„Синя зона“ – символ на рекет или възможност за нещо смислено?

С въвеждането на така наречената „Синя зона“ в Пловдив, гражданите и гостите на града станаха „доброволно“ част от голямото семейство на европейските градове, чиито жители плащат за удоволствието да паркират автомобилите си в централните градски части.

Мотивите за въвеждането и бяха аргументирани с желанието на местната власт да ограничи големия трафик и безразборното паркиране, както и да се даде възможност на града да „диша“, да бъде по-чист и с повече свободно пространство, съответно да предостави и достатъчно възможности за свободното придвижване на пешеходци и колоездачи.  Аргументи, на които никой интелигентен човек не би възразил. Съвсем ясно е, че сред неизказаното остана видната за всички допълнителна възможност за повече приходи към Общината.

Разбира се, срещу нововъведението имаше много хора, които възроптаха, че това е един вид рекет, като най-недоволни съвсем логично бяха тези, работещи или развиващи бизнес в засегнатите от „синя зона“ райони.

Така или иначе с времето пловдивчани свикнаха с почасовото плащане, примирявайки се с факта, че въпросната зона доста разшири своя първоначален обхват и реално погълна целия район „централен“.

И докато въпросът колко точно са приходите и разходите от въпросната такса и за какво точно се използват предоставя възможност за разправии на местната политическа сцена, то обикновените хора продължават да възприемат „синя зона“ като „ония със скобите и паяците“, както и с негативното усещане, че дават просто едни пари, защото на Общината и трябват повече средства. Все още е проблемен и въпросът със системата, отчитаща изпратени SMS, тъй като неведнъж се е случвало човек да пусне съобщение за плащане, а по-късно да немери колата си със „скоби“ или вдигната от „паяк“, тъй като системата не е прихванала SMS-а.

И тъй като дебат за мирогледа на пловдивчани по тази тема никога не се е състоял, то с удоволствие ще отворя този „фронт“ с надеждата, че същият би породил дискусия и би помогнал на местната власт да промени част от стратегията си в тази сфера.

Едва ли има родител, на който да не се налага сутрин или вечер да води децата си на детска градина или училище по път за работа или връщайки се от нея (изключвайки настоящия период на епидемия). Паркирането около образователните заведения в центъра на града в тези часови пояси е истински ад както за трафика в района, така и за самите хора, които поради липса на места за паркиране образуват втора, а понякога и трета лента, с което настава пълен хаос.

Няма да подлагам на коментар факта, че дори при тези обстоятелства служителите на „синя зона“ не пропускат „богатия урожай”, без значение, че е повече от видимо как спрелите на аварийни светлини коли са на родители, които просто чакат да вземат децата си, а нямат намерение да паркират и да се отправят на „шопинг“ или безцелни разходки. По този въпрос от Общината биха могли да реагират с препоръки към своите служители да преценяват конкретната ситуация с разбиране към хората, но това не е най-същественото.

Самият факт, че хората няма къде да паркират, дори и за кратко, предполага, че платените места около образователните институции са пълни. Това е логично, тъй като на всеки е ясно, че паркоместата са недостатъчни, но абсурдът се състои не толкова на уличното платно, колкото на тротоарите до него.

Пешеходните зони покрай немалка част от учебните заведения все още са в окаяно състояние. И тук темата не е дали и кога те ще бъдат отремонтирани, а с какви средства? Намирам за напълно справедливо част от таксите от „синя зона“, генерирани от конкретните участъци, да бъдат заделяни именно за облагородяването на пространствата около тях.

Така хората ще виждат с очите си как плащайки за своя престой техните средства променят реално същата среда, за която са таксувани. При взимане на такова решение и неговото реализиране, пловдивчани ще останат удовлетворени и ще почнат да гледат с други очи на „синя зона“ и нейната логика. Напълно допустимо е при подобряване на околната инфраструктура с част от събраните средства с това да не бъде даден край на отчисленията, а те да продължат да се разходват в посока образователните заведения. Всяко училище или детска градина има нужда от подобряване на дворното си пространство, дали като настилка, дали като спортни съоръжения, заленина или закупуване на катерушки за най-малките и т.н.

Мисля, че си струва върху тези идеи да се помисли, тъй като няма логика да се събира такса „синя зона“ от дадена улица, която е с комроментирана настилка или тротоари, а същата такса да отива за изграждане на паркинг или подобряванена инфраструктурата в друг район, квартал, махала, просто следвайки заложения по дати приоритетен списък на Общината.

Перспективите за разширяването на „синя зона“, както и вероятното предстоящо въвеждане на „зелена“ такава, би следвало да имат предвид тези аргументи, защото същите могат да бъдат само от полза на местната власт, която и да е тя.

Една проста сметка показва, че ако около едно училище има възможност за платено паркиране на 20 автомобила, то при такса от 1-2 лева на час (средно за билет, кратък престой или SMS), съответно за 9 часа генерираните средства за деня биха били от порядъка на 180-360 лева. На месечна база, изключвайки неделите, приходите биха стигнали до 4680 – 9360 лева.

Разбира се, това е сметка без кръчмар, но в общи линии приходите едва ли излизат извън посочените рамки. И тук сметката е за пространство, обхващащо възможност за паркиране на едва 20 автомобила.

Наясно съм, че освен приходи има и разходи, но на много места вече има поставени паркомати, както и отдавна въведената възможност за заплащане със SMS, което логично води до постепенното свиване на разходите за човешкия фактор в процеса.

В случая дори не намесвам таксите от „паяци“, генерирани от конкретните улици, защото те също биха могли да бъдат включени в сметката.

Иначе казано – възможности за по-справедливо и позитивно разпределяне на приходите от „синя зона“ има, стига някой да помисли сериозно в тази посока.

Защото към момента има видима несправедливост. Ремонтират се тротоари и или улици, които не са в засегнатите от „синя зона“ участъци, а тези, които всекидневно заплащат  за това удоволствие, са принудени да чакат своя ред.

Не виждам и конфликт на интереси, ако ресорното ведомство заработи тясно с колегите си от образователното в Общината, за да сътворят нещо градивно, което пловдивчани със сигурност ще възприемат позитивно.

Сега е лято и тепърва навлизаме в сезона на уличните ремонти. Вероятно част от компрометираните участъци ще бъдат обновени, но това по никакъв начин не променя идеята за по-справедливо и умно разпределяне на приходите от въпросната такса.

А нали това е важното в крайна сметка? Хората да виждат, че дори непопулярните мерки, които се приемат, водят след себе си до позитивни резултати.

Вашият коментар