Първата седмица на Великия пост е изпълнена с интересни обичаи, пряко свързани с очистването от зли сили и протичащо успоредно с това на организма. Практикува се строг пост – не се яде нищо сготвено с мазнина, което ще рече за някогашните съвсем бедни откъм продуктово разнообразие времена – основно хляб и новоизрастнали или запазени растителни храни – зеле, лук, чесън, коприва, лапад и т. н. Първият ден след Неделя сиропустна е песи понеделник, когато злите сили се персонифицират в образа на иначе най-добрия приятел на човека – кучето, заради характерната за тези животни опасна и за човека болест – бяс. За да се запази човек от бяс, трябва в неделя на Сирни заговезни да се люлее на люлка, а в понеделник е ред на кучетата. Люлката не се връзва на плодно дърво, защото се вярва, че то ще престане да ражда.
Вторник се нарича усовски или черен вторник. Свързан е с предпазване от болестта устрел по добитъка и предпазването му от нея. Прави се специален хляб и се раздава. Според народните поверия вторник е лош ден и в него не се започва нова работа. Счита се за лоша поличба, когато някой е роден във вторник.
Сряда се нарича луда, черна, куца или крива. Посветена на хората с психични проблеми и духовете, които ги обладават. Подобно е положението с Въртоглав четвъртък. Прави се хляб и се слага от него в храната на добитъка. Четвъртък също не се счита за ден подходящ за започване на нова работа. За най-лош ден се смята петък, наричан също черен, глух, куц, сух. На лоша поличба е в него да се работи. Трябва да се има предвид, че тези вярвания са свързани предимно със земеделския бит, характерен за голяма част от народа в миналото, а по-това време още не е активния работен сезон. Ежедневните дейности като грижата по добитък, къща, домакинство не се считат за трудови. Не е като при еврейския Шабат и адвентистите в събота.
След целия този делничен цикъл идва съботният ден, посветен на великомъчениците Теодор Стратилат и Теодор Тирон по православната традиция, наричан Тодоровден, Тодорова събота, Тодорица, Конски великден и др. На него обаче отново наяве излиза древен езически пласт от обичаи. Етногенезисът на българския народ е пряко свързан с прабългарите и траките, за които конят е изключително ценно, дори свещено животно. Конят има важна роля в транспорта и стопанската дейност в доиндустриалните времена, което за българските земи означава допреди няколко десетилетия. Всичко това предопределя празничността, макар че постите продължават и менюто е бедно – отново обредни хлябове. На организираните кушии обаче народното веселие е голямо, още повече че, след строгия пост се позволява употреба на вино и растителни мазнини.
Самият аз, броящ часовете до настъпването на Тодоровден, нямам търпение да похапна нещо сготвено с нормален вид и вкус. След цяла седмица на ядене на хляб, маслини, накиснати и посолени овесени ядки, сварен ориз, кус кус, ябълки и други не особено атрактивни неща. Едва ли тези, които не постят имат представа, например, колко вкусна е една баница с кисело зеле или праз след такъв период. Жертвата си струва и защото тонусът се повишава, теглото спада, а чувството че си предизвикал себе си и удържаш победа над дребнави и не особено полезни изкушения е много приятно. Вероятно именно поради хранителното въздържание Тодоровден е така тачен в миналото, а по традиция и днес. Хората не са живели особено охолно и храната им е била бедна, но въпреки това постите масово са се спазвали, както свидетелстват много източници от близкото минало. Постели са дори доста малки деца, което според мен сега не е особено редно, но времената и кулинарните навици, а и възможности, вече са други.
Със задоволство мога да споделя, че собствената машина, която вдига за минимум време над сто, но не километра, а килограма, тъй като не е автомобил, а кантар, вече показва с три по-малко. Това обаче е само част от пътя, много по-важно е въздържанието от лоши помисли и дела, което е основната ценност. Защото постите не са диета, а начин да бъдем смирени, по-добри и да гледаме по-отвисоко на различни дребнавости от ежедневието.
За автора
