Поредните парламентарни избори, втори за календарната година (за съжаление не е ясно дали ще бъдат последни), плиснаха и отшумяха, както се пее в една популярна българска песен.
От плискането опръсканите пак сме ние, а съхненето не се очертава да е скоро. Видно е, че гласувалите българи за пореден път не дадоха гласа си мащабно в посока на само една конкретна политическа сила. Явно времето на Костов, Царя и ранния Борисов е безвъзвратно отшумяло и сега сме в ситуация тип „много баби, хилаво дете“.
Бабите са ясни, само дето на нас май ни писна вече десетилетия наред да сме все хилави.
Състезателната част на изборите, за тези, които възприемат бъдещето на страната като състезание, е към своя край. Дали фото финишът ще даде предимство на ИТН пред ГЕРБ или ще стане обратното, не е от съществено значение, тъй като е ясно, че има паритет, що се отнася до това кой ще води бащина дружина. Същото е положението и в борбата за бронза, където пак с „последно десет“ ще стане ясно чие его ще изпъкне повече.
И сега по същество. 60% от българите не подкрепиха никой! Да го кажем простичко – десет човека влизат в заведение да пият по бира. Сервитьорът им казва, че напитката е топла и безалкохолна и обещава, че скоро ще им доставят студена и маркова. Шестима от компанията не поръчват и си тръгват, останалите се прежалват, тъй като са им слаби ангелите.
А в жегата пиенето на топла и безалкохолна бира може да доведе до халюцинации.
Една от тях е да твърдиш, че само твоята партия може да въведе ред в хаоса, при положение, че същата управлява страната през последното десетилетие. То не бяха джипки, кюлчета, пачки, матахарита, олигарси, прокурори, съдии, суджуци, апартаменти,газови връзки, банки за развитие, пътища, срутища и какво ли още не. После пък да плашиш хората, че комунистите се връщат и ти си единственият, който може да ги спре. То пък все едно някога са си тръгвали, та сега да се тревожим за глупости.
Втората е да предложиш правителство без дори да са излезли окончателните резултати от изминалите избори. Да го направиш без да си сигурен дали си победител и без да изчакаш нормалния ред, по който се връчва мандат от президента на партиите по ред на номерата и в законовия срок. Да го направиш през профил в социална мрежа с тон на победител, за когото всъщност са гласували 1/4 от въпросните общо 40%, дали своя глас. Да предложиш кабинет, в който половината от посочените са известни на огромна част от обществото със своята неизвестност, а останалите да будят доста „смесени чувства“.
Третата е да си мислиш, че още си в „играта“, като изведеш като успех това, че евентуално запазваш третото си място, тъй като второто отдавна вече е само илюзия, да не говорим за първото. Да не виждаш дори и чисто биологичната перспектива на партията си, която всички асоциират с нафталин, болен от скука. Да твърдиш, че без теб не може да се състави правителство, при положение, че вече никой не те брои за жив.
Четвъртата е….петата е…..шестата е
За тези пък, които дори не успяха да минат заветния праг от 4%, дори няма смисъл да се говори. Разбира се, не е нормално да получават субсидии от държавата формации, които не са на реалното политическо поле, но то пък кое при нас е нормално.
Ако вече сте се отегчили, тогава да повторя, за да се освестите: 60% от българите не подкрепиха никого! Това „малцинство“, което всички се правят, че не съществува, на практика е почти 2/3 от всички, отварящи очи сутрин с надеждата, че някой ден може да живеят в нормална страна.
Голяма част от тях са сред тези, подкрепили референдума от 2016 година, с малката подробност, че са пропуснали да дадат гласа си вчера за самите инициатори.
Сред тях са и всички онези, които трябваше да се радват много на милиардите километри магистрали и конграчулейшъните от целия свят за просперитета на нацията, но и тук се оказа, че бройката щастливци е намаляла драстично през последните години.
Тук са и тези, на които им се обещаваше социална справедливост, равенство и благоденствие, можещи да дойдат само от една единствена партия – тяхната, но те за пореден път не я припознаха за своя.
Тук са и онези, пълнили площадите през 90-те със сини знамена и лъвчета, които трябваше да припознаят демокрацията, но също не го направиха. А ги има, съществуват, не са избягали.
Пак ли заспахте?
Нищо, ще потретя: 60% от българите не гласуваха за никой от тези, които тепърва ще говорят от името на българския народ.
И все пак, финалът не бива да е песимистичен. Дано бъдещите народни избраници направят така, че на следващите избори процентът на негласувалите да спре да се увеличава.
За автора
Много ми е интересно автора Попов за кого е гласувал???? Наистина. Всички партии бяха разкритикувани подобаващо,а така и не разбрах той за каква точно промяна е гласувал.