Суперлигавата история на нашето време: Българското решение

През 90-те беше повод за детска гордост, когато някой да успее да се сдобие с хубава имитация на топката на Adidas – Tango. С нея се бяха играли Световните първенства през 78-а и 82-а, повече от десетилетие по-рано. Едно момче в махалата твърдеше, че у тях имат Azteca, но баща му не му позволява да я изнася навън. Сега е друго и можеш по всяко време да си купиш реплика на новата официална топка на някое първенство. 

По онова време и филмите ги чакахме по месец-два, докато дойдат в родните кина. А сега Netflix и Zamunda само дето не ни стриймват филми и сериали директно в мозъците.

Едно време бе по-осезаемо, че сме в периферията на световния културен, технологичен и социален прогрес. Но днес това се вижда все по-рядко, а и когато се прояви, сякаш е за хубаво.

Ето, например това изречение щеше да бъде последното, преди служебно съобщение в сайта да ограничи достъпа до края на текста за тези, незаплатили няколко лева месечен абонамент. Както правят повечето медии на Запад, за да се издържат. Скоро ще стане и това тука, само да се появи жажда у читателя за по-качествено съдържание, което да предпочете пред масовите ферми за тролове.

Но е хубаво, че изпущаме абсурдите на съвременния свят. Още нямаме квоти в стругарските цехове за работници от 32 различни пола. Имаме все още повече баничарници, продаващи продукцията си за лев-два, отколкото гурме-био-състейнабъл кишове на цената на 2-километров лот магистрала (нормалната, а не раздутата тройно, която тумбаците на власт “плащат” на своите хора по строителните фирми).

Ето, тая седмица примерно цялата дандания със Суперлигата мина и замина, без да ни повлияе особено, докато на Запад се проведоха мини-революции.

Феновете на разбунтувалите се за повече келепир от поминъка си клубове рекоха, че съвсем им убиват романтичния спорт и се възпротивиха. ФИФА и УЕФА заявиха, че няма да допуснат някой изпод носа им да върти милиарди и ще разкатаят фамилията на всеки, дръзнал да поругае модерния футбол, правейки го още по-модерен.

Разбира се, ние не ядем доматите с колците, нищо, че не викнаха Царско село и Лудогорец в Суперлигата. И знаем, че всичко е за пари, делба на пари и надпревара за благоденствие, форсирана от кризисните процеси покрай коронната гад.

И да, за всички нас изглежда необяснимо дебелоочите Флорентино Перез, Глейзърите и други тям-подобни да се облизват за още повече пари, но от друга страна да направят тоя панаир, значи има нещо.

Или наистина са ощетени тежко от разпределението на средствата в европейските турнири, организирани от УЕФА, и в условията на два сезона без публики по трибуните финансовият натиск е огромен и е въпрос на оцеляване. Или някой е решил, че минималният шанс клуб с бюджет под 100 милиона евро да стигне до групите на ШЛ отблъсква фенския интерес и един такъв турнир ще генерира още един тон пари. 

Но, засега, тая работа се разтури. Отборите се оттеглиха от идеята за Суперлигата, феновете им се разпищяха, федерациите и те. Но явно ще търсят или по-подходящ момент и начин да лансират идеята си пак, или алтернатива. И ето тук Суперлигавата ситуация може да я консултираме ние, дето уж сме по-назад и сме от маймунките, дето еволюцията само я миришем.

Все пак ние отдавна нямаме футболни фенове по стадионите, доста преди пандемията, така че клубовете ни не разчитат от приходи от билети. И артикулите не се харчат особено значимо.

Телевизионните права за елитната ни дивизия за година я стигнат да покрият клубните бюджети за 2-3 месеца, я не.

Школите ни произвеждат вечни таланти, чийто кариерен връх е втора полска дивизия.

Така че тук идва въпросът – как нашенският футбол, при тоя очевиден дефицит на финансови притоци, оцелява вече три десетилетия? И на никого не му е хрумнало да прави Суперлиги или да се цепи.

Отговорът е много простичък и тук е моментът Даниел Леви, Роман Абрамович и Лапорта да извадят нещо за писане и да си го препишат:

Дарителство. 

Ще обясня – управлението на футболен клуб трябва да изглежда като хоби и дарителска акция. Тя пък дава индулгенция от държавните власти да се пестят данъци, да се организира контрабанда, да се търгува с влияние, да се правят схеми и така да се печелят огромните пари.

Когато футболът не разчита на феновете, не се опитва да ги привлича и не му трябват парите им, и техният натиск намалява. Реално сега в България, ако решат да си направят Гигалига, ще помрънкат стотина човека, но няма да има такъв отзвук и няма да има проблеми.

Така че ето го решението за парите в световния футбол. Дадено от нас, дето уж все сме по-назад.

Вашият коментар