогава ми се струваше смешно да крещя на хората „Продавам нищо, продавам нищо“. Все пак още не познавах географията на давещия се.

Автор: Рабо Карабекян – едноок художник експресионист от арменски произход

Вашият коментар