Русофили и русофоби: начин на употреба

До преди няколко месеца изглеждаше, че понятията русофил и русофоб са останали отдавна в историята от периода след Съединението до края на Първата световна война. Сега обаче те са сякаш по живи и наситени със съдържание от всякога, особено като се има предвид далеч по-глобалното им значение. Етимологията на двете противопоставени думи е ясна – любов и страх от Русия, защото фобия е именно страх, а не омраза, макар че определено още от появявата на това понятие се има предвид повече омразата или поне антипатията. По принцип в политиката не би трябвало чувствата да бъдат водещи за сметка на интересите и точно това е интересното на българските русофили и русофоби – те едновременно са убедени, че чувствата и интересите им напълно съвпадат. И това важи както за политическите ръководители, така и за обикновените хора. Такива полюсни чувства са много вредни, защото в крайна сметка става въпрос за трета страна – България и именно интересите, а и чувствата към нея, би трябвало да са водещи, което сякаш остава на заден план.

Много тъжно е, че политическата класа и обществото ни изобщо не изглежда да са надраснали времето на политически противоборства от края на 19 и началото на 20 век. Единственото положително от тях е, че вдъхновяват Алеко Константинов да създаде литературния герой Бай Ганьо. Факт е, че българското население е чувствително към войната в Украйна, като немалка част от него подкрепя скрито или явно агресора Русия. Каквито и да са причините, предпоставките, конкретният повод – по нормите на международните отношения и право Русия е агресор, нападнал суверенна държава. От различни публични изяви и такива в социалните мрежи добре се вижда, че немалко български граждани и то такива, които не могат да вържат три изречения на руски език, обичат неистово голямата северна страна даже повече от своята собствена.

Също немалка част от българското общество обаче е решително срещу руската позиция и така наречената друга гледна точка на нейните поддръжници. Трудно е да се каже коя от двете страни има повече последователи. Русофилите изглеждат повече, но при тях има различни „секции“, някои са по-крайни, други просто искат мир и нормализиране на отношенията с Русия. Русофобите сякаш са по единни, организирани и шумни в социалните мрежи. Това е лично мнение, което може и да не е основателно.

Лошо ли е да се обича Русия? Категорично не, ако говорим за могъщата руска култура – за литературата, изобразителното изкуство, архитектурата, класическата музика, балета, цял ред науки, спорта. Във всички тези области приносът на Русия е огромен и надали има мислещ човек, който да не го признава. Исторически България е свързана с Русия, най-малкото защото възстановяването на държавата се дължи на военната операция на тази страна. От тогава обаче сякаш се е насадила дълбоко мисълта и у руси, и у много българи, че трябва да бъдем вечно, безпределно и безусловно признателни и да изпълняваме всички желания първоначално от Санкт Петербург, после от Москва. Такова нещо не може да не дойде в повече за която и да било суверенна държава и по принцип, а какво остава в конкретните случаи, особено когато става въпрос за период от почти век и половина, през който са настъпили толкова много промени, че това просто не са същите държави и народи.

Какво често се забравя? Преди решаващия мач за класиране на Световното първенство по футбол през 1998 година между националните отбори на България и Русия на 10 септември 1997, Христо Стоичков в типичния си стил каза „На 9 септември руснаците са ни освободили, сега на 10 ний шъ ги освободим!“ Това добре илюстрира как заради дългогодишната пропаганда много българи поставят знак за равенство между Руската империя и СССР, както и между 3 март 1878 и 9 септември 1944 г. А когато сред кръвопролития и пепелища, избивайки и прогонвайки своя политически, стопански и културен елит се създава болшевишка Русия и в последствие Съюза на съветските социалистически републики, са денонсирани всички международни споразумения и новата държава твърдо отстоява, че няма нищо общо със старата царска Русия.

Това се промени едва след разпадането на Съветския съюз и повторната поява на картата на независима руска държава. Пропагандата обаче продължи и чувствата към Русия по тази линия се прехвърлиха и към левите политически убеждения, като най-много от тези хора в България традиционно симпатизират на Българската социалистическа партия. Голяма част от социалистите са русофили заради носталгията им към СССР, който първо унищожава автентичната руска държава, а после декомунизиращата се нова Русия унищожи него. И това ако не е нонсенс!

Прозвището русофили, с което се самоопределят и са определяни такива хора, никак не им подхожда, защото то би следвало да изразява цялостно отношение не само към актуалната политическа и икономическа ситуация, но и към историята и културата, а повечето очевидно не ги притежават. Разбира се, в демократичното общество всеки има право на избор – да си гледа руски филми, да слуша Висоцки, Любе, да пие водка със сельодка и руска салата, която в Русия носи друго име, и каквото друго му се харесва. Цялата сложна ситуация обаче произтече главно заради поредния руски самодържец – президента Владимир Путин. Така че много по-ясно би било поддръжниците на неговите действия да се обозначават като Путинофили, а опонентите им като Путинофоби. Всеки е чувал и вероятно немалко хора използват израза „Обичам страната, мразя държавата“ по отношение на България. С Русия положението би следвало да е подобно – какво е виновен руският народ за тази ескалация. Дори обстоятелството, че Путин е дошъл на власт с избори не ни дава право да виним цялата народност. Нима германците са виновни за Втората световна война?

Самите русофоби (и преди, и сега) като цяло също не изглежда да са против руските хора и култура, а само по отношение на действията на управляващата класа.

Русия със сигурност има и ще има интереси в региона и ще ги следва с всякакви средства, включително и с подклаждане на нестабилност в страните, които са нейни опоненти чрез хибридни атаки. Това не е руски патент, прави се и от другия лагер. Обаче у нас тези атаки очевидно намират много по-радушен прием, отколкото в останалите страни в ЕС. Този проблем е на народопсихологическо ниво и заслужава да му се обърне сериозно внимание от хората и органите, които отговарят за формирането и развитието на националната политика (дали има такива), да се анализира и да се вземат мерки. Засега обаче се неглижира.

Като заключение: редно е да се внимава с квалификации и самоквалификации като русофилство и русофобство. В повечето случаи те са неправилни и произхождат от нещо, което в старите ръкописи се нарича убожество, или с други думи – глупост, простота.

Коментари (1)

  1. Как може да уважаваш Русия която 18 пъти е нападала волжките и дунавските БЪЛГАРИ 1916 г. с кораби обстрелва Варна ,1941 г. бомбандира България, 1944 г ни напада вероломно и до ден днешен ни диктува живота.Единствено уважам руската култура.

    Отговор

Вашият коментар