Възхвала на Глупостта след 512 години

Повече от половин хилядолетие ни дели от издаването през 1509 г. на безсмъртното произведение на Еразъм Ротердамски „Възхвала на Глупостта“. Авторът е един от великите ренесансови дейци – философ, богослов, педагог, езиковед – истински хуманист и космополит, ценител на образованието, знанието и науката, на човешките сили и възможности, на красотата и мира. Неговото влияние върху интелектуалното развитие на западната цивилизация, а и изобщо на общочовешката е огромно, такава е била и популярността му сред съвременниците и следващите поколения, в следствие на което той е една от немногото велики личности, известни даже само с малкото си име. Такива например са творците, също от времето на Ренесанса – Леонардо, Микеланджело, Донатело и Рафаело.

За съжаление, много съвременни хора си мислят, че Еразъм е стипендия, а посочените други имена са на костенурките нинджа. Глупостта, главната героиня, продължава да се открива навсякъде. Четейки това ренесансово произведение, човек разбира колко малко се е променил светът. Най-лошото е не, че има глупави хора, а че човешката Глупост се използва от по-умни и/или хитри, за да манипулират обществото, цели народи, държави и дори човечеството. На какво се крепят съвременното масово потребление и забавления? На Глупостта, разбира се? Медийното пространство е залято от реклами – от безсмислени по-безсмислени, направени само и единствено с цел продуктът да се продаде. Няма значение дали ще влияе на съзнание, подсъзнание, възпитание, ценностна система. Далеч по-важното е да се реализира печалба! Стремежът към трупане на още и още, и още пари на практика е единственото сигурно и непреходно нещо в съвремието. Няма никакво значение колко книги си прочел и какви знания и умения имаш, ако не можеш да ги капитализираш добре. А това трябва да бъде и видимо. Да се карат мощни коли, да се носят маркови дрехи и скъпи телефони; да се парадира с татуировки, прически, козметични, че и хирургически интервенции.

Някои се радват, ако изглеждат на хората богати, а у дома си напълно гладуват(Възхвала на Глупостта, LXVIII).

Тази мисъл на Еразъм днес е особено актуална, защото има безброй, бих ги нарекъл хора ментета, с повърхностното мислене и отношение към живота, които дават мило и драго да демонстрират благополучие, както и да подражават на външния вид на известни хора, но драмата им е, че не разполагат със средствата да си го позволят. Обладани от това безумство обаче (макар и много често кумирите да са фалшиви) заради широко разгърнатата медийна и рекламна дейност на бизнеса, който стои зад нея, те го правят. В днешно време всичко може да се купи на изплащане, а има и безброй фирми за така наречените бързи кредити – което е официализираното название на една, ако не изцяло, в много отношения престъпна дейност. Тези учреждения обикновено работят с хора, на които не им се позволяват кредити от банките, а щом е така значи по дефиниция са рискови платци и се съгласяват на по-неизгодни условия със съсипващи лихви за месеци, седмици и дори дни. Произлизащите от това последствия в никакъв случай не могат да бъдат положителни.

В следствие на всичко това е изграден порочен кръг, който въвлича все повече млади здрави и така или иначе добре изглеждащи индивиди да се маскарят и заробват поради Глупост. Ако искат да подражават на изявени хора на изкуството, спорта или някаква друга дейност, изискваща специфични и будещи възхищения умения, постигнати с много труд и лишения, иди-дойди. Но вече е широко наложена представата, че просто трябва да влезеш в обективите и да привлечеш внимание с нещо – дори да бъде пълна простотия. На тази основа избуяха редица риалити формати, а интернет платформата Youtube и социалните мрежи са безспирно атакувани от ламтящи за слава влогъри, инфлуенсъри, в огромната част от случаите открояващи се с ограничени възможности, безвкусици и липса на идеи. За тях усилията им имат смисъл – макар и несъзнателно, защото самите те са глупци, търсят начин да се наредят сред просветените, които се възползват от Глупостта. Разликата обаче е голяма – едно е да си визионер и психолог, който зарибява планомерно заблудените душици, съвсем друго да си вярваш, без реална преценка за собствените възможности. Въпреки това надежда за „успех“ има. Ето какво казва самият Еразъм далеч преди появата на електронните медии и интернет пространството: Колкото е по-бездарен човек, толкова повече намира почитатели, изобщо най-негодното довежда тълпата до най-голямо възхищение, понеже по-голямата част от хората, както казахме, са служители на глупостта (XLII).

Доколко чудно е това? Не особено като се има предвид произхода и обкръжаващият кръг на Глупостта. Бащата е Плутос, богът на богатството, и неизвестната ѝ майка са я заченали след пиянска нощ. Откърмена е от Мета (Опиянение), щерка на бога на виното Бакхус и дъщерята на бог Пан Апедия (Невежество). Спътници на Глупостта са Самолюбието, Ласкателството, Забравата, Леността, Насладата, Безумието, Чревоугодието, Разпуснатостта и Непробудният сън. Доста близко съответстващи на Седемте смъртни гряха в християнството.

Може би е време да обясня, че изписването с главна буква не се дължи на грешка. Силата на Глупостта е безмерна, точно както свещените писания на различни религии ни учат за могъществото на Бог. С важната разлика, че и до ден днешен не е доказано категорично дали Бог съществува, докато в това, че Глупостта се вижда, чува и изобщо е осезаема с всички възможни сетива, няма никакво съмнение. Отивайки на другия полюс – от религията към науката, веднага припомням мисълта на Алберт Анщайн, че две са безкрайните неща – Вселената и човешката Глупост, но първото все още не е толкова сигурно доказано. Така че Нейно Величество Глупостта отдавна е незаобиколим фактор. Откакто има държави, религиите са били използвани, за да държат хората в подчинение от управляващите съсловия. Сега, във времената когато религиозните обреди и традиции отстъпват и все по-малко влияят на обществения и личния живот, тази функция е поета от Глупостта. Ето и какво казва самата Тя преди пет века: Аз няма да остана без служители, докато съществуват човеци. Пък и не съм толкова глупава да искам каменни статуи и рисувани изображения за себе си, които често вредят на нашето почитане, понеже глупаците и тъпаците се молят на тия образи вместо на светиите. В действителност става същото, както с ония служители, които биват изгонвани от своите заместници. Смятам, че имам толкова статуи, колкото има смъртни, носещи у себе си моя жив образ, дори и да не искат. Ето защо няма нищо, за което бих могла да завиждам на останалите богове, щом едни се почитат в едни краища на земята, а други в други, и то само в определени дни, например Феб в Родос, Венера в Кипър, Юнона в Аргос, Минерва в Атина, Юпитер на Олимп, Нептун в Тарент, Приап в Лампсак! На мене, единствено на мене целият свят дружно и непрестанно ми принася най-желани жертви (XLVIII).

Покрай повсеместното разпространение на реалити форматите вече се наслаждаваме и на „звездите“ от тях. Притежатели на иначе според традиционните разбирания недостатък – Глупостта, са избрали да блеснат с нея, търсейки още по-глупави от тях, пред които да го направят. Преди време, когато още нямаше пандемия, случайно попаднах в един мол, препълнен с превъзбудени хора от всякакви възрасти, които се блъскаха и натискаха в борба да заемат по-изгодни изходни позиции, защото „щели да идват да раздават автографи „звездите“ от „Фермата!“ (много кавички, но това е положението) Аз бях гледал около 20-тина минути веднъж от това „най-българско реалити“ и бързо превключих. Двама мъжаги теглеха каручка в противоположни посоки, а ги караха да правят и други простотии. Някога водещите и продуценти на предаването Иван и Андрей ми бяха истински симпатични, както и други телевизионни фигури, появили се през 90-те години и началото на новото хилядолетие, докато не осъзнах, че тези хора са част от месомелачката, наречена шоубизнес (в България в онези времена това се учеше в движение, защото си беше още преход и в много отношения постсоциализъм) и за тях няма нищо, хайде нека е почти нищо, по-важно от производството на колкото може по-големи печалби. За това се правят всячески на интересни и търсят тънки струни на които да свирят приятна за ухото на народните маси музика – в случая българското, народното и патриотизма. Иначе момчетата очевидно се справят добре с медийните си проекти. От един мой близък знам следния израз „като има будали работата върви“. Така е и при тях. Будали колкото искаш. Нали ще ги дават по-телевизията; ще станат „звезди“. Най-лошото обаче е, че нито те, нито голяма част от телевизионната аудитория не осъзнава колко смешно и нелепо изглеждат в очите на все пак немалкото нормално мислещи и възпитани хора.

Със страшна сила сме се запътили към света на безмерната простотия. Пак в моята младост, във времената, когато Иван и Андрей (кой точно беше единият и другият?) прохождаха в медийното пространство, започна излъчването на американския сериал „Женени с деца“. Скоро бях завършил висшето си образование в друг град, където нямах редовен достъп до телевизия и тъй като с тогавашните си разбирания мислех, че съм бил лишен от нещо ценно, се хвърлих да наваксвам. За няколко месеца изгледах всякакви идиотщини, започнах да гледам и тази. От изследователски интерес към човешкото общество тази груба сатира на американската действителност ме интересува и до днес. В онези години обаче си мислех, че похватът на сценаристи и режисьори е нещата да се пресилват и преиначават, не можех да си представя да има толкова прости хора като представените герои. Наскоро обаче, виждайки до какво „развитие“ е стигнало нашето общество, следвайки прекрасният пример на съвременната потребителска цивилизация, си дадох сметка, че това е чист реализъм. За осъзнаването много ми помогнаха нашенски тъпанарски реалити формати (има и някои по-смислени), каквито в началото гледах и аз, но много повече истинският живот. Все пак като преподавател вече над две десетилетия имам контакт с млади хора. Не мога да включа всички, но определено покрай насажданите отвсякъде съвременни „ценности“ расте поколение от лентяи, непълноценни за обществото, без желание да усвоят умения, с които да допринесат за развитието му; лежат на ръцете на родителите си и се вдъхновяват от лъскавини и лековат живот. Те не могат нищо, но пък имат самочувствие и претенции и така се получава омагьосан кръг. Ако това е само болезнено временно отклонение, което ще се поправи с навлизането в живота, не е съществен проблем, но перспективите не са добри. Децата и младите хора все повече се зомбират от електронните устройства и все по-малко се интересуват от сериозни и градивни неща. Превръщат се в перфектен човешки материал за манипулация. Вече никак не са рядкост индивиди, отговарящи на дадената характеристика, прехвърлили тридесетте и дори четиридесетте.

Държавите, от които идват тези светли примери, не са толкова страшно засегнати поради факта, че това са световни суперсили с многобройно население и далеч не им е необходимо всички да са умни, образовани и умели. Напротив – важно е да се инвестира в създаване на качествен ръководен елит, а всички останали да са ограничени и изпълнителни бачкатори. Прост човек лесно става обект на целенасочена заблуда от медии, слухове и инстинктите на потребителската вещомания, която ни завладява все повече. С малките страни обаче не трябва да бъде така! Правителствата на малобройните народи са длъжни да инвестират в образование и трупане на всевъзможни умения от населението, защото всичко се прави от хора и когато ги няма, това е сериозен проблем. Тук на масовата простотия не бива да се разчита. Но обикновено лесният път е за предпочитане. За съжаление, проф. Иво Христов май до голяма степен е прав за 80% процента. И така е не само у нас.

Проблемът не е само в децата, а и в техните родители. Моите деца учат в училище накрая на града. Сега едното възобнови присъствените занимания с начален час сутрин от 7 и 30 ч. Аз съм убеден привърженик на гледището, че човек трябва да се приучава отрано на дисциплина, трудолюбие, планомерност и целенасоченост в действията, включително и на ранно ставане. Съвсем наобратно обаче в съвремието се цени лентяйството, тарикатлъка и отпуснатото състояние на духа и начин на живот, който напоследък в градския жаргон се бележи с изконно българска думичка АЙЛЯК. Незнайно защо, вероятно в следствие на оплакване от някой мързеливец, от училището пуснаха анкета началото на учебните занятия да се измести в 8.00. Аз бях категорично против, но държа да кажа, че беше и детето ми, което искаше да свършва учебните часове по-рано. Още при известието за анкетата изглеждаше ясно, че изходът вероятно няма да е по нашето желание, но го зачаках с интерес, защото представляваше социологически експеримент за нагласите на много хора – как възпитават децата си – да ценят труда или мързела? Както и очаквах, с огромно мнозинство беше избрало да се започва от 8 часа. Родителските тела и техните отрочета, подвластни на айляка и тарикатлъка, както и на идеята да не би случайно „да се минат“, държаха на половин час повече сън. Някой ще каже, че се заяждам. Какво значение има половин час? Отидете с половин час след тръгването на влака на гарата и ще видите. Или на важна бизнес среща. Но хайде, това си е отклонение спрямо точен час. Ако обаче съберем тези 30-минутни отрязъци за петдневната седмица – получават се 2 часа и половина. За месец това е повече от един трудов или учебен ден. Проспани. Освен това в конкретната ситуация тези хора не си дават сметка, че в по-късния час автобусите се пълнят с повече хора, а графикът им е разреден заради пандемията. Така увеличават риска от заразяване с Корона вируса както за децата, така и за себе си.

Пандемията направи голяма част от света заложник на случая с ваксините на AstraZeneca и няколкото десетки случая на евентуална тромбоза, причинени от тях обаче на фона на десетки милиони ваксинирани. Хората, притеснени, започнаха да се отказват. Държави ту ги спират, ту ги пускат. Стигна се до безумието след първата доза, да не се отказва втората, при положение, че нищо обезпокоително не се е случило. Разпространяваха се изключващи се взаимно информации – първо тази ваксина не беше подходяща за хора над 65 годишна възраст, после се оказа, че не била подходяща за жените под 60. Естествено, че при такава разгласа ще има колебания и откази. Но държавните ръководители вместо да заемат принципни позиции от гледна точка на медицинската наука, която е призвана на първо място да се бори с пандемията, се поддадоха на популистки съображения. А в крайна сметка най-вероятно се вихри търговска война. Добре знаем каква мощ притежават фармацевтичните гиганти. Случи се с една от първите изготвени, поръчани масово и използвани ваксини. Досега в световен мащаб умрелите след ваксиниране са нищожно малко, при това остава непотвърдено и недоказано, че именно това е причината. Твърде вероятно е ваксинираните по света, междувременно починали от задавяне с храна или паднали от терасата, докато простират, да са повече от тези от тромбози. Само за ден в България умират в десетки пъти повече болни от Ковид 19, отколкото са подозрителните случаи на тромбози по цялата планета. Съчетаването на човешката Глупост с нормалните инстинкти за самосъхранение е перфектният начин да се хвърлят милиарди на вятъра, но по-лошото да умират хиляди всеки ден, защото поради пуснатите слухове са отказали да използват наличните ваксини, разчитайки на следващите, които кой знае кога ще дойдат и не е ясно какво ще се случва и с тях. Нелепото е, че правителствата са спрели ваксинацията с подозрителните медикаменти уж за да не умират хора. Това ако не е Глупост?! Глупост е и отказът у нас да се доставят руски и китайски ваксини, за които засега няма данни за негативни последствия.

С какво можем най-добре да си обясним случващото се след парламентарните избори от всички избрани партии освен отново с Глупостта? Народното събрание и другите важни институции на държавно управление са сред основните Ѝ местообиталища. Тук сякаш не важи посоченият по-горе принцип, за това че управляващото малцинство се възползва от Глупостта на масата. Нищо не ни остава освен да наблюдаваме чия Глупост ще се окаже по-силна и до какво ще доведе. Искрено се надявам да не е мажоритарна система за парламентарни избори, каквито дебати се подеха, това за България ще е не просто Глупост, а такава на търкалета, както се казва. Но вероятно само една Глупост знае какво ще се случи. Ето още от Еразмовата Глупост: Този, който поема кормилото на управлението, трябва да се грижи за обществените, а не за частните си дела, трябва да мисли само за общото добро; той не трябва да отстъпи дори на един пръст от законите, на които сам е създател и пръв изпълнител: трябва да следи за неподкупността на всички длъжностни лица и на съдиите; той е винаги пред очите на всички и като спасителна звезда може да носи спасение за човешките дела със своите чисти нрави или пък като смъртоносна комета може да докарва най-страшна гибел.

Дали е така? Всеки вижда отговора около себе си.

Изявите на Глупостта са всевъзможни. От няколко дни във Фейсбук е стартирала петиция за това, че трябва да се даде шанс на Богомил Грозев да остане начело на Общинския институт „Старинен Пловдив“, макар че образованието и опитът му са крайно неподходящи за позицията и в разрез със закона, беше назначен преди вече повече от година без конкурс. Грозев бил показал много идеи и умения и това било достатъчно да остане на поста. Конкурса и закона кучета ги яли! Като е кадърен човекът, нека се яви на конкурс. В крайна сметка той вече би трябвало да познава добре проблемите. А и администрацията, назначила го без конкурс, е същата, която ще трябва да го проведе. Изумително е, че на конкурса се гледа като нещо лошо и едва ли не престъпно, а следва да бъде точно обратното. Законите трябва да се спазват. Те са за всички. Това е основният стълб на демократичното общество. Петицията е подписана от 200 души, но дори и двеста хиляди да са, какво разбират повечето от управление на културното наследство? Ако се пусне петиция, например, за легализиране на канибализма и зареждане на магазините с човешко месо, със сигурност ще има стотици подписи в нейна подкрепа. Това обаче означава ли, че трябва да се осъществи? Ползата от петиции и допитвания не може да се отрече, но те трябва да бъдат добре обмислени, защото налагането на мнозинството или на големия брой очевидно не винаги води до правилното решение.

Заключението е, че от Еразъм насам Царството на Глупостта се е разраснало и това е нормално – населението на Планетата се е увеличило многократно, а където има хора – неминуемо е и Нейното присъствие. Във всичко негативно лесно се открива червената нишка на Глупостта. Докато свят светува!

Вашият коментар